Елиф Шафак в цитати (30)


Елиф Шафак. родена във Франция. живяла в Испания, Йорадания. учила в Турция. преподаваща в САЩ. живееща в Турция. пишеща на турски и английски. Елиф Шафак. турската писателка, по която света е полудял. разказвачката на истории, които говорят в сърцата ни. 20 книги. преведени на 25 езика. 5 книги издадени на български. Любов или 40 правила на любовта. Копелето на Истанбул. Чест. Черно мляко. Дворецът на бълхите. Елиф Шафак. съпруга и майка. Елиф Шафак. началото на зазоряването**

това е тя. в няколко думи. и 30 цитата.


Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его ще познаеш Бога.

Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода, а влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата!

Изток, запад, север, юг - все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ни. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, който ще дойдат?

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ше се нареди само. Не се носи по течението. Самата ти бъди течение.

Всички сме създадени по Божий образ и все пак, така че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца,които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

Животът ни е даден за кратко, и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчките за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчките, или без всякакво уважение ги чупят и ги изхвърлят. В този живот стой по-наддалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие.

Каквото и да се говори, любовта не е само сладко чувство, което идва и бързо си отива. Тя е самата същност и цел на живота. Тя спохожда всеки, включително онези, които я отбягват.

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

На 40 години получаваш нова задача, нов пропуск за живота. И не се притеснявай, че остаряваш. Няма бръчки и бяла коса, които да са достатъчно силни, за да сломят мощта на числото 40.

Където и да живеем, които и да сме, дълбоко в себе си се чувстваме несъвършени. Все едно загубили нещо и трябва да си го върнем. Повечето от нас така и не разбират какво е то. А и да разбират, само малцина успяват да тръгнат да го търсят.

Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пък искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

Човек трябва да държи ума си удовлетворен, но и да внимава да не го разглези. Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човекът и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: Пази се от прекалено въодушевление, докато любовта казва: О, давай! Престраши се! Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровищата. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце.

Бъди готова за необичайното и неочакваното и ще започнат да ти се случват странни неща, надхвърлящи и най - невероятните ти мечти.

Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето...

Любовта на един мъж е отражение на характера му. Ако мъжа е сприхав, любовта му ще е пълна с кавги. Ако е спокоен и добър, любовта му е балсам. Ако се самосъжалява през цялото време, любовта му ще се превърне на прах. Ако е весел, любовта му ще прелива от веселие. Преди да хлътнеш по някоя жена, трябва да се запиташ каква любов можеш да и дадеш.

Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без Любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.

Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас е по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш себе си и Божието присъствие в теб...

Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновенни недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не можеш да изразиш с думи, може да се разбере с мълчание.

Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред!

Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с Любов.

Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по които самия ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ше хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози.

Не можеш да виниш другите, че не се отнасят към теб с уважение, при положение че самата ти не се смяташ достойна за уважение.

Цялата вселена се съдържа в един единствен човек, в Теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш, и от които се гнусиш, присъстват в една или друга степен и в теб. Опознай се докрай. Погледни честно и твърдо тъмните, и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост.

Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето. И не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката добро не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големия съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

*Елиф от арабски начало, врата към непознатото.
*Шафак от турски разсъмване, зазоряване.



Facebook Comments

6 коментарa :

устойчиви на пожар врати каза...

Красива статия с изключително реални и истини мисли, които са казани.Ако се замислим над този...." Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас е по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш себе си и Божието присъствие в теб......" ще разберем че има голяма разлика така е.Може да имаш много приятели, но вътрешно да се чувстваш самотен. Трябва да бъдем положителни хора и каквото и да става да не се даваме на самотата, всичко зависи от нас самите.

врати устойчиви на пожар каза...

Невероятен подбор на мисли,които са толкова истински, че ако спазим поне половината ще бъдем много по щастливи и доволни от живота си ето този..." Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна...." понякога търпението може да бъде голямо богатсво, може да ни предпази от това да направим грешки, за които по късно ще съжаляваме.

Анонимен каза...

Последната "мъдрост" от по-горе написаните на Елиф Шафак, която мъдрост така или иначе сме я чували от нашите баби, приляга много на книгата ѝ "Чест". В нея тя се опитва да злепоставя англичаните, кюрдите и българите и сама се оплита в собствения си капан. А тази госпожа живеела в Англия, учила в Западна Европа и налива много пари за реклама.

Николай Алекс каза...

Мъдрост вечна, непреходна, просветляваща душите. Светлина пречупена през погледа на авторката, която има силна връзка със своя вътрешен Учител. Тя е един от преродените ученици на великия Шамаз и Табриз, затова пише с толкова любов за него и за ученика му, поетът Маулана Руми. Души достойни за обич и уважение. Spiritus Verita

устойчиви на пожар врати каза...

Толкова красиви цитати, от които можем да научим толкова много, да си спестим някои грешки, а пък други от любов сами сме открили Като че ли наистина в търсенето на любовта, но онази истинската и мечтана малко или много ни променя. В мига, когато тръгнеш да търсиш любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън.Може би си мисли, че тя е едно, но излиза съвсем друго и придобиваш все по ясна представа за това какво искаш.Надявам се да ни пишете още и още за любовта...

Victor Boychev каза...

Много красиво поднесена философия за пътуването през живота, любовта и смисъла на нещата. Не търсете смисъл във всяко нещо, търсете любовта и радостта. Тогава ще намерите и смисъла. А целта на живота не е крайната точка на пътуването, а самото пътуване и всяка красива спирка.

Публикуване на коментар