Слушам Тишината Сама.


Сама съм. Слушам тишината.
Говори ми нещо, но не разбирам.
Чакам да чуя стъпките ти, да чуя гласа ти...
Луната напомня колко красива е вечерта,
колко са щастливи звездите...
Но дори нейните думи не стоплят душата ми.
Очите ми парят, напират сълзи,
но не мога да заплача.
Мислите ми се реят някъде,
но не могат да се концентрират.
И ти си тук, и те няма.
И аз съм щастлива, и не съм.
Спомням си красивите мигове,
но те са така кратки ,
за да успея да ги задържа.
Спомням си топлината и нежността,
но те отлитат сполъха на вятъра.
До теб - така и не успях...
бях щастлива, бях и нещастна.
Бях добра и бях зла,
бях истинска, бях и измислена,
бях желаната и нежеланата,
бях обичаната и отхвърлената...
Бях себе си и не бях...



Facebook Comments

7 коментарa :

Анонимен каза...

tova e pisano za men ...

angie каза...

:)
Бях.

Анонимен каза...

А чули ли сте за формата "Двойно потвърждение на отрицанието? Това се изразява със свита в лакета ръка, свит пестник и думите"Да! Да! размахвайки ръка от лакет.

Анонимен каза...

Strahotno stih4e!Aplodismenti!!!

Анонимен каза...

Уви!Бях.

Анонимен каза...

i az razpoznah sebe si ...
za sugalenie

Здравко каза...

Хубаво е, ...

Тъгата по миналото ни отнема настоящето и колкото и да е трудно за възприемане да живееш в миналото означава да се загубиш най-ценото си време сега, вместо да градиш бъдещето си.
Гадно е, защо точно на мен, с какво го заслужих? Всеки се пита това, отговора е прост - това е живота. Как да го направим хубав? Не знам универсална рецепта, знам, че аз не искам да се отказвам и не искам да губя време в миналото, което така или иначе не мога да променя.
Пожелавам ви сила да приемете нещата, които не можете да промените, смелост - да промените тези, които можете и мъдрост да различите едните от другите.

Публикуване на коментар