любовта не задължава и не очаква.

из Овладяването на Любовта на Дон Мигел Руиз

Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения.

Изпълен от страх, каквото и да правиш, то е защото трябва да го направиш и очакваш другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаш задължението и веднага след като то се появи, започваш да му се съпротивляваш.

Колкото повече съпротива оказваш, толкова повече страдаш. Рано или късно се опитваш да избягаш от задължението.

Любовта не притежава съпротива. Каквото и да правиш, то е защото искаш да го правиш. То става удоволствие, то е подобно на игра и изпитваш удоволствие от него.

Любовта няма очаквания. Страхът е пълен с очаквания. Посредством страха правиш нещата, защото трябва да ги направиш и очакваш и другите да направят същото.

Защо страхът наранява, а любовта не наранява? Очакваш нещо и ако то не се случи, се чувстваш наранен. Обвиняваш другите, че не изпълняват твоите очаквания.

Когато обичаш, нямаш очаквания. Правиш нещо, защото така искаш и другите хора постъпват по определен начин по същата причина, защото така искат или не искат и в това няма нищо лично.

Когато не очакваш нещо да се случи, ако нищо не се случи, това не е важно. Не се чувстваш наранен, защото всичко, което става е О.К.

Защо почти нищо не те наранява, когато обичаш? Защото не очакваш, че някой трябва да направи нещо, и съответно нямаш задължения.