Бащата на детето ми



Бащата на детето ми е синеок.
Той носи топлина и отговорност.
И знае що е мъка в тоз живот,
Но носи белезите с гордост.
Бащата на детето ми е свят,
Изпълнен с обич, чаша чай и мила дума.
И дръзко спира моя лош инат,
Когато пак аз границата мина.
Бащата на детето ми е всичко -
И майка, и баща,
сестра и брат,
когато пак останем ний самички.
Бащата на детето ми е с мен.
И знам, дори детето още да го няма,
То в някой хубав слънчев ден
Ще споделиме тази радост най-голяма.


Facebook Comments

5 коментарa :

Анонимен каза...

Браво, Виолета! Прекрасно стихотворение! Изпълнено с истина за правилните взаимоотношения М-Ж - женска смиреност, признание на мъжкото начало, дълбоко уважение към мъжа, правилни причинно-следствени връзки. Казали сте всичко с няколко думи. А колко важно е всяка жена освен да знае на теория тези неща, да умее и да ги прилага в своите лични взаимоотношения със своя любим! Поздравления! Александър.

Анонимен каза...

VioLeta, поздравления! Намерила си мъж, който е отговорен и мил. И те обича. И дръзко те възпира да не преминаваш границата. Постарай се и ти, защото, колкото и да е търпелив човекът до теб, колкото и да те обича, е най-малкото уморително да бдиш постоянно над някой да не премине границата. Успех!

Анонимен каза...

1 Бащата (обекта) е ясно натоварен с точно определени физически и нравствени характеристики.
2. Той е представен като обект, играещ различни роли, вкл. и на балансьор/"спира" на "лошия инат".
3. На него се гледа като на определен ресурс, т. е. използвана е дефиницята "баща" , а не средник, съпрук, мъж и пр.
4. Семантиката на думата баща навежда на подчиненост на основния субект - детето.
5. Оказва се, че "бащата" всъщност все още не е баща (или поне в рамките на тази домакинска единица), но се афишира абсолютна убеденост (знам), че той не само ще приеме ролята на баща, но и че това ще е най-голямата радост за него.
Извод:
1. Ако приемем, че това е поетична форма за изразяване на лично настроение, светоусещане и харктер, има голяма вероятност авторара (предполагаемо жена) да е авторитарна и егоцентрична личност, склонна към натрапчиви състояния и налагането им като реалност и възприятия на околните.
2. На такава жена и трябва не просто мъж или светец, а мъченик или дори откровенен мазохист.
3. Съществува и вероятност стихотворната форма да е написана под въздействието на усещанията породени от първата фаза (период на влюбване, романтичен период и пр.) на една емоционална връзка. В този случай предходните коментари не биха били съвсем точни :)

Анонимен каза...

VioLeta, поздравявам Ви! Имате чудесен изказ!

А на Анонимен публикувал предходния коментар, бих искала само да му прошепна, че човек, който използва думички, като "семантика", "авторитарна", "егоцентрична" и т.н., би трябвало да знае, как се пише думата "съпруГ" и "откровен"... за другите грешчици ще си затворя очите и няма да издребянвам ;)
Галя

био козметика каза...

хубаво е! <3

Публикуване на коментар