хляб и мъдрост. на едно.
в древността хората са преживявали войни, преселения и природни бедствия. но не са наричали събитията <криза>, а ЖИВОТ. човек прави каквото може, докато съдбата му се покаже.
ококорих очи, като видях изписани точно тези думи върху найлоновата опаковка на хляба, купен преди минути от кварталното (мини)маркетче. с хляба вече върви и парче мъдрост. интересен маркетингов подход, бих казала. но прескачам тази тема и продължавам нататък.
така си е. изнежени сме доста. едни сме забравили, какво беше преди. как живееха нашите баби и дядовци. че живееха с малко и се радваха много. а други дори и идея си нямат, какво е било преди. обаче към днешна дата ние, всички, сме готови да пропищим света и за най-малката несгода сполетяла ни. ако ще да е и малко снежец покрил земята.
какво ще стане, ако един ден не се оплакваме от нещата, които не зависят от нас. като времето, потока коли, лая на кучетата, плача на бебета. това е експеримент. на който аз съм готова да се подложа. един ден, 24 часа, в които ще търся скритото добро във всяко едно. и ще наложа запор на оплакването си, както вътрешно, така и външно. започвам утре, щом отворя очи. ако успея един ден, значи мога и два. веднъж променя ли стереотипа. нататък е лесно.
имаше една мисъл, за която се сещам сега. Бог не ни дава изпитания, които не можем да понесем. щом животът ни връхлита сега, значи готови сме за това.
7 коментарa :
Загубих мъжа си, загубих сина си, после дъщеря си, какво още Бог ще ми даде да понеса, кому вече е нужно такова изпитание???????????
Започването от утре никога не е било добра идея. По-добре от днес, макар и не със събуждането. 24 часа са си 24 часа. Успех!
"Питаш се дали си изпълнил мисията си на тази земя? Ако си жив - значи още не си!" ;-)
това не е експеримент, а начин на живот
След като загубих батко ми толкова рано, аз също си задавах въпроса ЗАЩО?
Защо той?Защо сега?Защо така?Защо въобще...?!
Истината е, че престанах да се питам, защото някои неща са прекалено комплицирани, за да може да им се отговори с няколко думи.
Защо има самотни майки?
Защо има сакати и болни хора?
Защо има толкова дечица нез родители?
Все тежки въпроси...и все без отговор :(
НО...каквото и да ни се е случило, случва и ще ни се случва, човек трябва да с бори...щом сме още тук, значи работат ни не е приключила.
Всеки един от нас притежава сила, за която не подозираме. Тя е в запасите ни и излиза, когато ни се случи някаква трагедия или нещастие.
Към първия читател:Това е карма,вашата карма,която е трябвало да изкупите.Не роптайте и не се отчайвайте.Това е за ваше добро и за ваше пречистване.Трудно е,но човек има силата да преодее всичко,и ако го разберете ще излезете по мъдри и по пречистени за следващия живот.Просто така е трябвало да стане.
А защо умират малки деца,защо има сакати и т.н.Всичко е карма.Прочетете повече за кармата и ще разберете.Не е толкова сложно за разбиране.Просто трябва да се научим да мислим по друг начин и да виждаме нещата по друг начин.Тогава ще ги понасяме много по леко и без емоции.
Публикуване на коментар