богинята на богатството {ЛАКШМИ}

събудих се рано, прекалено рано, и пълна с енергия да случвам нещата. и се почна. оправих това, подредих онова, сортирах трето. стигнах и до пощата. а там стои и ме чака снимка на красива жена с четири ръце, носеща името богиня на богатството.

не хукнах да я препращам, както пишеше в указанията. а седнах да ровя из google, че да разбера коя наистина е тя. и така открих, че тя наистина е богиня в индийската митология и носи красивото име Лакшми. богиня на щастието, на плодородието, на богатството.

Лакшми е щедра. с едната ръка тя дава, а с другата благославя. и това е важно! когато даваме, да не забравяме, че и благословяме. в двете си други ръце държи розови лотоси. в митологията пише, че розовото е цветът на любовта. а където е любовта, там е и богатството.

заплеснах се в ровенето и намирането. и така пътят ми ме отведе до една легенда за богатството и късмета, за богинята на богатството Лакшми и за бога на късмета Ганеша.


имало едно време един брахман. той бил много много беден, толкова беден, че не можел дори семейството си да изхрани. не издържал на тежкото бреме и решил да сложи край на живота си, като се удави в близката река.

отишъл той при реката и що да види, богинята Лакшми и бог Ганеша играят на зарове. той ги видял, ама и те него видели. и го питали, кой според него ще спечели. бедният брахман заложил на богинята Лакшми и тя в радостта си му подарила една златна гривна.

щастлив той отложил слагането на край на живота си и се навел да отпие водица от реката, в този миг гривната се изсулила и цопнала във водата, а една риба само това чакала и я глътнала. отново тъжен бедният брахман потеглил към дома. обаче и дума не казал на жената за случките му от деня.

на следващия ден пак отишъл до реката, и пак там играели богинята Лакшми и бога Ганеша. и историята се повторила. питали го те, казал си той. и пак на Лакшми заложил. и тя не го оставила с празни ръце. със златна огърлица го дарила. радост изпълнила сърцето на брахмана, че ще има парици да нахрани децата. и тръгнал той към дома, но по пътя един орел го набелязал, спуснал се и му отмъкнал огърлицата. прибрал се той с потънали гемии, и пак дума не обелил.

трети ден историята пак същата. отива той на реката. там Лакшми и Генеша. той пак на Лакшми залага, но тоз път с не един или два дара си тръгва, а много такива. цял куп. но тоз път разбойници го нападнали и обрали. и пак с празни ръце се прибрал.

но тук вече не издържал и всичко си казал на жената. а тя акъл му дала, на следващия ден на бог Ганеша да заложи. речено, сторено. брахманът заложил на бог Ганеша, а божеството се зачудило, защо на него залага, като то няма богатство, че да му даде. благословил го в замяна, и му дал една жълтица. а за нея му заръчал, да отиде на пазара и първото нещо дето види, да го купи.

отишъл нашият брахман на пазара и купил една риба. както била заръката. прибрал се той с рибата, а жената се ядосала. в яда си метнала рибата на покрива на колибата им. и светнала ми ти онази риба на слъцето, един орел я видял и се стрелнал към нея. бил същият онзи орел. пуснал той огърлицата, че да грабне рибата. понесал я той високо, а от нея изпаднала златната гривна. бедният брахман пак богат станал, с гривна и огърлица.

по това време по пътя минал един просяк, който се помолил на брахмана за малко парици, че хляб да си купи. брахманът нямал пари, но имал накитите, който късметът току-що му бил върнал, и ги дал на просяка.

но пък просякът не бил просяк, а самият бог Ганеша, който дошъл да провери докъде стига добротата в сърцето на брахмана. и когато разбрал, че нашият беден брахман е озарен от светлина, бог Ганеша го благославил и го направил богат.

а поуката. тя е важна! без късмет, няма и богатство. без да даваме, и не получаваме.