притча за две жаби, и за действието.

докато четях вчерашната притча за магарето и селянина, първата ми асоциация беше с друга една притча за две жаби. срещнах я за първи път в Нека ти разкажа на Хорхе Букай. идеята е проста, каквото и да се случва, действай, не спирай. дори и на пръв поглед смисъл да няма, не се оставяй, продължавай да действаш. спреш ли, изгубил вярата и надеждата си, вече си мъртъв. Имало някога две жаби, които паднали в един буркан с мляко. Нямало как да изплуват или да се задържат дълго на повърхността. Едната от тях викнала : Няма да изляза оттук. Няма смисъл да умирам, изтощена от напразни усилия. И като казала това, престанала да рита с крака и тутакси потънала. Другата жаба, по-упорита или може би по-твърдоглава, си рекла : Няма начин. Нищо не мога да направя, за да изляза оттук. И все пак, въпреки близката смърт, предпочитам да се боря до последен дъх. Не искам да умра и секунда преди да е дошъл часът ми. И продължила да рита и да шляпа, от биенето и ритането млякото станало на масло. Жабата скокнала, плъзнала се по него и стигнала до ръба на буркана.