Едно Скрито Кафе

Открих това кафе преди година.
Вървях в студа и търсех къде да пия един топъл Чай.
Дори и не очаквах там да има кафе.
Приличаше ми на една от многото галерии по тази малка уличка. (ул.Врабча)
За това си го кръстих - Скритото кафе (кафе Аросита).
Първо минах през един дълъг коридор, докато стигна до самото кафе.
Интересно декориран. Точно като в Антиквариат.
С много огледала.
И хоп - само 4-5 мастички.
Бих го определила като Бароков стил.
Но не е само това.
Има от толкова много неща.
Стените са с големи стари фотографии.
И интерсно декорирани платна с разнообразни стари вещи.
Тихичко и спокойно местенце.
На съседната маса имаше 2ма души. Мъж и Жена.
Не беше трудно да се определи, че са от гилдията на Театралните дейци или т.нар Актьори.
И нищо чудно - това кафе им приляга.
А и Операта е близо.
А и Раковска с всичките й театри - е на 2 крачки.

Бях забравила за това местенце.
Но днес, докато обикалях из Центъра и се чудех къде да седна, за да изпия едно кафе на спокойствие.
Се сетих точно за това място.
Ново откритие.
Има и малка. Съвсем малка градинка.
Чудно местенце.
Цялото е около 3м на 6м.
Има 4 малки масички с по два стола.
Покрито е,и ако сега завали - ще е много красиво.
А точно пред мен - импровизирана зелена градинка.
Има две перденца завързани към две колони.
Като рамка на картина се оформя пред мен.
Или като зелена сцена, на която току-що са дръпнали...завесите.
Идват хора и си тръгват.
Всички говорят тихичко.
Някак обстановката предразполага.
Няма WiFi.
А може би е и за добро.
За малко забравих за работата, за Интернета - без който не мога да живея.
И се отдадох на усещането.

В "баш-баш" Центъра съм, а е толкова тихо и спокойно.
Телефонът ми извъня, за да ме извади от унеса ми.
Но гласа ми беше спокоен, равен..
Глътка спокойствие и кръвта във вените ми - забави ритъма си.
И странно усещане на Щастие ме обля.
Ех, Колко малко му Трябва на Човек.

Ще откриеш моето Скрито Кафенце - на ул.Врабча, в отсечката между ул.Париж и ул.11ти август. На две крачки е от Клуб Антре.