Щастието зад ъгъла
Случвало ли ти се е да се събудиш и нещо да ти тежи на душата… Не можеш да определиш точно какво е, не можеш да го опишеш с думи, просто усещаш, че е там и прави събуждането ти не особено приятно.
След поредната сутрин в подобно състояние, не побързах да стана от леглото, както обикновено в тези случаи, и да се захвана с нещо, което поне за малко да ме отвлече от мисълта КАКВО МИ Е. Лежах и си мислех… Бях ли сънувала нещо лошо? Не. Случи ли се нещо през вчерашния ден, което да ме кара да се чувствам зле? Едва ли, иначе причината щеше да ми е ясна…
След половинчасови размисли и анализи на случилото се през последните няколко дни, се сетих какво ми каза една приятелка преди време – когато от мънички ни учат, че нещата винаги ще се наредят, когато ни дават надежда, когато ни възпитават така, че да вярваме и в невъзможното, но ВИНАГИ в добрия изход от ситуацията, после – вече пораснали, ни е трудно да живеем в хармония с реалността.
Тези нейни думи започнаха леко да повдигат завесата на моето неведение. Трудности в живота – колкото искаш, неприятни моменти – също, но досега винаги знаех причините защо съм тъжна, какво тежи в душата ми и съответно как да се справя… А днес?
Това беше – възпитана съм да вярвам в чудесата, в щастливия край на всичко, в това, че ЩАСТИЕТО Е ЗАД ЪГЪЛА и ме очаква. И всичко това ми носи невероятна радост, държи духа ми винаги силен, но… От известно време насам трудностите следваха една след друга, преодолявах ги (или поне така ми се струваше), борех се с негативизма около себе си, както винаги досега, и вярвах ли вярвах в предстоящото добро.
Но то се бавеше. Поглеждах зад този ъгъл, зад онзи, търсех ли търсех… Това беше – търсенето продължаваше твърде дълго. Но все пак ПРОДЪЛЖАВАШЕ. Може би точно днес ще е денят, в който ДОБРО-то ще се случи. Ако не днес, утре ще е. И няма да спирам да вярвам в това. Нека да ми е трудно. По-трудно може да е само тогава, когато си престанал да вярваш.
Минаха няколко дни. Усмивката ми се върна! Хората около мен продължаваха да си носят негативизма и той настоятелно опитваше повторно да ме 'зарази', но не му се давах. Бях осъзнала, че номерът е просто да си на точния ъгъл и да не спираш да вярваш, че такъв има.
След поредната сутрин в подобно състояние, не побързах да стана от леглото, както обикновено в тези случаи, и да се захвана с нещо, което поне за малко да ме отвлече от мисълта КАКВО МИ Е. Лежах и си мислех… Бях ли сънувала нещо лошо? Не. Случи ли се нещо през вчерашния ден, което да ме кара да се чувствам зле? Едва ли, иначе причината щеше да ми е ясна…
След половинчасови размисли и анализи на случилото се през последните няколко дни, се сетих какво ми каза една приятелка преди време – когато от мънички ни учат, че нещата винаги ще се наредят, когато ни дават надежда, когато ни възпитават така, че да вярваме и в невъзможното, но ВИНАГИ в добрия изход от ситуацията, после – вече пораснали, ни е трудно да живеем в хармония с реалността.
Тези нейни думи започнаха леко да повдигат завесата на моето неведение. Трудности в живота – колкото искаш, неприятни моменти – също, но досега винаги знаех причините защо съм тъжна, какво тежи в душата ми и съответно как да се справя… А днес?
Това беше – възпитана съм да вярвам в чудесата, в щастливия край на всичко, в това, че ЩАСТИЕТО Е ЗАД ЪГЪЛА и ме очаква. И всичко това ми носи невероятна радост, държи духа ми винаги силен, но… От известно време насам трудностите следваха една след друга, преодолявах ги (или поне така ми се струваше), борех се с негативизма около себе си, както винаги досега, и вярвах ли вярвах в предстоящото добро.
Но то се бавеше. Поглеждах зад този ъгъл, зад онзи, търсех ли търсех… Това беше – търсенето продължаваше твърде дълго. Но все пак ПРОДЪЛЖАВАШЕ. Може би точно днес ще е денят, в който ДОБРО-то ще се случи. Ако не днес, утре ще е. И няма да спирам да вярвам в това. Нека да ми е трудно. По-трудно може да е само тогава, когато си престанал да вярваш.
Минаха няколко дни. Усмивката ми се върна! Хората около мен продължаваха да си носят негативизма и той настоятелно опитваше повторно да ме 'зарази', но не му се давах. Бях осъзнала, че номерът е просто да си на точния ъгъл и да не спираш да вярваш, че такъв има.
5 коментарa :
Полезно
...но тудно за изпълнение...
Всеки има подобни състояния мисля. Но пък не може постоянно да си "на гребена на вълната", би било най-малкото изморително ;)) За себе си им казвам дупки. Според мен ги има, за да ни научат на нещо и усещането да излезеш е страхотно... Може пък да са част от пътя ни към опознаване на щастието?
Зад ъгъла се щастие таи за мен,
а ако е препънка някаква.
Готова ли съм всеки божи ден
за изненада всякаква?
И лоша да е - трябва ми усмивка,
макар и през сълза горчива.
Урок суров да е, все е придобивка.
А тъй богата, ще ли да съм по-щастлива?
Вярата е вътре в самите нас и тя е, която ни кара да се усмихваме и да надничаме зад всеки ъгъл, за да търсим нашето си щастие. Има я, сигурна съм в това. Хубаво си го написала и точно! Поздравления!
Публикуване на коментар