Нямам време!

Замислял ли си се някога кое е най-ужасното усещане, чувство, състояние, на което може да бъде подложена човешката душа? Съмнение? Гузна съвест? Тъга? Отхвърляне от любим човек или раздяла с такъв?

Има десетки състояния, които остават, ако не вечни, то поне трайни следи в хорските души. Чудех се, въпреки различността на емоциите, въпреки контраста и силата им, има ли дума, израз, изобщо начин, чрез който да ги определим?

И тук някой ще попита защо е необходимо да се определя това. Ами, казват, пък и аз съм съгласна с това, че, за да излезеш от т.нар. 'дупки' или да решиш даден проблем е необходимо първо да го дефинираш. Затова е важно.

Запитах се кой е повтарящият се момент при всички тези състояния, свързващото звено между случките и смута в душата? И с отговора учудих дори себе си – НЯМАМЕ ВРЕМЕ!

В тези две, използвани под път и над път, думи, се съдържа всичкото онова лошо, подтискащо, депресиращо, плашещо и носещо болка усещане.

Нямането на време при раздяла с любим човек, наближаването на краен срок за изпълнение на важна задача, желанието да обясниш ЗАЩО, когато е вече късно… От всичко това боли. Боли душата.

Неспазени обещания. Неосъществени желания. Недовършен разговор. Несъстояла се среща. Защото НЯМАШ ВРЕМЕ?

Е, точно сега имаш цялото време на света за нещо важно. Обади се на някого, с когото ти се говори, изпрати писмо с обещание, което ще изпълниш, кажи Обичам те!, излез или си остани вкъщи, срещни се с приятел или остани сам, прости нечия грешка или своя собствена. Направи нещо важно, защото все още ИМАШ ВРЕМЕ!

И помисли следващия път преди оправданието ти за нещо да бъде 'Бързам! Нямам време!' Защото все някога това няма да е само оправдание, а истина.