ще посрещна днешния ден с любов.


Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново. Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми. И дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защото ми показва пътя. И тъмнината ще обичам, защото показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми. И тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство.

Ще възхвалявам враговете си и те ще ми станат приятели. Ще насърчавам приятелите си и те ще ми станат братя. Винаги ще търся причини да се възхищавам. Когато се изкушавам да критикувам, ще захапвам езика си. Когато започвам да хваля, ще крещя от покрива.

Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват! Ще обичам неудачниците, защото мога да се уча от тях. Ще обичам кралете, защото са над човешките същества. Ще обичам смирените, защото са божествени. Ще обичам богатите, защото са самотни. Ще обичам бедните, защото са толкова много. Ще обичам младите за вярата, която имат. Ще обичам старите за мъдростта, която споделят. Ще обичам красивите заради тъгата в очите им. Ще обичам грозните заради мира в душите им. Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. И най-много от всичко ще обичам себе си. Никога няма да угаждам прекалено на плътските си желания, а ще храня тялото си повече с чистота и умереност. Никога няма да допусна умът ми да бъде привлечен от злото и отчаянието, а с желание ще го извисявам с многовековното познание и мъдрост. Никога няма да допусна душата ми да стане самодоволна и пресита, предпочитам да я храня с медитация и молитва. Никога няма да допусна сърцето ми да стане дребнаво и жестоко; а ще го раздавам и то ще расте и ще топли земята.

Няма да чувам онези, които хленчат и се оплакват, защото болестта им е заразна.Няма да мисля за поражение и ще изчистя речника си от думи и фрази, като зарязвам: не мога, неспособен, невъзможен, недопустим, невероятен, неуспех, неприложим, безнадежден и отстъпление; защото са думи за глупаците. Ще избягвам отчаянието, но ако се заразя от тази душевна болест, ще продължавам отчаяно да работя.

Аз съм най-великото чудо на природата. Откак свят светува, не е съществувал човек с моя ум, моето сърце, моите очи, уши, ръце, коса, уста. Няма човек, роден някога или живеещ сега, или който ще се появи утре, да ходи, говори, да се движи и мисли точно като мен.

Няма повече да правя безплодни опити да имитирам другите. Вместо това ще разкрия неповторимостта си на пазара. От сега започвам да подчертавам своите отлики и да крия приликите.

Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден. А какво да правя с този последен ценен ден, останал в мое владение? Първо ще запечатам жизнения резервоар, така че върху пясъка да не се разпилее нито капка. Няма да изгубя минута за оплакване на вчерашни несполуки, поражения и душевни болки — защо да упорствам напразно?

Яростно ще избягвам прахосниците на време. С действие ще унищожа отлагането. Ще заровя съмнението под вярата. Ще разпръсна страха със самоувереност. Ако се говорят празни приказки, няма да слушам. Няма да се мотая там, където има бездейни ръце. Няма да ходя, където има лениви хора. Отсега нататък знам, че ако се домогвам до безделието, крада храна, дрехи и топлина от тези, които обичам. Аз не съм крадец. Човек на любовта съм и днес е последната ми възможност да докажа любовта и величието си.

Днешните задължения ще изпълня днес. Днес ще милвам децата си, докато са малки. Утре те ще си отидат, а също и аз. Днес ще притискам жена си в прегръдка и нежно ще я целувам. Утре няма да я има, както и мен. Днес ще помогна на приятел в нужда. Утре той вече няма да вика за помощ, нито аз ще чуя виковете му. Днес ще се отдам на саможертва и работа. Утре няма да имам нищо за даване и няма да има кой да получава.

Днес ще бъда господар на емоциите си. Приливите настъпват и се оттеглят. Зимата си отива и идва лятото. Лятото отминава и студът се увеличава. Слънцето изгрява и залязва. Има пълнолуние и новолуние. Птиците долитат и отлитат. Цветята цъфтят и вехнат. Семената се сеят; реколтите се прибират. Цялата природа е кръговрат от настроения, а аз съм част от нея, така че настроението ми ще се повишава и понижава.

Aко се чувствам подтиснат, ще пея. Ако се чувствам тъжен, ще се смея. Ако се чувствам болен, ще работя двойно повече. Ако чувствам страх, ще се хвърля напред. Ако се чувствам малоценен, ще облека нови дрехи. Ако се чувствам несигурен, ще повиша глас. Ако чувствам бедността, ще мисля за предстоящото богатство. Ако се чувствам нищожен, ще си спомня целите си.

Аз ще се смея на света. Нито едно живо същество освен човека не може да се смее. Дърветата може да кървят, когато са ранени, зверовете в полето вият от болка и глад, но само аз притежавам дарбата на смеха и мога да я използвам, когато искам. Отсега нататък ще изграждам навика да се смея.

Ще действам сега. Отсега нататък ще помня урока за светулката, която отдава от светлината си само, когато лети, само когато е в движение. Ще стана светулка и блясъкът ми ще се вижда дори и през деня, въпреки слънцето. Нека другите приличат на пеперудите, горди с крилата си, но жизнено зависими от великодушието на цветята. Аз ще приличам на светулката и светлината ми ще озарява света.

Сега знам, че на света има три категории хора. Първата се учат от собствения си опит, те са мъдри. Втората се учат от опита на другите, те са щастливи. Третата не се учат нито от собствения, нито от чуждия опит, това са глупаците.

Велики са тези мъже и жени, които никога не омаловажават отличителните си качества, нито глупаво пилеят своята индивидуалност. Вече знам великата тайна — бил съм много заслепен за да я видя, а тя винаги е била пред очите ми. Винаги и изцяло ще се отдавам на работата, която извършвам в момента. Никога вече няма да се захващам насила за работата си, когато трябва да ангажирам цялото си същество. Най-после очите ми се отвориха. Отсега нататък каквото правя, ще го правя така, сякаш нищо друго няма значение в този свят.


из
книгата
Най-великият търговец,
Ог Мандино

Facebook Comments

3 коментарa :

Анонимен каза...

Благодаря ти, Натали... от сърце! Толкова е добро това - за повишаване на вибрациите!!!

Анонимен каза...

Колко е хубаво да си напомняме отвреме-навреме да не отлагаме нищо за утре, да не се връщаме назад, а да живеем "тук и сега"!
И.. да правим всичко с ЛЮБОВ, с цялата си ЛЮБОВ!!!

Анна Джарова каза...

Здравейте на всички, искам само да кажа че този блог е чудесен! Поздрави на неговите създатели, голямо"Благодаря" и не спирайте да ни вдъхновявате,да ни карете да вярваме в утрешния ден и да се усмихваме. Прекрасна седмица на всички!

Публикуване на коментар