романтични филми (2009)

в петък във facebook стана дума за филми. и така се присетих, че имам доста недовършена работа по колекцията (романтични филми). и по-точно за периода 2009. много от готините филми, които излязоха в началото на миналата година, попаднаха в предишните извадки. но има и такива дето останаха не-споменати. сега е моментът на тяхната изява, тук.

(1)(2)(3)(4)(5)(6)(7)(8)(9)(10)(11)(12), тук е 13, (14)(15)


211. The Ugly Truth / Грозната истина (2009)
трейлър на филма Грозната истина (2009)


212. I Hate Valentine's Day / Мразя Свети Валентин (2009)
трейлър на филма Мразя Свети Валентин (2009)


213. Avatar / Аватар (2009)
трейлър на филма Аватар (2009)0


214. Love Happens / Любовта се случва (2009)
трейлър на филма Любовта се случва (2009)


215. It's Complicated / Не е лесно (2009)
трейлър на филма Не е лесно (2009)


216. Julie and Julia / Джули и Джулия (2009)
трейлър на филма Джули и Джулия (2009)


217. 500 Days of Summer / 500 мига от любовта (2009)
трейлър на филма 500 мига от любовта (2009)



218. The Time Traveler's Wife / Жената на пътешественика
трейлър на филма Жената на пътешественика във времето (2009)


219. The Boys Are Back / Момчетата се връщат (2009)
трейлър на филма Момчетата се връщат (2009)


220. Up in the Air / Високо в небето (2009)
трейлър на филма Високо в небето (2009)

(1)(2)(3)(4)(5)(6)(7)(8)(9)(10)(11)(12), сега е 13, (14)(15)

прочети повече ..

сърце голямо. едно.

.......¦#########¦
.....¦#############¦
...¦###############¦
..¦#################¦..................¦###¦
..¦##################¦..........¦#########¦
....¦#################¦......¦#############¦
.......¦################¦..¦###############¦
.........¦################¦################¦
...........¦###############################¦
..............¦############################¦
................¦#########################¦
..................¦######################¦
....................¦###################¦
......................¦#################¦
........................¦##############¦
...........................¦###########¦
.............................¦#########¦
...............................¦#######¦
.................................¦#####¦
...................................¦###¦
.....................................¦#¦
.......................................¦
.......................................¦
.....................................¦
...................................¦
.................................¦
..............................¦
............................¦
.........................¦
......................¦
..................¦
.............¦
.........¦
......¦
....¦
......¦......................¦...¦
..........¦.............¦............¦
..............¦.....¦...................¦
...................¦.....................¦
................¦......¦..............¦
..............¦.............¦....¦
.............¦
...........¦
..........¦
.........¦
.........¦
..........¦
..............¦
...................¦
..........................¦
...............................¦
.................................¦
.................................¦
..............................¦
.........................¦
..................¦
.............¦
.....¦
...¦
.¦.
¦.
..¦...................¦..................¦
...¦....................................¦
.....¦................................¦
........¦.........................¦
...........¦...................¦
..............¦..............¦
..................¦.......¦
.....................¦..¦
.......................¦

прочети повече ..

Доби Д. и женствеността

Макар да не беше момче, Доби Д. проявяваше доста момчешки черти. Като малка често се катереше по дърветата, ходеше все с раздрани панталони, с разранени колене, справяше се добре като вратар и обичаше да играе на фунийки... Когато порасна се оказа, че има много повече приятели момчета, а момичетата се брояха на пръстите на едната ръка. Хич не й беше лесно да се разбира с дамите, независимо дали бяха малки, или големи.

И все пак, доста неща я отличаваха от нейните аверчета. Имаше такива, които си личаха от пръв поглед, колкото и да ги криеше под широките дрехи, както и такива, които не се виждаха с невъоръжено око.

Едно от първите беше тялото. Доби Д. възприемаше своето нормално. Някои негови части харесваше, други не. Трети едва понасяше, особено когато по-простовати представители от мъжки пол подмятаха след нея разни неща за дини, пъпеши и други подобни. В такива моменти Доби стисваше юмруци, за да се въздържи да не фрасне някого през устата, прехапваше си езика, защото знаеше, че мълчанието е злато и отминаваше сякаш е глуха и няма... После се смееше се на приятелите, които й обясняваха как трябвало да се пъчи, вместо да се опитва да се прикрие. Убеждаваха я, че повечето момичета искат да изглеждат по-женствени, съответно си добавят тук и там по нещо, а тя си има всичко.

Да, но тя не мислеше така! Беше ренесансов тип и винаги бе имала в повече. Непонятна за нея си оставаше манията да се слага силикон из тялото, но явно всички търсеха каквото си нямат. Познаваше дами с добър метаболизъм, които се чудеха как да напълнеят малко, докато повечето се изтезаваха по всевъзможен начин, за да свалят някое килце и ако може да се задържат така... Разни хора, разни идеали...

Постепенно с годините Доби Д. се научи да не се инати толкова на женствеността си. Наложи й се да ходи с поли и откри, че могат да бъдат удобни колкото панталоните. Учеше се да върви прилично на висок ток, въпреки че наистина си мислеше, че това упражнение е по-скоро за виртуози. И колкото по-навътре отиваше из дебрите на женствеността, толкова повече се плашеше от най-съкровените женски неща... от бременността, от раждането, от майчинството! Чудеше се какво ли е усещането да ти бъдат смазвани вътрешностите, да се чувстваш като надут балон и да не можеш да се познаеш като се погледнеш в огледалото. Като беше на 'ти' с болката по време на цикъл, която често я правеше като парцал, способен само да лежи в леглото и да се превива, си представяше каква ли ще е тя по време на раждане. Не по-малко страховита й изглеждаше отговорността да бъдеш родител - едно малко човече да зависи изцяло от твоите грижи и ти да му посветиш цялото си внимание.

Но дойде време, когато Доби Д. се почувства готова! И се изуми колко вярна е максимата, че най-хубавите неща се случват точно тогава, когато най-малко очакваш, както и че в това НЯМА нищо случайно! Тя имаше разни усещания и мисли още преди да бъде сигурна, а когато получи положителен резултат въпреки всичко леко се стресна. Зачуди се дали бе подходящ момент, дали ще се справи като майка, но всички съмнения се разсеяха, когато в следващия момент видя в стаята една много красива пеперуда. Тя сякаш й каза, че всичко ще бъде наред и при нея няма място за страхове и съмнения, а само за щастливи и спокойни мисли.

Така и стана! В началото имаше понякога сутрешни неразположения, но съвсем леки и Доби се чувстваше късметлийка, тъй като много мами (включително нейната) прекарваха доста време надвесени над тоалетната веднага като хапнат нещо. Вкусовите й предпочитания не се промениха, но като цяло започна да се храни точно както трябва - по малко и начесто, с повече полезни храни, защото те й бяха вкусни. Не понасяше никакви миризми, особено цигарен дим и тотално се скара с козметиката. През първите три месеца с малкото човече се нагаждаха лека полека да си делят нейното тяло.

Доби Д. откриваше, че се променя, но тези промени ставаха много естествено и спокойно. Животът придобиваше съвсем нов смисъл, светът изглеждаше по-красив и по-топъл. Променяше се и тялото, което Доби познаваше...
'Май ти харесва да си бременна?', бе запитал таткото като я виждаше с колко обич гледа наедряващото си коремче.
'Да!', отговори с блеснали очи, без капка колебание.

ДА, така беше! За пръв път харесваше всяка клетка на тялото си и малко съжаляваше, че й пролича едва към петия месец. Обичаше коремчето си, което мърда нежно насам-натам и заема всевъзможни форми. Изобщо не й тежеше както си беше представяла. Гледаше се в огледалото и харесваше това, което вижда. Не й омръзна да бъде в едни и същи дрехи, а знаеше, че вероятно ще продължи да ги носи след като човечето се появи. Вървеше уверено на равните си удобни обувки с по-високо вдигната глава и по-широка усмивка. Визуално не се беше променила кой знае колко, с изключение на коремчето, но имаше нещо друго, нещо по-специално.

Чувстваше една приятна пълнота! Дишаше за двама, живееше за двама, мечтаеше за двама... Знаеше точно какво иска мъничето във всеки момент. Беше спокойна, че то е защитено и има всичко, от което се нуждае. Тя беше необходима, обичана и щастлива!

Знаеше, че точно тази пълнота ще й липсва когато дойде време бебето да се отдели от нея и да започне своя път само. И все пак временно щеше да я има в миговете когато го гушва близо, много близо до сърцето си...

прочети повече ..

Всичко...

ВСИЧКО, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЯ
Робърт Фулам

Повечето от онова, което наистина ми е потребно, за да знам как да живея, какво да правя, как да се държа, съм усвоил още в детската градина. Ето какво научих там:

Играйте честно.
Не удряйте хората.
Оставяйте нещата там, където сте ги намерили.
Не вземайте вещи, които не са ваши.
Извинете се, ако сте обидили някого.
Мийте ръцете си преди всяко ядене.
Изчервявайте се.
Топлите сладки и студеното мляко са полезни.
Живейте хармонично.
Научете нещо.
Измислете нещо.
Порисувайте.
Попейте.
Потанцувайте.
Поиграйте. Поработете... Всеки ден по малко.
Всеки следобед си поспивайте.
Когато сте на улицата, внимавайте дали не идва кола.
Дръжте се за ръце и вървете плътно един до друг.
Бъди готов за чудеса.
Помни малкото зрънце, което си посадил в пластмасовата чашка.
(Корените му отиват надолу, стъблото - нагоре, и никой
не знае как и защо, но и ние сме като него.)
Дори златната рибка, и хамстерите, и белите мишки,
и растението в пластмасовата чашка умират.
Ние също.

Най-важната дума на света е: Виж!
Всичко, което трябва да знаем, е някъде там.
Ти си на този свят, за да се учиш.

прочети повече ..

Ако можех ....

Бих набрала повече маргаритки.
Надин Стеър, 87 годишна

Ако можех да изживея живота си отново, бих релаксирала.
Бих си позволила да бъда по-глупава или по-наивна, както ти харесва.
Щях да приемам нещата по-малко сериозно.
Щях да си позволя да бъда по-луда.
Нямаше да се вторачвам в хигиената.
Бих се възползвала от повече шансове.
Бих предприела повече пътувания.
Бих изкачила повече планини.
И бих преплувала повече реки.
И бих видяла повече залези.
Бих яла повече сладолед и по-малко боб.
Бих се безпокоила по-малко и бих фантазирала повече.

Аз съм една от онези, които живеят разумно и практично, час след час, ден след ден.О, аз имах своите мигове! Но ако трябва да ги изживея отново, те наистина ще са много повече. Всъщност, бих искала да имам само тях. Само миговете, един след друг, ден след ден.

Аз бях от онези, които не ходят никъде без термометър, бутилка гореща вода, гаргара, дъждобран и чадър. Ако трябва да изживея живота си отново, бих отишла на места, на които никога не съм била, бих правила неща, които никога не съм правила, бих пътувала още по-надалеч. Ако можех да изживея живота си отново, бих започнала да ходя боса още рано напролет и бих продължила така до края.

Не бих се съобразявалa чак толкова с общоприетите норми, освен ако не е крайно наложително.

Бих играла повече хокей.
Бих яздила кончета в много въртележки.
Бих набрала много маргаритки.

из нета

прочети повече ..

10 тайни за успех на Уайн Дайър

➊ Бъди отворен към всичко (в този живот) и привързан към нищо.

➋ Отнасяй се със себе си така, сякаш си това, което искаш да си.

➌ Откажи се от твоята лична неприятна история.

➍ Обичай тишината.

➎ Не можеш да раздаваш това, което нямаш.

➏ Не можеш да решиш проблем по начина, по които си го създал.

➐ Знай, че няма оправдан гняв.

➑ Не умирай, докато музиката все още звучи в теб.

➒ Пази твоята божественост като скъпоценност.

➓ Мъдрост е да избягваш мислите, които те правят слаб.

Уейн Дайър



всеки ден по един или друг начин животът ни поднася от *тоз род мъдрости. радваме им се искрено. споделяме ги. запазваме си ги с идеята, че един ден пак ще ги прочетем и ще им се възхитим. на пръв поглед прости истини. звучащи логично. на втори поглед те ще си останат там, запазени при другите. ако не решим да ги приемем напълно и да ги превърнем в начин на живот. за да създадеш нов навик се иска сърце, и повторение. знаем колко сме добри в оправданията. но те са само барикада на страховете ни. във всеки един момент имаме право на избор. да изберем да бъдем окей със себе си. или да продължим както досега. отговорността за мислите, думите и действията ни си е само наша. това е.

*тоз род мисли пристигнаха в моя ден чрез Диана Димитрова и facebook.

прочети повече ..

алармата на телефона ми пее нещо.

мине се немине. и телефонът ми започва да пее. така направи преди малко и ме подсети колко добра идея е това всъщност. истината е, че си я откраднах от един приятел. правеше ми впечетелние колко често му звънни телефона и той не го вдига. естествено, издържах няколко пъти, ама на 10я си казах каквото мисля. че не е хубаво да не вдигаш, когато те търсят. и тогава той седна и ми обясни. всъщност това не бяха телефонни звънения, а аларми. 4-5 на брой. разхвърляни из деня. в 8 часа записква първата и тя казва нещо конкретно, измислено от него. следващата е по-късно. и после другата и така.

стори ми се хитро. и реших да приложа и аз алармите в деня си. първата я нагласих за 8:30, допълних я и с подходящия заряд. нещо в стил: добро утро, прекрасен ден. нямам търпение да ти се насладя. следващата и идва ред в 12. тя ми говори за изобилие. сила. вяра. има и още. в 17. и в 21. последната ме подсеща, че е време да взема последните удоволствия в деня. като вана. хубава книга. чаша вино. или нещо дето в момента е хит при мен.

имам и една резервна аларма. тя е за специални случаи. ако последната ми идея има нужда от всекидневна подкрепа, тогава включвам и нея в действие.

схвана идеята.
телефонът е освен за обмен на клюки, и за енергиен будилник.

прочети повече ..

комплименти = похвали

тези дни ходя на разни обучения. и да си призная бях предубедена. че няма да чуя нищо, което вече не знам. е, чух и такова. а за другото, дето уж си го знам, се замислих. като за комплиментите. имах за домашно да направя 5 комплимента. какво толкоз, лесна работа. но ми се опъна. и задълбах.

някъде там в детството ми съм възприела комплимента като нещо много лошо. думичката комплимент в под-съзнанието ми е закодирана като не-искрено, искащо нещо. по тази причина и не обичам да слушам комплименти. щом някой мъж започне да ми ги ръси едни, бива жестоко отрязан. дори го прекъсвам, не искам и да чуя.

всичко идва от това закодиране на думи. защото съм приела комплимента като не-вярно твърдение, приемам и изпращача на комплимента за не-искрен и лицемерен. съответно не правя (изтъркани) комплименти, защото очаквам, че другите мислят като мен. или защото то е оче-вадно и не се нуждае от вербално деклариране. заформих параграф 22.

а всичко може да е много просто. ако заменя комплимент с : искрена похвала. всичко е наред. даже само похвала. пак ми звучи по-добре. в такъв случай приемането на (комплимента) не влиза в конфликт с диска ми и само затвърждава добрата ми самооценка. и не води до отхвърляне на човека, които го е направил.

надникнах и в тълковния речника за всеки случай. и какво да видя? доброто и лошото обединени в едно. комплимент = искрена или неискрена похвала, изказана към някого с цел да го поласкаем или да му доставим удоволствие.

никой не е помислил за мен. какво ако реша да доставя удоволствие на себе си .. виждайки хубавото у другите и правейки ги щастливи? всичко опира до нагласата.

и така. всекидневна ситуация. приятелката ми идва на среща ухилена до ушите в елегантен костюм. радост за окото. иска се само да споделя, това което виждам и чувствам. че се радвам да я видя толкоз усмихната и в този страхотен костюм, които подчертава женствената й фигура. щастлива съм, че тя е част от моята Вселена.

Недей да правиш комплимент и в същото време да искаш услуга. Комплимент, за който се плаща, не струва нищо.
(Марк Твен)

ако не чувствам нищо, и не виждам нищо. най-добре да си мълча. искреността е най-важното нещо в думите. и следващото е да насоча думите към отсрещната страна или да отговоря защо. защо тази блуза е страхотна? защо харесвам това, или онова? толкова е просто. а мога ли да го правя по-често? всеки ден? поне по 3 пъти?

и след свободните излияния стигнах и до практичната част.
в мен се оформи желанието да споделям по-често хубавото с приятели, не-приятели, познати и не-познати. да се избавя от утвърждението, че то се под-разбира. и като всяко ново нещо и това скоро може да се окаже забравено. в процес на измисляне съм на нови прийоми за подсещане. до тогава ще вкарам в действие старите добре работещи. десктопът на машината ми е един от любимите. събирам си картинки или надписи и с помощта на Picasa заформям колаж. после се закичвам с него. и затворя ли тази страница. или онзи документ. цветното напомняне (desktop wallpaper) изниква пред мен. след известно време губи емоционалния си заряд и се нуждае от освежаване. и правя ново. така няма да забравя да виждам хубавото у другите, а покрай тях и в мен.

понякога (често) самата аз имам нужда да усетя потупване по рамото. оглеждам се, ама никой не се сеща. и защо да чакам? (1) няколко цветни листчета, от лепящите се. написвам комплименти (похвали) върху тях и ги залепям на празната бяла стена, дето ми се пада в дясно. (2) а другото, което е по-хитро и някъде наскоро го четох. когато съм вдъхновена, сядам и пиша доволно количество комплименти = похвали, след това ги пъхам в пликове за писма. и когато имам нужда от потупване по рамото си тегля един плик.

Ти ме караш да искам да бъда по-добър човек.
(Джак Никълсън в Колкото толкова)

прочети повече ..

светъл божи ден, Гергьовден.

пролетта през китни порти влезе, на гергьовче мирише, бог се радва свисше.днес е светъл божи ден Гергьовден, бягат черните мисли, свят красив пречистен. на курбан обричат вакло агне, със венче на шия, да сме здрави ние. ееееееее, люлки шарени се вият, пеят весели моми. празник е, камбани бият, ееееееее, свети Георги. и в душите светъл ден Гергьовден. дъхав здравец дай ми моя обич, на гергьовче мирише, бог се радва свисше. Гергьовден : Йорданка Христова. свeти Георги Победоносец, зелен Георги или цветен Георги е героят (покровител) на овчарите и стадата. побеждавайки демона на злото (змея), той възстановява хармонията на битието. победа над студа, злото и освобождение на доброто, и пролетта.

прочети повече ..

2708 снимки в 101 албума.

през последната една година в един или друг момент се случваше да получа някой и друг упрек, че виждаш ли цялата ми енергия отивала в страницата на jenite във facebook, а пък за блога нищо не оставало. от нечия камбанария може и така да изглежда. ама от моята, и едното и другото са важни, и получават достатъчно от моята енергия. разбира се, като луд фен на новото и експериментирането.. не е като да не се кефя на facebook активността. ама не на моята, а на твоята. like(овете) идат на талази, коментарите са не-подправени и уцелващи. всичко се случва светкавично бързо и достига до много стени. и така от ден, та на друг, jenite се намериха със 101 фото албума. пълни, та чак препълнени със снимки. информацията към днешния ден и час сочи 2708 снимки. снимките често говорят повече от думите.

101 албума със снимки във Facebook

Банерчетата Търновски моменти Усмивки Слънчогледи Wonderful Фиеста Африка Колажи(те) Децата FOOD festival Българията. Филмите Love Is In The Air. Кофите Животните и Обичта Жените ЗемятаОтВисоко Бебоци с професии Мъжете Лимонада Хранзажи Dove Тиквата Хелоуин Вси Светии Тиквите Бебешоци Lenny Kravitz Vicky Котешки истории Вече сме Двама Кралско ухание Ботушки Приказка Коледнa звезда Зима е! Мляко & Бисквитки Татко Коледата Дръвчета Коледни вкусотийки Бисквитки Красиво! Щедър ли си? Кама Сутра (сандвич) Плодчетата Тюркоаз Табелките Бебок 2010 Love My Shape В страната на сънищата Вледеняващо Обяд в Кутия Аватар БебеБебе Снегът и Градът Sexy Coffee(та) Сватба Любовта и Храната Прошка На'здраве Сърца Кроасанче(та) LOve На-Голо Нови Посоки Bed Time капки ДЪЖД БЪЛГАРСКО Со̀фия Мила Родино Любов Гуш Залез Изгрев Роза Българска Букети БАБА МАРТА Великденски яйца Великденска маса Пеещите пилета Лалета Трапеза нашенска Прави Добро! Калинка Наслада .. Нетърпение Ръка за ръка Гъсениците, не Пеперуди Дъската Бюлетинките Earth Day KissKa Love is ... Усмивките Цветовете Пролет иде .. Kафенце Стената

прочети повече ..

Slow Food, изкуството на бавното хране.

първоначално посрещнах fast food, бързата храна, с възгласи на радост, че намерила съм начин да нахраня глада в съкратената обедна почивка. последваха пиците на парче, от които на всеки италианец би му прилошало, хот дога, дюнерите и картонените мазни картофки.

заета или просто понесена от забързаното темпо на тълпата, спрях да мисля с какво се храня, откъде идва храната ми и храна ли е изобщо това, с което пълня стомах.

питах се може ли изобщо да променя нещо? и отговорът не закъсня, нищо че не бърза. и носи недвусмисленото име Slow Food, изкуството на бавното хранене.

бавното хранене е обратното на бързото. fast food културата, бързото хранене, е на доизживяване, заместенo от принципа Le vie est un chanson, Животът е песен. до скоро се учехме как да бързаме, а сега ще се учим как да се наслаждаваме на добрата храна.

началото на бавното хранене било поставено през 1986, когато Карло Петрини, италиански журналист пишещ рецензии за ресторанти и вино, научил, че ще отварят ресторант от веригата McDonald's близо до площад Испания в Рим. като признат любител на добрата кухня, той се възмутил и организирал протест. оттам се тръгнало.

философията на Slow Food е заключена в три прости думи: Good, Clean and Fair. вкусно, чисто и честно.

бавното хранене застава в защита на правото ни на вкус. храната се вкусва, не се яде. добрата храна, приготвена с нежност и любов по стари и изпитани рецепти, е възнесена в култ. храненето е ритуал, на който се наслаждаваме бавно, с удоволствие и задължително в компания.

чистотата е напомняне, че най-добрата храна се приготвя от екологично чисти продукти. а честността е свързана със създаването на условия на труд, при които прозводителите получaват справедливо възнаграждение за своя труд.

през 1999 се прави още една крачка напред. миниатюрното градче Кианти в Тоскана става първия cittaslow, бавен град. последват го Бра, Позитано и Орвието. скоро вълната залива Италия, където бавните градове са вече 42. (и аз без да знам всичко това съм била в 2 от тях).

бавните градове са места, в които всички се стремят да запазят бавния ритъм на живот и традициите, в най-неподправения им вид. жителите им не наброяват повече от 50 хиляди души. няма движение на коли в центъра, няма да срещнем McDonald's, нито големите вериги супермаркети. но пък ще станем свидетели на празници, посветени на виното, сирената и ястията, приготвени по стари бабини рецепти.

последователите на Slow Food са навсякъде. в Англия, Германия, Австрия, Испания, Португалия, Полша. бавни градове никнат като гъби и на другите континенти, ще ги срещнем в Бразилия, Австралия, Япония, Ливан, Мексико. дори и в САЩ, откъдето тръгва fast food културата, може да видим (логото на бавното хранене) охлюва в 42 щата.


в България все още си нямаме бавен град (поне не официално), но пък се прославихме със зеленото сирене от Черни Вит, оценено от Slow Food като уникално за целия Балкански полуостров. и си имаме Пъстра Tрапеза, кулинарният фестивал, който обикаля България надлъж и нашир, и събира стари бабини рецепти.

имаме си и 85 члена на Slow Food, организирани в 8 конвивиума. местни структури, които се стремят да запазят традициите, свързани с храненето в техния си географски регион, като подкрепят местните производители на храна, организират пазари на местни стоки и фестивали.

100 хиляди члена на Slow Food в 132 страни разнасят всекидневно политиката на бавното хранене, наслаждавайки се на живота, без да поглеждат нервно часовника.

наш ред е да преоткрием вкуса и аромата на бабината ни кухня, и да застанем зад обикновеното земно удоволствие.

прочети повече ..

не вярвай на НИЩО.

Не вярвай на нищо, няма значение къде си го прочел, кой ти го е казал, дори аз да съм, докато не съвпадне с твоите причини и усещания.

Буда

прочети повече ..

опитай. пак. и пак.

- Това е невъзможно - казала Причината.
- Това е безразсъдство! - отбелязал Опитът.
- Това е безполезно! -отсякла Гордостта.
- Опитай...- прошепнала Мечтата.

'

прочети повече ..