Вярата в собствените ни сили...



Казват, че "Вярата в лекарствата ги прави целебни." Според мен вярата в каквото и да е го прави не само целебно но и вълшебно. Вярата сама по себе си може всичко... за нея няма граници, лимити и измерения.

Способни сме да се изЛекуваме, да се изцелим от всичко стига тя да е с нас... друго не ни трябва, тя ни прави недосегаеми. Болката бързо отминава, болестите бягат... В каквото и да повярваме, ние му даваме от собствената ни сила... правим го още по-силно от колкото е то само по себе си. Всеки един от нас избира обаче в какво точно да вярва...

Понякога ни е трудно да повярваме в каквото и да е... след като сме изгубили от силата си в нещо или някой, в който не си е заслужавало да я влагаме... Казваме си - следващият път ще е различно...

Друг е въпросът, колко по-различно очакваме то да бъде и колко по-различно ще е то и дали сме си взели урока на сериозно и сме си променили мисленето и методите на действие.

Винаги ни се дава само това, през което можем да преминем и да преодолеем колкото и трудно да е то... стига да вярваме, че всичко става по най-добрият начин за нас... макар, че често го забравяме това и правим от малките неща, пo-голяма драма отколкото всъщност ни е нужна...

В природата ни сякаш е заложено, да се тревожим прекалено за малките неща и когато дойдат големите... нямаме сили да се борим повече и ги приемаме спокойно такива каквито са и тогава сякаш от само себе всичко се получава много по-лесно и бързо... какъв парадокс само.

Губим сили и чувства в толкова незначителни, ежедневни неща, в незначителни хора... дава ме им сила, вярваме в тях... поставями ги на пиедестал, такъв който те не заслужават...

Губим дни, години... ценни мигове от толкова скъпоценното ни Земно време. Докато един момент разберем, че е нямало смисъл... И тогава си казваме - Къде беше Господи, когато ми трябваше твоята помощ и guidance?

Той е с нас постоянно, въпросът е дали искаме да го чуем когато сме си наумили нещо, че ще го направим макар да знаем още от самото начало, че това ще е грешният път, и въпреки всичко поемаме по него... сякаш да докажем на нас а и на всички останали, че с инат всичко се постига... та дори и големите грешки. После когато все пак си признаем поне пред себе си, че сме на грешната посока, едва тогава започваме да търсим лекарството/вярата за да оправим нещата...

Учим се от грешките, те ни правят по-силни, оставаме завинаги деца в училището на живота и вярваме твърдо, че - Everything happens for a reason!

A трябва ли да чакаме докато стане късно......... за да повярваме, че Можем... да предприемем следващата дори и малка крачка, че можем да спрем да се вдълбаваме в ненужните и нищожните неща и хора... и вместо да си хабим силите за тях... можем просто тези сили да ги вложим в едно ново и обещаващо начало...

МОЖЕМ, всичко можем стига да го поискаме...

Facebook Comments

6 коментарa :

Пламен Петров (Пламски) каза...

...от личен опит знам, че поискването е необходима - но не и достатъчна - стъпка.

Важно е също да знаем монго добре и ЗАЩО го искаме.

Защото когато не знаем - а просто искаме - тогава пак няма да ни бъде дадено. И с право!

Unknown каза...

Това мога да го потвърдя от личен опит :)
Бяха ме отписали, хирургът дето ме оперира, професор, беше много мъдър - като го питала жената ще се оправя ли и отговорил :Аз каквото можах направих, от тук нататък от него зависи, ако иска ще живее :)

Georgina каза...

Много правилно, Пламски. Мога да кажа, че всичко, което съм поискала някога, съм го поискала с ясната мисъл защо точно го искам, макар и в някои случаи да съм правила грешки...
По принцип неща само за ей така не си губя времето да ги искам, защото тогава се обезсмисля целия процес на борбата за и постигането. :)
както казват хората, а и от личен опит го знам и внимавам вече, какво искам защото, може и да го получа...:)

Анонимен каза...

Статията ми подейства много вдъхновяващо,в момента съм в тежък период,трябва да взема важно решение,и точно това ми липсва,ВЯРАТА че ще се справя.Вече съм по-позитивно настроена и Вярвам,че нещата ще се случат както на мен ми се иска!

Georgina каза...

Много се радвам Анонимна, че с нещо съм ти помогнала. Пожелавам ти да се справиш с този тежък период в живота ти. Не спирай да вярваш!!

Деница Стоянова каза...

Много вдъхновяващо! Браво! На човек в ежедневието винаги му е нужно нещо такова да прочете и да се усмихне, защото Вярата го е докоснала. Вярата, че всичко ще е Ок и човек ще се справи с всичко, което Животът му поднесе. Страхотна си! Съгласна съм и с Кръстю.

Публикуване на коментар