не купувайте, братя българи.


в разстояние от няколко дни ми се случиха няколко на брой неща, които спокойно могат да минат под един знаменател.

и така, седнах в пицарията срещу Плиска. не беше пожелание, беше по работа. там с големи букви върху стъклото е написано WiFi. супер, значи ще мога да си свърша работата. друг път! тяхното WiFi не работеше. обърнах се към сервитьорката за помощ. отговорът беше: Не разбирам. Не мога да помогна. Не знам как. тъй като това не ми вършеше работа й предложих да се посъветва с някой друг от персонала. или да се обади на управител. да намери рутера. да го рестартира. дадох й доста варианти. но не. коментарът й продължаваше да си е все същия. в допълнение: Не мога. Това не моя работа. определено ме издразни с глупавото си поведение. но нямаше как. опитах се да свърша каквото мога и без интернет. друг е въпроса колко успях.

следваща случка. влизам в Orange в Sky City. тръгвам към щанда с музика и една продавачка се засилва да ми помага. обяснявам й, че търся детски песнички от добре познатото ни минало. че подаръкът е за мама и нейното бебче. показва ми 2-3 варианта, които имат съвсем малко общо с това, което търся. и аз продължавам сама търсенето. след малко ме засича пак на един рафт. и пак се опитва да си предложи помощта. този път търся бг музика за приятели в чужбина. пак помощта й не е адекватна. но аз махвам с ръка и й казвам нещо мило. тя обаче ме запокитва с изнервен коментар : че очевадно не знам какво точно търся, и че явно няма как й да го намеря. това се случва, след като съм я подминала вече. след което се обръща към нейна колежка и започва да ме коментира. успяха да ме ядосат, съответно споделих мнението си за това поведение на колежките й на касата. те проявиха искрено разбиране и съчувствие. опитаха се да оправят нещата. бяха мили. евала! предложиха да ме компенсират. определено си излязох от магазина по-малко разярена.

продължавам нататък. влизам в една аптека в Студентски град. аптекарката си води личен разговор по телефона. търпеливо я изчаквам да приключи. но за моя изненада, тя не го прави. продължава да се обяснява по телефона. и тук вече чашата преля. просто се обърнах и си излязох.

и ще го направя пак, и пак. и всеки път, когато получа не-адекватно поведение от човек, който очаквам да ме обслужи и да получи за това моите пари.

когато кризата започна да навлиза по нашите земи си мислех, че ще настъпи промяна в качеството на обслужването в България. уви, забелязвам по-скоро изключения, отколкото истинска качествена промяна. и отчасти го отдавам на факта, че сме една много търпелива нация. която няма нищо против да я тъпчат. даже и когато са свои.

и ако до сега понасях стоически да ме правят на луда, то аз бях до тук. преди години един български политик предизвика народа с думите: Братя българи, не купувайте. с кеф ще последвам съвета му и няма да купувам от не-любезни продавачи, сервитьори и каквото там ми се изпречи на пътя. парите ми си струват да бъдат дадени на някой, който ги цени колкото мен поне.

докато вървяха сценките, които вече описах. имах и друг опит. съвсем различен. и точно заради него, другото изпъкваше още повече. влизайки в един хранителен магазин на Граф Игнатиев, този до ресторанта 13 стола, посегнах към рафта със сосове. тъкмо си мислех, че съм намерила най-после един много специален сос и продавачката го грабна от ръката ми. погледна нещо на етикета и заяви бойко, че това няма да ми го продаде. изгледах я все едно е извънземна. тя обаче остана невъзмутима и каза, че срока му е изтекъл. и че ще се радва да ме види след 2 дни, когато ще получат новата стока. също каза, че ще се погрижи тази стока да бъде прибрана. останах втрещена. и ще се върна пак в същия магазин. защото явно им пука какво продават.

така правя и в салона на Венера, този в Редута. винаги се връщам при Ваня, моята маникюристка. не само защото е добра, а и защото винаги помни историите ми. и винаги пита какво се е случило. все едно съм била и вчера при нея. а понякога минават месеци преди да се видим. и знам, че това не е отношение само към мен. наблюдавала съм я и с другите й клиенти. просто знае как да те накара да се почувстваш специален. и си заслужава бакшиша до стотинка.

ако искам нещо да се промени, всичко е в мои ръце (и в твои). иска се просто да поощрим, който заслужава. и на принципа на естествения подбор, ще останат само тези, които наистина го могат.


Facebook Comments

4 коментарa :

Анонимен каза...

offff!!! porednata boreshta se za promiana...aman! tuk nishto nikoga niama da se promeni, takiva sme bili, sme i shte bydem....i kakvo kato ne im vlezesh v magazina ili kafeto??? 1000 drugi sled teb shte go napraviat, taka che....ne si habi nervite ;)

Мария каза...

Абсолютно готина статия! Изпълни ме! Това го повтарям от години по паркове и градини, в ресторанти, в магазини, в поликлиники и в пощински станции дори! Най-накрая да срещна подобно мислене! Браво! Ако всеки от нас мисли поне малко по същия начин, ще променим нещата, които НЕ харесваме! Винаги се връщам там, където хо...рата са усмихнати и вежливи! А понякога - и на местата, където не са били такива, не от мазохизъм, а да видя дали са се променили! Мисля си и в книгите за "оплаквания и похвали" да започна да пиша. Все някой някой ден ще ги прочете :)

Kiia каза...

Именно и аз съм на този принцип! Страхотно! А иначе ако търсите все още албум с детски песнички, бих ви препоръчала книжарницата на Съюз на българските композитори, която се намира при самия съюз, а именно на ул. Иван Вазов 2 или ето сайта им http://ubc-bg.com/bg/contacts (дано не го счетнете за спам, просто се опитвам да помогна). В тази книжарница си има албум "Незабравими детски песнички" и съдържа едни от най-известните песнички като "мила моя мамо", "зайченцето бяло", "прела баба" и т.н. :)

Анонимен каза...

Напълно подкрепям позицията Ви! И аз отказвам "услугите" на подобни продавачки, сервитьори и т. н.,а наскоро имах почти идентичен случай като Вашия в аптеката.Беше в оптика, която ме изгуби като клиент завинаги!Имам си и принцип - никога да не купувам стока,за която не е обявена цена, а ако на касата забележа разлика между обявената на щанда цена и маркираната(за съжаление и това се е случвало),връщам стоката. Т. Ламбова

Публикуване на коментар