Добри ли сме или глупави...?

Искам да съм мъничък вълшебник,
за да мога с пръчица в ръка
да създам магически учебник,
който се нарича „Доброта”!
(из една картичка)

Наскоро една приятелка ми каза, че съм безнадежден случай по отношение на добрина, доверчивост и наивност дори. И най-жалкото е, че не ми прозвуча като похвала или комплимент, а като упрек и обида. Излиза така, че все едно съм лоша в добрината си и ненормална в добрите си намерения. Замислих се много над това. И не, защото един човек ми го е казал, а защото забелязвам какво е масовото отношение на хората към добрите постъпки и как те гледат с други очи, когато си състрадателен, мил и готов да помогнеш по всяко време на някой друг. Когато си добронамерен и отзивчив, си всъщност странен (да не кажа глупав) в техните очи. Когато подадеш ръка на някого, а дори и само да му се усмихнеш, това предизвиква сякаш изненада. Но питам се от кога да си добър човек е вид безнадеждност и ненормалност, странност на характера и глуповатост. Да си добър означава да си глупав. И докъде трябва да стигнем, за да ценим добрите хора и доброто отношение? До царуването и налагането на лошотията и злобата ли? И от кога да си човечен и благороден е недостатък и порок? От кога да имаш доверие на хората, да вярваш в доброто и да си хуманен е отрицание на представата за пълноценен и стойностен живот? От кога гледат с насмешка на детската наивност и чистосърдечност?


Да, вярно е, че в повечето случаи доброто остава неоценено и в някои ситуации излизаш глупак. Че в крайна сметка повече си патиш, отколкото да печелиш. Че в днешно време да си нечовечен егоист е начин на живот и за да оцелееш трябва да си точно такъв. Но какво се случва, ако всички разсъждаваме по този начин и по-лошото – ако всички се отнасяме така с останалите? Та ние ще живеем във все по-жесток и лош свят. Докато не се самоунищожим.

А какво ще се случи, ако поне веднъж на ден бъдем добри, всеки от нас, за по една минутка. Аз вярвам, че утре ще си получим доброто обратно в троен размер. Може да не е от същия човек или при същите обстоятелства. Но ще ни се върне! Аз вярвам в това. Затова няма да обръщам внимание на насмешливите погледи, които получавам за моята наивност и добрина. Ще продължавам да съм добра, въпреки че съм си патила много пъти от добрите си намерения. Ще бъда добра, защото това ме прави щастлива. Защото това съм аз. И защото искам да живея в по-добър свят с повече добри хора.

Поемам риска да изглеждам още по–наивна в своите възгледи. Но тук ще спомена за онзи неписан принцип, в който се казва да се отнасяш с хората така, както искаш да се отнасят и с теб! Това според мене е един от пътищата към по-добър свят и по-добри хора!

Facebook Comments

15 коментарa :

Dimana каза...

Двата свята на доброто и злото са се борили и продължават да се борят сигурно откакто ги има хората на земята (която и теория за произхода на света да си изберем). В тази война не можеш да си безпристрастен наблюдател, защото и двете категории са ти заложени - ти избираш дали да си добър, човечен... Напоследък повечето хора са забравили какво е да си човек, а какво остава за добър човек.
Но не виждам защо добрите трябва да се чувстват едва ли не "ненормално безхарактерни", че са такива!!! Това е само в очите на тези, които са избрали да затрият добротата си. Отдавна спрях да се интересувам как ме възприемат хората, защото повечето са от срещуположния лагер, но като срещна добра душа (а има такива и то не малко) можем да се разберем с един поглед, с една усмивка.

nana каза...

Има само един човек с когото се чувствам в свои води.Перфектното ни чувство за другия ни кара да намраме най-правилните решения на въпросите които ни вълнуват.това ме прави щастлива.

Gery каза...

Едно добро струва, колкото сто злини, така че няма да се отказваме :)
Нека да сме Дон Кихотовци, нека да изглеждаме глупави, важното е да даваме пример за да стават повече хората като нас!
Успех!

Анонимен каза...

В България е така - имам същите наблюдения , за радост на други места и при други нации добродетелите като добрина състрадателност и т.т се ценят и предизвикват възхищение вместо насмешка , и точно обратното на тук - ако не се усмихваш на околните буди изненада и смут .Така , че манталитети и нрави най - различни - просто , трябва да сме там където се чувстваме в свои води . Аз се чувствам добре където ми се усмихват и ми се радват , а не където ме гледат нахално и нодобрително , затова реших да живея другаде .

Анонимен каза...

Навсякъде има добри хора, ако спрем да мислим какво мислят другите за това, че мислим положително и се усмихваме, когато сърцето кърви ще видим колко красив е света около нас. От няколко месеца започнах да улавям (очаквах да уловя), че все повече непознати ми отговарят на усмивката на улицата. Когато ме погледнат просто и те се усмихват. Всичко е вътре в нас, зависи с каква нагласа подхождаме.
Добри ли сме или глупави? Зависи от душевното ни развитие.

Анонимен каза...

Ценни разсъждения, Гергана.
А дали понятието "добро" има същия смисъл за всички хора? И ако да, защо? Кое е това, което ни обединява? Кои са общите ни корени? Не е ли това, че всички сме създадени по един и същ образ и подобие?

xabiba каза...

Същинската добрина не е присъща за всеки ... тя идва дълбоко от сърцето ... А в света има страшно плитки сърца ....

Анонимен каза...

Съгласна съм с всичко написано !Човек винаги когато може(без да дава напразни обещания) трябва да прави добро,да направи дори един малък жест на внимание и грижа, даже само да се усмихне...Но никога когато правиш добро да не е с цел да ти се върне...Нека не става за задължение, а от сърце!!! Лошо е че вече няма истински ценности и истинските, добри и човечни хора са приемани за глупаци, наивници, чудаци !В крайна сметка какво ви интересува оценката на егоистите,лошите и злите? Правете добро въпреки всичките гадости и ненормалности на настоящия живота !!!Защото в противен случай няма шанс да оцелеем като хора-душевно и физически !!!

Антония Петкова каза...

БЛАГОДАРЧ ТИ, GERGANA!!!!!!благодаря ти, прочетох го точно, когато имах нужда да си го повтарям всичко това!!!!Нека продължаваме да градим един по-добър свят и той ще дойде!аз лично си повтарям, че го дължа на детето си и всички деца, които се раждат!пък нека изглеждаме наивни, то е винаги с усмивка, която ни прави по-красиви:)благодаря ти, че те има на света ни!желая ти цялата тази добрина, светлина и топлина, която излъчваш да продължава да ти дава сили!

Анонимен каза...

Обожавам този сайт! Открих го в един не лек момент от моя живот. Той ми помогна да започна да търся себе си и моето място в този свят. Вдъхна ми надежда, че все още има човечност. Благодаря ви момичета!
Понякога дори влизам, само за да проверя какъв е днешният ми късмет. От този линк научих много истини. И сега, във връзка със статията на Гери ще ви припомня, че добротата трябва да бъде премерена и адресирана. За мен тук се крие разковничето - да бъдем добри, но не и наивни.
Усмивката, добрата дума или жест - какво е животът без тях?! Нека бъдем добри и да заразяваме околните с доброта!

Анонимен каза...

Прекрасно е

Анонимен каза...

:)Да живее вярата в доброто,която трябва да има повече от 9 живота,за да оцелее при такъв натиск от поведението и манталитета на масата от обществото ни!Казвам го без капка ирония,трабва да си наистина добър,за да се бориш като Дон Кихот с вятърните мелници,в които почти никой не вярва...Нека има повече такива добри хора,които не се отказват да правят добро въпреки лошото,което понякога получават в замяна.

Анонимен каза...

Последно време се чудя има ли връзка между добрината и глупака. Най-добрите и мили постъпки, които съм виждала и са се проявявали около мен са точно от ,как да кажа, хора без опит. Имам чувството,че трупането на този опит кара човек да се отдалечава от добродетелите. В никакъв случай не искам да нарека автора глупак! Може и да съм в грешка, но това е което виждам в България. Колкото повече пораствам, толкова повече имам чувството,че се отдалечавам от себе си, от ценностите,които съм имала. Децата са близо до божественото, до съвършенството. Не са ли те всъщност по-мъдри от родителите си?!

Анонимен каза...

"А какво ще се случи, ако поне веднъж на ден бъдем добри.." Поне веднъж..
"Ще бъда добра, защото това ме прави щастлива. Защото това съм аз. И защото искам да живея в по-добър свят с повече добри хора."

И, както казва Антония Петкова, "благодаря ти, че те има на света ни!"

Анонимен каза...

Всеки идва на този свят за да изпълни мисията си, просто сам трябва да открие призванието си, а това може да стане само ако бъде себе си. За себе си съм разбрала, че когато помагам съм най-доволна и щастлива, няма значение кой как ме възприема като - луда, глупачка или наивна. Правете добро и то ще ви се върне. Каквото посееш, това пониква. Дарка.

Публикуване на коментар