Free love

Той ме кара да се чувствам безкрайна.
Неопитомена от света. Съвършена в гнева си. Спокойна в мечтите си.
Той винаги ще преследва любовта ми, защото знае, че е като вятъра.
Аз винаги ще преследвам зелените му очи, защото в тях имам всичко.
Ще се гоним из калта, ще я псуваме и ще се смеем. Ще се въргаляме в мръсотията на болката си, защото сме чели, че любовта е куче от ада.
После ще се изкъпем заедно, майната му на Буковски.
Няма да се заключим в любовта си.
Защото свободни сме по-красиви.
Ще продължаваме да сме близо. После далеч.
И така, докато
Той не разбере, че никой няма да обича повече зелените му очи.
И аз не разбера, че не искам никой друг да обича моите.