22 x 10 малки тайни

играта 10 малки тайни, която се заформи сред нишата на блогърите преди някоя и друга седмица, се прероди отново под формата на онлайн книга. идеята е на Майк Рам, реализацията също (за което пак ще кажа Евала). така един куп блогърски тайни се събраха на едно. различни хора с различни идеали се открехват пред публиката.

-> книгата Какво не знаем за българските блогъри? техните 10 малки тайни.

да си кажа: тайните, които аз споделих са (леко) абстрактни. постарах се да избягам от чистата фактология. а днес се замислих, че вече съм чувала какво ли не за себе си от хора, които известно време са ме чели и чак след това са ме видели на живо. версии различни ..че съм чернокоса и къдрава. че съм омъжена и имам 2 деца. че блогът ми е основно занимание?! и т.н.

днес съм в страхотно настроение и съм склонна да споделям, и да разбулвам заблуди. и така. на 31 години съм. Рак. с асцендент Везни. а според Human Design манифестор. не съм омъжена. за това пък обичам и съм обичана. и това за мен е по-важно. нямам дете. разбира се, че искам да имам. ала това не ми е idee fixe, както някои хора очакват. нито пък си търся перфектният генетичен материал. вярвам, че децата се появяват в правилния момент. от година и нещо работя за себе си и не се отчитам пред шеф. понякога е трудно. понякога е приятно. занимавам се най-общо казано с интернет. сайтове. блогове. и имам идея скоро да се отдам на съвсем ново за мен поприще. преди това бях маркетинг мениджър на gladen.bg и project мениджър на imotite.com. a преди-преди brand manager на марки като PEZ, Haas, Intex.. и разни други. стигнах и до физическите белези. не съм чернокоса. а светло кестенява. имам сини очи. и това обикновено е първото нещо, което хората виждат в мен. и последното, което аз виждам в огледалото. Nathalie (nickname) идва от 5 години прекарани в английската гимназия във Видин, иначе за родителското тяло аз винаги ще си бъда Наталия. бакалавър съм по Публична Администрация и магистър по Европейска Публична Администрация от Софийския Университет. вегетарианка съм от 2 години. изборът ми си дойде съвсем естествено и съм щастлива с него. страстта ми към храната, приготвянето и вкусването й, трудно е да ги опиша с думи. също така, не пуша и не пия. а сексът? от него не планирам да се отказвам. прекалено много му се наслаждавам. живея в София за момента. в някакъв период от време бях в Лондон. но всъщност непрекъснато пътувах между Лондон и София. бях се превърнала в постоянното присъствие на летището. живяла съм малко и в Германия. имах такива планове и за Париж. но след 2 седмици прекарани там, те се бяха разбили на пух и прах. така и не си изчепих езика на френски. имам си мои разбирания, които следвам. и един куп приятели, толкоз различни, че избягвам да ги събирам заедно. с някой е странно, ако не се чуя през деня поне веднъж. а с други се виждам на високосна година. ала това не ги прави по-малко скъпи за мен. ей, да. и за татуто исках да кажа. бях много твърда в позицията си, че няма да си татуирам тялото. но това беше преди. сега нямам търпение да се обзаведа с татуировка. което си е един добър урок за мен, да не казвам (не.никога), защото аз все пак се променям. а с това и някои мои идеи. почти на всеки 2-3 години претърпявам трансформация. вярвам, че всичко, което ми се случва, е за добро. гледам да пиша за неща, които съм преживяла и осъзнала. за това постът за тантричния секс стои и чака първо да задобрея. пиша с малки букви предимно, защото така ми харесва. написала съм малко повече от 1200 поста, което дори мен изумява. сигурно има много неща, които изпускам. така, че ако се сещаш още нещо. питай ме.



Facebook Comments

11 коментарa :

Боби каза...

хахах беше ли изчерпателна искам да знам хахаххаха :D

ивайло кръстев .. каза...

достатъчно изчерпателна - вмества се в рамките на разумното и позволеното ..

ALICE каза...

Ако си правила нещо дълго време и спреш щото не е имало много полза, смисъл или просто ти е омръзнало, и след това не знаеш накъде да поемеш, а има много алтернативи и възможности, или не чак толкова, какво обикновено правиш тогава или би направила, как намираш верния път за себе си?

Как бориш стреса? Спортуваш ли, срещаш се с приятели, обичаш да пишеш? Какво най ти помага?

Опа, май станаха много въпроси. Sorry за късния/ранния час. Лека нощ.

p.s. От скоро открих сайта и мисля, че има написани и поствани някои много ценни неща ... харесват ми, имам още да чета :). Това за сините очи е много добре казано :)

keti каза...

поздравления, натали!за искреността, за смелостта да бъдеш себе си и за радостта, която предизвикваш с откритостта си!
аз съм /или поне се надявам да съм/ един от приятелите, които се появяват на високосна година,но това винаги става неслучайно...
хората се откриват един към друг постепенно - като разлистване на книга.това е уникален процес, съпътстван от нетърпение и постоянна изненада от промяната...
хубаво е, че го има този сайт, за да можем да си надникваме един на друг през рамото и да виждаме отражението в огледалото.
до скоро или до тогава ... когато...

Radostina // 79ideas.org каза...

Чудесен пост. Личи си, че е откровен и истински. :))))
Благодаря и поздрави.

Анастасия каза...

хехехейй Натали, прекрасна си ! :)) Най-малкото е защото винаги успяваш да дадеш още повече слънце на душата ми и прекрасни поводи за размисъл и намиране на себе си ! Сега си ми вече още "по-близка" защото успях да облека душата с малко физически образ, който ми напомня и на мен си :) И аз като теб си нося сините очи, които хората първо забелязват, наслаждавам се на слънчевите штрихи, които слънцето оставя в светло кестенявата ми коса и се усмихвам на вечено провокиращия въпроси в хората татус :)
Благодаря ти, че споделяш с нас, за добротата и любовта, които носят мислите ти !
Прекрасен вечер:) !

Кремена каза...

Харесвам многопластовите личности! Те са интересни и имат какво да дадат на околните. :)))))

Пламен Петров - Пламски каза...

Жена, която не обича френския...ми то това не е много за хвалба... :P

Nathalie каза...

благодаря за коментарите, момичета и момчета :)

@Alice, когато нещо загуби смисъл, обикновено не се налага да чакам дълго друго да го замести. не мога да се оплача от щури идеи и занимавки. а за стреса, преди решението беше вода. пиех много вода, и честичко взимах вана. само това ме разпускаше. а сега същият ефект има готвенето. няма такова спокойствие и радост. забравям за всичко останало и му се отдавам с кеф. когато съм натоварена определено избягвам срещите. предпочитам да заредя батерии сама. а колкото до спорта -> гимнастика, малко йога, ..преди бях запалена по тениса. и се надявам един ден да се върна отново към него.

@Пламски, ха-ха-ха. къде пък прочете, че не го обичам. аз друго съм написала. ха-ха-ха.

ALICE каза...

Благодаря за отговора! И аз съм фен на тениса и играя ... това определено помага да се изчистя от натрупалите се негативните емоции :)

Скоро почва US Open и взимам пак ракетата, а ти? :)

Деница Стоянова каза...

Много хубав пост, личи си, че е искрен. Май ще чакаме втора част - изповедта на една анонимна блогърка (за малко по-"скандалните" тайни)

Публикуване на коментар