because life is Beautiful ....



Отдавна си задавам въпроса - Ако можеше някой да изчисли колко време от живота си прекарваме в тревоги и притеснения за нещата, които не зависят от нас и не можем да променим, колкото и да ни се иска... и в колко наистина ще е това време измерено в дни, месеци или дори може би в години за някои?

Ясно е, че животът е кратък, дори много кратък измерен в земни години, дори не си мисля наистина колко пък ще е кратък той, измерен в планетарни години, предполагам само миг...

Искаме един ден да отидем в Рая, но сякаш на никой не му се бърза много, много за там...

Разбираемо е... все ще имаме по още нещо за довършване тук... винаги има, то никога не се изчерпва... и сякаш като се обърнем назад и погледнем през години до тук колко сме постигнали, и колко от нещата, които сме започнали , сме завършили... все ни се иска сякаш, ей тъй ако можеше повечко да бяхме направили... както има една приказка, че ако можеше да се върнем поне с 10/20 години назад и с опита (акъла), който сме придобили вече - Ехей, всичко ще е много по различно и как колко много повече от това, което имаме в момента щяхме да притежаваме и въобще животът ни ще е песен, защото ще го преживеем различно този път - не само различно, ами и по-смислено...

Хм... (сякаш има хора, които ще си признаят, че едва ли не са си губили времето досега в тренировки за истинският живот, който ще започнат в един тържествен момент, когато дойде той)...

Засега този момент на отиване и връщане през години или казано иначе - time traveling, не съществува, но кой знае - може и да съществува или просто много добре все още го крият от нас, защото още никой не се е похвалил на обществеността с подобни отдавна чакани от нас резултати.

В реда на тези ми мисли, идва и един въпрос - Защо просто да губим и малкото ценно време, което ни е дадено и остава, в излишни ненужни никому отрицателни емоции, депресивни състояния, мрачни мисли?...

Затова как АКО можехме да променим това или онова или този или онзи и неговите чувства към нас или към някой друг, или развитието на събията, или ситуациите, в които попадаме всекидневно дори...

Много трудна задача е това и според мен някой друг отдавна се е нагърбил с част от нея и всички знаем кой е той...

Така, че ни остава само възможността да приемем реалността такава, каквато е и по този начин да облекчим нашия, а и в повечето случаи и живота на всички, които са около нас... и да му се зарадваме истински на този наш живот, такъв какъвто ни е даден... хубав или лош...

Макар, че според мен няма такова понятие като лош живот поне за мен (или просто аз не знам какво може да означава това: лош живот)... има само дадени ни изпитания, през които да минем и да ги преживеем и те да ни научат, как да се справяме в различни ситуации в бъдеще, защото никой не се е родил научен на нищо...

Идваме всички на този свят с една книга с неизписани страници и от първия ден на нашият живот пишем в нея та до края му... което пък си е едно голямо приключение, само по себе си, защото никой поне досега не на мен, а и предполагам и на теб, не ни е обещавал, че това приключение наречено - живот, ще е лесно... така, че няма смисъл да се надяваме, че точно за нас то ще е точно такова...

Преди време един мой близък човек ми беше казал: Аз не съм добър във връзките си с хората, и затова предпочитам да не започвам вече нови, та дори и никакви...

Накара ме да се замисля - Има ли смисъл пред страха от провал в нещо, каквото и да е то, да поставим даденото нещо на HOLD и да пропуснем ценните възможностти, които ни се дават през това време и някак не ги забелязваме и затова и ги пропускаме, в стремежа си да намерим точният начин за процедиране в дадена ситуация...

А всъщност съществува ли това not good in something, или дори not good in anything? защото както всяка наша връзка с някой, например - ни учи на нещо, дори и когато си мислим, че вместо да ни е дала, тя ни е взела и то доста, което не е така... и дори и да сме се опарили, всъщност сме спечелили, макар и с цената на голяма болка... но и кое стойностно нещо на този свят не е без цена и се постига лесно? Така е и с всичко друго, което правим...

Затова не е ли по-добре да се усмихваме по-често, вместо да сме мрачни и нещастни, когато нещата не вървят по начина, по който ние очакваме да вървят... а да погледнем от добрата страна на нещата, защото такава винаги, ама винаги има, и стига да искаме ще я открием... и както се пее в тази любима песен на Ноа - Life is beautiful that way, която ми беше припомнена скоро от Нина в момент на едно мое 'нещастно състояние', поне така то ми изглеждаше тогава... (Благодаря ти, Нина)... Понякога отговорите идват при нас сами, когато най - малко ги очакваме...

Keep the laughter in you eyes... We'll forget about our sorrows And think about a brighter day because life is beautiful that way...

Facebook Comments

9 коментарa :

Анонимен каза...

Страхотно :)

keti каза...

Само ако можехме да сме по-усмихнати, по-ведри, по-уверени, по-светли, само ако можехме...Дай боже да можем! Много хубаво послание! Благодаря ти!

Нина каза...

Благодаря ти, Georgina! :) Невероятно красива и проникновена статия, която дълбоко резонира с мен и с начина, по който усещам живота :) Радвам се, че съм била на точното място в точния момент и съм успяла да те усмихна :) Сега ти помогна на моя ден да започне ведро и красиво :) Ключът наистина е в приемането на реалността, такава кавато е :) Благодаря ти отново :) И както се пее в песента - Smile, without a reason why :)))

Georgina каза...

Благодаря ти, Нина!
Пожелавам на всички, когато имат нужда от помощ и от отговори на всички въпроси, които са в тях и не им дават мира... наистина да намерят помощта и отговорите в нужният момент...сигурна съм, че ще стане... Господ винаги ни изпраща послания - с песен, или с подадена приятелска ръка, точно когато сме изгубили надежда и най - малко очакваме това да ни се случи....а когато то се случи е beautiful...усмивки изпращам на всички мечтатели и вярващи в доброто....

Вени каза...

Поздравления и от мен! Много добър поуст... :)

Кремена каза...

Напълно подкрепям! Животът е прекрасен, както със своите цветове, така и със своите сенки!

Анонимен каза...

и точно на време бих добавила аз,идват отговорите на въпросите които все си задаваме:)Знаете ли,аз харесвам моя живот със всичко което ми се е случило – и хубаво и лошо, и не бих го заменила,нито върнала назад за да променям нещо, защото иначе не бих срещнала и познавала своите приятели сега и нямаше да имам опита си, които ме е научил на много неща в живота.В книгата си "Дневника на един маг" на Паулу Коелю, края завършва по следния начин "...може би един ден ще разбера че хората винаги пристигат точно навреме на мястото, където ги очакват." -и аз смятам че важи същото и за отговорите на въпросите и нещата които ни се случват :)Статията ти е много хубава, пожелавам на всички ни да запазим оптимизма и усмивката си въпреки всичко и да изживеем живота си пълноценно :) Jeny

Raru каза...

Много хубав пост. Благодаря!
И аз смятам, че позитивното възприемане на всичко около нас помага много, но и аз понякога не го владея и притесненията надделяват.
Хубав и усмихнат ден на всички.
Благодаря

рару

Анонимен каза...

Мисля , че всеки ,който пожелае може да почувствува щастливи моменти край себе си -дори дребни ,когато ги забелязваш и им се радваш - те по-често ще те навестяват.

Публикуване на коментар