замести солта.

окей. да ядем със сол. така сме свикнали. ако няма сол. значи ядането не става. солта е станала неизменен спътник в нашия ден. но както всичко, с което прекаляваме, рано или късно се сблъскваме с отрицателния му ефект. най-често срещаният резултат от повечкото сол в чинията е повишеното кръвно налягане. освен него, също отоци, вялост и чести срещи с грипа.

ако питаш Пол Брег (глашатаят на гладолечението) солта е напълно излишна. доказателства той превежда много. убедена от него и аз опитах. без сол да поживея. поне докато вкъщи готвя.

изключвайки солта. като всяко начало и това беше странно. но. как така? съвсем без сол. ами, ето така. отне няколко дни, седмици. четох някъде, че най-прочутите готвачи на Франция приготвят блюдата си, без да добавят сол. това ми подейства като вдъхновение. реших, че и аз мога.


като начало, зеленчуците по принцип съдържат достатъчно количество сол, напълно задоволяващо нуждите на тялото ми. поех нататък. насочих вниманието си към лука, чесъна, билките и гъбите. пресните подправки ми допаднаха най-много. това копър, магданоз, босилек, риган. нататък. ред беше на сушените : чубрица, дафинов лист. и пикатните : черен и червен пипер. получава се. вкусно е. трудно ще откриеш разликата.

ако пък си обладан от солта, стрий малко морска сол в хаванечто и пестеливо поръси. това ще да е достатъчно. дневната ти доза сол.