|
първоначално посрещнах fast food, бързата храна, с възгласи на радост, че намерила съм начин да нахраня глада в съкратената обедна почивка. последваха пиците на парче, от които на всеки италианец би му прилошало, хот дога, дюнерите и картонените мазни картофки.
заета или просто понесена от забързаното темпо на тълпата, спрях да мисля с какво се храня, откъде идва храната ми и храна ли е изобщо това, с което пълня стомах.
питах се може ли изобщо да променя нещо? и отговорът не закъсня, нищо че не бърза. и носи недвусмисленото име Slow Food, изкуството на бавното хранене.
бавното хранене е обратното на бързото. fast food културата, бързото хранене, е на доизживяване, заместенo от принципа Le vie est un chanson, Животът е песен. до скоро се учехме как да бързаме, а сега ще се учим как да се наслаждаваме на добрата храна.
началото на бавното хранене било поставено през 1986, когато Карло Петрини, италиански журналист пишещ рецензии за ресторанти и вино, научил, че ще отварят ресторант от веригата McDonald's близо до площад Испания в Рим. като признат любител на добрата кухня, той се възмутил и организирал протест. оттам се тръгнало.
философията на Slow Food е заключена в три прости думи: Good, Clean and Fair. вкусно, чисто и честно.
бавното хранене застава в защита на правото ни на вкус. храната се вкусва, не се яде. добрата храна, приготвена с нежност и любов по стари и изпитани рецепти, е възнесена в култ. храненето е ритуал, на който се наслаждаваме бавно, с удоволствие и задължително в компания.
чистотата е напомняне, че най-добрата храна се приготвя от екологично чисти продукти. а честността е свързана със създаването на условия на труд, при които прозводителите получaват справедливо възнаграждение за своя труд.
през 1999 се прави още една крачка напред. миниатюрното градче Кианти в Тоскана става първия cittaslow, бавен град. последват го Бра, Позитано и Орвието. скоро вълната залива Италия, където бавните градове са вече 42. (и аз без да знам всичко това съм била в 2 от тях).
бавните градове са места, в които всички се стремят да запазят бавния ритъм на живот и традициите, в най-неподправения им вид. жителите им не наброяват повече от 50 хиляди души. няма движение на коли в центъра, няма да срещнем McDonald's, нито големите вериги супермаркети. но пък ще станем свидетели на празници, посветени на виното, сирената и ястията, приготвени по стари бабини рецепти.
последователите на Slow Food са навсякъде. в Англия, Германия, Австрия, Испания, Португалия, Полша. бавни градове никнат като гъби и на другите континенти, ще ги срещнем в Бразилия, Австралия, Япония, Ливан, Мексико. дори и в САЩ, откъдето тръгва fast food културата, може да видим (логото на бавното хранене) охлюва в 42 щата.
в България все още си нямаме бавен град (поне не официално), но пък се прославихме със зеленото сирене от Черни Вит, оценено от Slow Food като уникално за целия Балкански полуостров. и си имаме Пъстра Tрапеза, кулинарният фестивал, който обикаля България надлъж и нашир, и събира стари бабини рецепти.
имаме си и 85 члена на Slow Food, организирани в 8 конвивиума. местни структури, които се стремят да запазят традициите, свързани с храненето в техния си географски регион, като подкрепят местните производители на храна, организират пазари на местни стоки и фестивали.
100 хиляди члена на Slow Food в 132 страни разнасят всекидневно политиката на бавното хранене, наслаждавайки се на живота, без да поглеждат нервно часовника.
наш ред е да преоткрием вкуса и аромата на бабината ни кухня, и да застанем зад обикновеното земно удоволствие.
прочети повече ..