Силата на думите...



Думи, думи, думи... умираш да слушаш хубави и мили думи, да те зареждат с позитивизма си и да галят егото ти. Обожаваш да ти свалят звезди и да ти броят песъчинки. Но само с думи и пак с думи. Казваш си, че искаш да ги слушаш всеки ден и би дал всичко да ги чуваш всеки час и всяка минута от любимия за теб човек. Тези думи те възнасят и те карат да танцуваш от щастие, да летиш и да се усещаш на седмото небе. Карат те да се чувстваш специален и единствен, уникален и неповторим. Въздигат те нагоре и те дрогират, опияняват сърцето ти и усещаш, че не можеш да живееш, без да ги чуваш. Хвърлят те в райска идилия и ти дават пълноценност.

Думи, думи, думи... това е хубавата им страна и колкото и да го отричаме ние се нуждаем от тях, имаме нужда да чуваме обичта на любимите си хора чрез думите и да усещаме любовта пак чрез тях. И колкото и да казваме, че не искаме думи, а дела и доказателства, понякога просто искаме да го чуем. Дори и само за кратко да намажем с балсам сетивата си. Да се усмихнем и да погалим душата си. И как по-добре да започнем това освен чрез думите. Защото невинаги мълчанието ни задоволява и ни доказва нещо. Не винаги мълчанието е златото за нас, златната среда.

Думи, думи, думи... Боравим си с тях всеки ден и по всяко време. В ежедневието ни се налага да говорим постоянно и даже да сме понякога доста дипломатични и тактични с околните. Ясно е, че всичко това ни се налага поради служебни задължения или чисто и просто от добро възпитание. Нека да говорим. Но нека поспрем и помислим преди да изречем обида или лоша дума.

Има моменти, в които е по-добре да замълчиш. Има моменти, в които е по-добре да не казваш нищо, отколкото да кажеш думите, които ще наранят нечие сърце и ще забодат нож в него. Има мигове, в които е по-добре да се въздържиш, отколкото с едно единствено изречено нещо да заличиш всичко останало. Да затриеш с лека ръка всичко казано хубаво, всичко, което си изричал и си карал другия човек да се чувства специален и обичан. Само с няколко изречени думи можеш да преобърнеш целия свят на някого и да го захвърлиш в калта. Да го нараниш. Да го принизиш. Да го сринеш.


Да, вярно е, че това са само думи и че понякога наистина не ги мислим. Че са казани просто ей така или с цел да нараним някого. Но дали така ще ни стане по-добре. Дали по този начин ще намалим нашата болка за сметка на другия човек. Напротив. Няма да ни стане по-добре. Но и заедно с всичко това ще нараним, ще причиним срадание и мъка. С жестокостта на думите си ще накараме някой да агонизира дори. Не е ли в такъв случай по-добре да замълчим? Извиняваме се после да, но раната остава. И след това колкото и да изричаме хубави неща, онази рана напомня за себе си.

Така че нека да не използваме думите просто като думи - празни приказки. С думи да накараме някой да лети и после пак с думи да го приземим. И кому е нужно това - да се нараняваме и унижаваме? Защо не използваме думите, изразявайки искрено любовта си? Защо да не направим с тях някого щастлив вместо нещастен? Ако ще раняваме, по-добре да мълчим. Ако ще опияняваме, по-добре да говорим. Да ги използваме като свое оръжие, но в положителна насока. Да кажем нещо добро на някого, да изразим любов, да изкажем благодарност, да окуражим, да посъветваме...

Просто да зареждаме чрез думи и дела с позитивизъм и любов.

Facebook Comments

4 коментарa :

Dimana каза...

Мисля, че не случайно е казано, че "В началото бе словото...". То е най-силното оръжие и много трябва да внимаваме как си служим с него. Сещам се за онази приказка с мечката, раната и лошата дума, която не се забравя :)

Анонимен каза...

Да Димана!Много точно казано

Анонимен каза...

В началото е словото,но въпреки всичко то трябва да води до дела,то трябва да е последователно и смислено.Няма полза от изричането на думи,чието значение не знаем или от обещания,които няма да спазим...Понякога това изморява.А иначе,затова сме човешки същества,за да обшуваме и чрез думите и да замълчаваме,когато са безсилни да променят някои събития...Силата им може да бъде невероятно голяма,когато наистина вярваме в това,което казваме.

Валери Рибаров каза...

Думите сами по себе си, са безпомощни и това е извод, който може да се направи и от статията, думите стават силни, когато зад себе си имат реалната сила на своя носител - този, който ги казва.

Публикуване на коментар