книга за любовта.

затворих лаптопа и се отправих към леглото. изморена бях не на шега, денят беше дълъг и наситен. тъкмо покрих тялото си със завивката и телефона настойчиво задрънча от другата стая. можеше да е всеки. не очаквах никой. забързано вдигнах. беше приятелка. звучеше разтревожена. разменените набързо думи, прозвучаха като заклинания. наметнах нещо и отворих лаптопа същия, който бях затворила преди минути. тя щеше да дойде след малко. нощта щеше да е дълга. в 3 часа сутринта и двете си легнахме. а на другата сутрин продължихме оттам, където спряхме. отношения, премесени със страхове, стари и нови грешки, вярвания неверни + техники, мантри, капките на Бах и една книга за любов.

подадох й книгата с думите, тъкмо ще ми помогнеш. прочетох я преди време и много искам да разкажа за нея. но думите още ги няма. почети малко и ако ти хрумне нещо, ще се радвам да ме вдъхновиш. ...

тя се съгласи и зачете. а аз тихичко продължих да си работя по последния проект. не се мина много, може би 1-2 страници и първите възгласи на одобрение се появиха, което си е гаранция за прочетена първа глава, а може и втора.

денят се развиваше интересно. след съненото утрo премесено с аромата на кафето от Кения, закупено в центъра на София, и разговорите ни. едно телефонно обаждане промени вибрациите и внесе доста смут в мислите, и чувствата нейни, а и в моите. все пак и аз бях актьор, макар и второстепенен, в същия филм.

отне ни време да се върнем тя към книгата, аз към проекта. но все пак си го наложихме. убедихме се една друга, че преди да отворим вратата, не знаем какво има зад нея. и докато не знаем, все още можем да променим нещото там.

книгата я увличаше, моят проект ме изнервяше и рутината отново се завърна в кадър. нищо, че бях там в стаята, не помня колко време мина. може би час, два или три. телефонът нейния отново издрънча. каква беше общата ни изненада, когато мислите ни, бяха чути. посланието изпратено през вселенския мобилен оператор, бе достигнало получателя си. нещо в мен тържествуваше. знаех си, че всички ние можем и без думи да си говорим, и потвърждението само затвърди вярването.


само чрез промяна на себе си можем да предизвикаме промяна в отношението на другите хора към нас. това ни дава възможност и да върнем любимия си човек, когато преодолеем негативните си чувства към него.

цитатът е от книгата, станала герой в моята история. Как да си върнем любимия в 13 стъпки? признавам си, че заглавието е причина книгата да отлежава известно време на рафта. звучеше ми несериозно и проамериканско. книга за любов, бих я кръстила аз. написана с точните думи. думи, които те уцелват. прозрения, които следват едно след друго. без излишни увъртания и сюжети.

любовта свършва там, където свършва удовлетворението ни от връзката ни. ..до вчера сме се радвали на връзката си безрезервно, а днес вече строим планове. до вчера сме отдавали любовта си на любимия човек и ни е била достатъчна неговата любов, а днес очакванията ни притискат. до вчера сме се наслаждвали на всеки малък жест на партньора си, а днес сравняваме малкия му жест с големите ни очаквания за това, какво би трябвало той да направи, за да изпълни нашия план. това, което до вчера ни е носело радост, днес ни носи напрежение, притеснения и разочарования. ..

всеки път, когато демонстрираме на човек болката, която ни е причинил, той осъзнава какво е направил, изпитва вина и бяга, ако има възможност. показвайки на някой най-лошите му страни, нямаме никаква възможност да го накараме да изпита съчувствие, интерес, обич, любов - напротив, вината и самоосъждането ще го накарат да отиде там, където няма да го изпитва - далеч от нас.< любовта понякога ни наранява и ни прави нещастни. липсата на любов обаче не ни прави щастливи. пред избора да бъда нещастна поради любов или нещастна поради липсата й, аз отново бих избрала любовта.

[Как да си върнем любимия в 13 стъпки? и д-р Мая Живкова]

в заключение, книгите не правят чудеса, ние ги правим. любовта събужда любов. няма нужда да чакаме връзката да се разпадне, за да я оценим по достойнство. и да видим какво й причиняваме с очакванията и тоновете си изисквания.