Всеки от нас е необикновен!

Реших да напиша този пост от позицията на жена и майка на дъщеря...

Според мен никога не е рано или късно да започнеш да възпитаваш децата си да се харесват... да оценяват истински това, което притежават, това което им е дадено от нас и от природата и да го обичат...



Няма обикновенни хора по Земята, всички един от нас се ражда уникален сам по себе си... всеки един от нас притежава нещо неповторимо и различно от всички останали...

Затова трябва още от най-ранна възраст да започне всяко дете да се гордее с тази си уникалност, вместо както в повечето случаи се случва - да се срамува... и тук идва и нашата задача, като родители наистина да им покажем техните добри страни, тяхната уникалност и да им напомняме постоянно, че те са перфектни точно по начина, по който са и изглеждат...

Също и, че са най-красивите, най-умните, най-добрите... и колкото повече и по-често им го повтаряме и напомняме... толкова по-бързо те сами ще го открият в себе си...

Няма грозни хора сред нас... има различни, които излизат от създадения стериотип за момента на мас медиите... ако по времето на Рубенс са се харесвали жените, които си имат всичко на всички нормални за една жена места... и са овековечени в неговите картини, сега този тип жени се заклеймяват с определения и 'меко казано' биват наричани 'пухкавички'...защо ли? Ами, защото някой някъде е решил, че нормалната жена трябва да изглежда сякаш не е яла нормално от години... да е с височина, която излиза от нормалните стандарти... защото повечето от нас дори не се доближават до завените мерки на един уважаващ себе си модел...

Накъдето и да погледнем около нас - кориците на списанията, вестниците, телевизията... отвсякъде ни заливат с едини и същи лъжи... аз ги наричам лъжи, защото на всички тези снимки на модели - питам кое е истинското в тях - многото грим или многото поправки с Фотошоп... или крайния продукт, който се е получил и не съществува в реалния живот.

Или дори създадения изкуствено имидж за съвременната жена и защо да не и мъж и Как според тях те трябва да изглеждат... идва и въпросът ми – как наистина да растат децата ни здрави в тази наистина нездрава среда?? Как? Всички деца се учат като копират големите... да те точно това правят... те ни наблюдават постоянно и правят това което им се показва, но след като те все още не са си изградили филтър кое е добро и кое не... те копират ВСИЧКО...

Така и от рано започват да не закусват сутрин, започват да не ядат това или онова... или си изяждат пред нас вечерята и после отиват и я повръщат... защото някой им е казал, че онези какички моделките – хубавиците по списанията, които всички харесват – така правят... а други правят точно обратното - депресират се от всичко това и започват да ядат в неограничени количества, за да притъпят болката от мисълта, че никога... ама никога дори няма и да се приближат до вида на един съвременен модел за красота... а вместо това те са поставени всекидневно на присмех от другите...

Случайно попаднах на това Видео:

Това видео е част от поетата кампания на Dove заедно с организации като Girls Scouts, Girls Inc. и Boys and Girls Clubs, които са се заели с провеждането на така наречените: 'Self-esteem workshops'(Семинари по самоуважение) под мотото:
Всяко момиче заслужава да се чувства красиво.
Ето и няколко от фактите, които те излагат: Момичетата с ниско самочувствие! 92% от момичетата искат да променят външността си. 57% от момичетата имат майка, която критикува своята външност. 25% от момичетата, ще помислят за пластична операция. 75% от момичетата имат проблеми с яденето, пият, пушат, агресивни са към връстниците си, когато се чувстват зле. Всяко 7-мо от 10 момичета мисли, че не е достатъчно добро или не отговаря на изискванията за външен вид, с постиженията си в училище и във връзките си с приятелите си и семейството си... Все факти, които не радват нито нас, като родители... нито обществото, в което живеем... И се надявам все повече да стават инициативите от този род, все повече да се набляга на истинските и стойностните неща в нашият живот... а не да се дава все зелена светлина на това, което се продава лесно...

Facebook Comments

4 коментарa :

Dimana каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Dimana каза...

Гери, онова с лицето е почти безобидно, виж тук: http://www.youtube.com/watch?v=8dJujKM635s
Наистина е хубаво да учим децата си да се харесват каквито са. Била съм дете, преминала съм през някои от описаните дилеми, но каквото и да ми говореше мама - никакъв ефект ;)) По някое време започнах да се възприемам нормално, но след доста сълзи, пот и нерви - понякога няма как да им го спестим - може би е част от израстването...
Обаче и друго нещо има. Някои деца, на които си успял да внушиш, че са най-умните, най-красивите ... най-най се превръщат в чудовища за другите. Скоро бащата беше много насъбрал на едно хлапе в училище, което наистина е най-умното, но тормозило целият клас, че от другите нищо не става, че били глупави, че не знам си какво... Накрая някой по-силен го набил и естествено мама и тати започват с претенциите, а не се замислят, че цял клас деца реве от него, че им се отразява лошо и т.н.
Мисля си, че както с всяко нещо и тук трябва да се търси "златната среда" - хем да има самооценка детето и да се чувства добре в кожата си, хем да приема и другите с техните силни и слаби страни, защото и те са също толкова уникални като него.

Nathalie каза...

Дими, права си за нещата, които казваш. и все пак. всяко нещо си има две страни. случаят, които споменаваш, за момчето, което тормози всички. къде ли е видял всичко това, което ти споделяш. тази наглост и арогантност. мога само да предполагам, че точно вкъщи ги е научил.

самочувствието винаги тръгва от дома. когато се чувстваш приет, разбран, харесван, и обичан удома. нормално и естествено е така да се държиш и навън.

когато единият родител те подкрепя, а другия само критикува. като доброто и лошо ченге. ефектът е неясен. но когато и двамата родители обичат детето си, и го насърчават да бъде такова, каквото е. тогава нещата се получават.

аз да си призная съм дете на 2(ма) критични родители, и от опит знам, какво е винаги да се опитваш да правиш добро, и да получаваш в отговор : можеш повече.

разбира се, хора всякакви. в моят случай, това много ми е помагало. защото винаги съм търсела нови висини, и съм станала по-борбена. но познавам и много хора, които щяха да бъдат съкрушени от подобно поведение.

нека подкрепяме близките си в начинанията им, децата в уникалността им, и ..

една хубава дума, една похвала .. не ни костват нищо.

елена з.к. каза...

Ако ние самите сме позетивни личности, които уважават себе си, ако ние самите се чустваме уникални и не страдаме от комплекси, тогава ние по естествен път ще предадем тази любов и на нашите деца. Децата ни копират, подражават ни, те интуитивно усещат когато уважаваме себе си,как приемама другите, различните от нас.Децата са огледало на нашия образ.Затова промяната трябва да започне от нас самите.

Публикуване на коментар