Обичам НЕЯ
Погледнах в огледалото и разбрах, че я обичам. Oбичам тази особена пъстроока усмивка, тези закачливи пламъчета в очите, тази дълбочина и откритост, тази загадъчна нежност...
Обичам я затова, че не се предаде, че не спря да търси, да се вдъхновява и да вдъхновява, не спря да вярва... затова, че дори когато плачеше, намираше сили да ми се усмихне окуражително в това същото огледало и да ми каже, че ме обича и че и това ще мине... затова, че се осмели да повярва в мечтите си и да тръгне по пътя към тях... затова, че не се отказа, когато беше най-трудно... затова, че продължи да вярва в любовта... затова, че е способна да обича така истински, дълбоко, всеотдайно, вдъхновяващо и подкрепящо... затова, че запази живо детето в себе си... затова, че не се страхува от промяната, а я търси и случва, дори когато комфортът на добре познатото, макар и болезнено старо я дърпа примамливо назад... затова, че намира начин да бъде пример за това, в което вярва... затова, че ме окуражава да бъда себе си и ме обича такава, каквато съм... затова, че има винаги сърдечна усмивка, готова за всеки, който има нужда... затова, че не се страхува да се нарече и бъде Наистина Жена... затова, че ме храни с киви докато пиша това... затова, че знам, че ще се събудя и ще видя топлината в погледа й в огледалото.
Обичам я, защото знам, че не бих избрала да срещам друга в същото това огледало. Обичам я и съм безкрайно благодарна да бъда родена НЕЯ.
via НАИСТИНА ЖЕНА
Обичам я затова, че не се предаде, че не спря да търси, да се вдъхновява и да вдъхновява, не спря да вярва... затова, че дори когато плачеше, намираше сили да ми се усмихне окуражително в това същото огледало и да ми каже, че ме обича и че и това ще мине... затова, че се осмели да повярва в мечтите си и да тръгне по пътя към тях... затова, че не се отказа, когато беше най-трудно... затова, че продължи да вярва в любовта... затова, че е способна да обича така истински, дълбоко, всеотдайно, вдъхновяващо и подкрепящо... затова, че запази живо детето в себе си... затова, че не се страхува от промяната, а я търси и случва, дори когато комфортът на добре познатото, макар и болезнено старо я дърпа примамливо назад... затова, че намира начин да бъде пример за това, в което вярва... затова, че ме окуражава да бъда себе си и ме обича такава, каквато съм... затова, че има винаги сърдечна усмивка, готова за всеки, който има нужда... затова, че не се страхува да се нарече и бъде Наистина Жена... затова, че ме храни с киви докато пиша това... затова, че знам, че ще се събудя и ще видя топлината в погледа й в огледалото.
Обичам я, защото знам, че не бих избрала да срещам друга в същото това огледало. Обичам я и съм безкрайно благодарна да бъда родена НЕЯ.
11 коментарa :
Това съм и аз!Страхотно!Благодаря Ви момичета!
Благодаря ти, Натали за това мило напомняне :) Успя да ме върнеш в деня и в емоцията, когато написах това писмо до себе си... Благодаря ти... Благодарна съм и защото мога да кажа, че обичам и теб по този начин, както и всички прекрасни жени, които са част от живота ми и от НАИСТИНА ЖЕНА :))) От огледалото ме гледа една щастлива жена, която ми нашепва да ти изпратя слънце, топла прегръдка и любов :)))
И аз благодаря... точно в този момент, когато преживявам доста труден период в личния си живот... неясност.. обърканост.. усещане, че съм ненужна и т.н. Прочетеното ми помогна да повярвам в себе си..
"Прочетеното ми помогна да повярвам в себе си.." ... ами като нямате приятели от които да го чуете ще го четете ... тъжно е но е истина, защото само истински приятел може да ти каже това ... жени :)
Благодаря! Много вдъхновяващо!
♥↑
Statiqta e mnogo hubava, kara te da potarsish sebe si v zabarzanoto ejednevie i da preotkriesh sebe si... kogato dgugite ne mogat...
Прекрасно е!!!
Най-новото ми стихотворение е поздрав за всички - посетили и обикнали този сайт:
ДВОЙНИЦА
Гледаш ме от всяко огледало.
Двойница ли моя си била?
Твоето лице е снежно-бяло.
Моето – сивее от тегла...
Стрелкаш ме с ирония нескрита.
Демон ли си, с ангелски черти?
Даже – на шега – не ме запита:
Влюбена... Самотна ли си ти?
Може ли на тебе да приличам?
Тъй да съм – усмихната, добра.
Чудо или грях, но те обичам!
Двойнице, кой дявол ни събра?
Не пристъпи никога в съня ми.
Там съм друга – имам си крила.
Рея се... Над земните измами...
Над гнезда орлови... И била...
Не линей, сестрице, като мене!
Своя огледален свят строши...
Бог-Отец сроди ни – за летене.
Повери ни тяло – с две души.
Колко ли животец ни остава?
Две прашинки, разпнати на кръст!
Недостойни – за небесна слава,
може пребъдем... Бучка-пръст...
Не тъгувай, Двойнице, когато
огледалото покрият с креп...
Щом изчезна в облачното ято,
завещавам този Свят – на Теб!
ПавЛина СТАМЕНОВА
гр. Разград
Колко красиво!Благодрая!трябва да си напомняме сами на себе си,колко важно е да бъдем най-доброто от себе си и винагио да се обичаме.
И да казваме ОБИЧАМ ТЕ!
Благодаря!
Отдавна не съм чела толкова красиво и вълнуващо стихотворение .Ежедневието толкова ни грабва в тичане и грижа за децата и любимите ни , че забравяме за себе си.Благодаря,страхотно е!
Публикуване на коментар