Войната по пътищата

Толкова коментирана тема през последните дни.
Но каква е истината.
Лепенчици. Призиви.

Дали това ще помогне наистина?
Едва ли.
Проблемът е дълбоко скрит в нашата народо-психология.
Не е важно аз да съм добре, важното е Вуте да е зле.
Точно това се случва по улиците ни.
И аз не съм изключение от това правило.

Карам си послушно в лентата. Не бързам.
И съм си казала, че няма да се ядосвам.
Не и днес.
Но какво става?
Бесен мерцедес ме засича.
Но така, че още малко ще се блъсне в мен.
Аз кривам, за да се опазя.
Класкон изсвирва.
Засякла съм някой.
И верижната реакция се задвижва.
Давам Газ и отпрашвам след Мерцедеса.

Хваща ме яд,
че живея в Страна без правила.

Хваща ме яд,
че дебелото прасе с крадената кола - за малко да ме убие.
И не само, че няма да му мигне окото.
Но и ще остане безнаказано.

Хваща ме яд,
че се опитам да съм достоен гражданин, а не се получава.

Не минава много време.
Колата пред мен спира рязко.
Естествено, без да даде никакъв знак.
И по средата на улицата.
Аз набивам спирачки. И чакам.
Колата не помръдва.
Натискам клаксона.
И въпреки, че зад мен няма никой.
Чувам как някой ми приглася - натискайки и той клаксона.
Никаква реакция.
Минават още няколко секунди.
И една млада дама бавничко,
без да бърза за никъде - излиза от колата.

Ужасена съм.
Но не.
Сега пък пешеходец изскача,
точно когато най-малко го очаквам.
Отново Спирачки.

Вече съм изнервена.
Доброто ми желание се е изпарило.
Вече и аз съм Опасна на Пътя.

И всичко това се случва в рамките на няколко минути.

Няма смисъл да споменавам за многото жени в коли,
които неясно кой им е дал книжка.
Уви, има и такива мъже.

Или пък за възрастните хора,
чиито реакции са забавени,
за такъв забързан град като Нашия (София).

Е, кажете ми Как да стане?
Как да си карам колата спокойно?
Един обречен кръг.
Няма нужда да живеем с илюзии,
че нещата ще се променят драстично.
Ние все пак сме Балканци.
Хора с бушуваща във вените кръв.

И в Турция е лудница по пътищата.
И в Италия - колите спират по средата на пътя.
А за Индия и други страни - дори няма да споменавам.

Сигурна съм,
че в Ню Йорк или Лондон е по-задръстено,
отколкото в София.
Разликата е, че не е Опасно.

Какво да направим?
Да продължим да подкрепяме всяка инициатива,
на което и да е Радио, Телевизия или Организация.

Да си слагаме колана,
дори и да става дума за няколко метра.

Да не минаваме на червено,
дори това да ни коства 1-2 минути закъснение.

За себе си, аз съм го решила.
Вече няма да отвръщам на провокациите по пътя.
Не искам да бъда като другите.
Ще следвам правилата, доколкото ми е възможно.
И ако приятелите ми и децата ми се повлияят от примера ми.

Както се пееше в една песен...
Ако до всеки Добър Човек застане Още един.

Е, за нас ще е...
Ако до всеки Съвестен Шофьор, кара Още един.

Може би,
Няма да изгубим от чара си на диви Балканци,
но пътищата ни ще станат по-малко опасни.

Facebook Comments

0 коментарa :

Публикуване на коментар