Любовта - щастие или страдание?
 |
Напоследък така се случват нещата около мене, че все по – често започнах да се питам какво е любовта всъщност? Дали е щастие или страдание? Дали трябва да ти носи радост и пълнота или да те погубва и съкрушава?
Ако изживяваш любовта наистина, трябва ли да страдаш? Ако това е любов, то пътя, по който вървиш задължително ли трябва да е осеян с непрестанни сълзи, нещастие, страдания и болка? Нали любовта (толкова възхвалявана, издигана на пиедестал, възпята като нещо велико и възвишено) трябва да ни изпълва със смисъл, щастие, ентусиазъм, лекота и свобода на това да бъдеш себе си? Не съм съгласна, че любовта е равносилна на страдания. Напротив. Тя трябва да ти носи предимно радост, удовлетворение от това, че обичаш, настроение, усмивки, мечти, копнежи – все положителни неща. Това трябва да е любовта. Поне в моите представи (на един романтичен, вярващо-наивен и мечтаещ човек). Толкова ли е идилично и наивно да вярваш в ощастливяващата любов и да отричаш обричащата? Иначе кому са нужни вечните драми, сълзи и душевни покруси? Ако ще трябва да изживявам любовта си по този начин, то тогава казвам Не, благодаря! Това не е любов. Това е мъчение. Вредейки на сърцето си, чийто стремеж е да търси истинската си любов – тази, която е трепетна, толкова вълнуваща, окриляваща, ентусиазираща, вдъхновяваща, животворна, осмисляща, очаквана, мечтана, съживяваща, бленувана, красива. Вечна. Голямата любов.
3 коментарa :
Здравейте. С голямо удоволствие чета "Сайтът на една жена". Не знам дали тук е мястото, но просто не намерих къде, а имам един... въпрос. Имам голямо желание да се включа към всички творящи жени тук и ако има някаква възможност, моля пишете ми. Очаквам с нетърпение. Поздрави от Гергана. :)
Здравей, Гергана .
Аз чета редовно какво побликувате в "Сайта на една жена" и много ви се кефя на всички, които пишете .
Като цяло мисля, че всички събудили се хора се вълнуват все повече от любовта , от живота и нещата около нас. Вероятно просто времето на векът на любовта наближава :) I hope so !
Относно темата на този пост : Аз честно казано мисля като теб, че любовта е всички тези хубави трепети и емоции , които човек изпитва когато е влюбен и гледа на света през розовите си очила , и че ако тази любов е истинската , Голямата любов , то тя ще остане такава щастлива винаги. Когато я изгубиш , обаче , идва болката и може би тя е индикатора за липсата на любов , затова във връзките , в които има предимно сълзи и разочерования я няма истинската Любов , която осмисля живота и преобръща света ни . Единственото, което искам да посъветвам от гледна точка на моя опит е да търсим Любовта всеки ден, и че когато открием любовта към себе си , на всеки човек , който заслужи вниманието ни ще поглеждаме с усмивка и лябов през розовите си очила . А една от тази среще винаги има шанс да е Голямата ни лябов :)
Много усмивки и прегръдки за теб , за целия екип на сайта и за всяка една жена по света .
Хубаво щеше да бъде, ако любовта ни носеше само радост, приятни емоции и еуфория. Истинската любов ни поднася и много трудни моменти и много болка. Защото обичаме със сърцето си, разумът често не може да диктува чувствата, които изпитваме. Случвало ли ви се е да изпитате чак физическа болка от любов? Голямата любов иска всеотдайност, посвещение, всеки ден да се бориш за нея, тя трябва да се изстрада. А това е свързано с много взаимни компромиси,доказване, разбиране, търпение. Истинската любов не е лесна!
Публикуване на коментар