Ураган в душата

Нека падне само капка
в сивия и прашен здрач
и така след време кратко
да отприщи моя плач.

Ураган спотайва в мене
черен буреносен сън -
чака своето заспало време
да избликне с гняв навън.

Много ли такива болки
ме тревожат днес, сега,
и ще мога ли, и колко
с мене аз да понеса...



* * *


Искам да се втурна с вятъра,
да обруля всичките дървета,
да бушувам, да обръщам
и накрая уморена, весела и укротена
да приседна на прозореца
и да се усмихна...



Facebook Comments

3 коментарa :

Мария Илиева каза...

:{

Ели каза...

същите бури са и в мойта душа :(

Анонимен каза...

mn mn mn tupo

Публикуване на коментар