Правилното и грешното решение

Много пъти ми се е случвало да стоя и да обмислям с часове как точно да постъпя в дадена ситуация, или просто да се ядосвам сама на себе си, че съм казала това или направила друго. Правя го винаги, когато нещата имат значение за мен. Когато хората, които засягат са ми близки по някакъв начин. Или когато реша, че съм се изложила...

Промяната настъпи когато един приятел един ден и ми каза, че няма правилно и грешно решение. И че понякога нещата са точно такива каквито изглеждат, а не каквито ги правим да изглеждат...

Решенията понякога трябва да се вземат на момента, понякога имаме време да ги премисляме до тогава, докато сами се объркаме в тях. Но те винаги са правилни за нас в настоящият момент.

Това ме накара да се замисля...
Сега също ми се случва да обмислям дадени ситуации, но те определено са доста по малко от преди.

Понякога едно взето решение, след време, може да се окаже грешното, въпреки че в началото то е изглеждало най-правилното. Но нещата винаги могат да се променят. С желание. Дори хората се променят... стига наистина самите те да имат желание да го направят.

Ако тръгнеш в едната посока и се окаже, че тя не е била най-правилната... винаги можеш да се върнеш обратно и да поемеш в другата. Ако те са близо, може и да има кратък път... но винаги има.

Хората 'грешат'. На всеки се случва да сбърка. (Казвам сбърка, защото това е думата, която определя постъпката, въпреки, че не е правилната.) А близките и хората, които ни обичат са тези, които ще проявят разбиране и ще ни подкрепят в тези моменти.