да бъдеш с другия. не само на думи.

случва се да съм някъде с някой и всъщност да не съм там. тялом съм там, но духом? мислите ми се реят някъде другаде. мисля си за последния проект и за това, което имам да правя, и че сега не правя нищо. и това ме изнервя само. защото искам да действам.
телефонът ми звънни. прекъсвам другия. после се връщам на разговора, и отново слушам. но нищо не чувам.

друг път съм толкоз отдадена, че искам да кажа, вдигам мислено ръка. и нямам търпение да кажа: аз, аз, аз. като в училище. влюбена съм в гласа си. харесва ми да го слушам безспир. и нищо от казаното насреща ми, не чувам. защото аз искам да кажа. и така става, че и малкото време, което все по-рядко имам с родителското тяло или с приятелското такова, просто си заминава.

do less. or do one thing. (прави по-малко неща. или само едно).

всичко е мултифункционално. колите. телефоните. уредите в кухнята. и аз започнах да ставам като тях. никога не правя само едно нещо. винаги поне още едно. и накрая изпускам споделените мигове, заета да мисля само за себе си или за това, което имам да правя. което е пак същото.

от себе си искам: да се осъзная навреме. като медитацията е! мислите и задачите винаги са наблизо, готови да ме залеят. а аз съм тази, която избира да продължи да диша дълбоко и да се наслаждава на момента.

ако мога да се отпусна за 20 минути на ден, дали мога да се науча да чувам и да се свързвам с другия, и да забравям за себе си. поне за няколко минути на ден. толкоз, колкото имам с другия.


тези и други мисли ме налетяха, докато изчитах последния пост на Leo Babauta от Zen Habits

благодаря ти Leo, че ме провокираш всеки ден.
да мисля, чувствам и да се променям.



Facebook Comments

2 коментарa :

Анонимен каза...

колко много истина има в тези редове! в днешният забързан свят се стремим и ние да бързаме! да правим всичко на куп, сякаш ако има ред и спокойствие, минута тишина, ще пропуснем и изгубим нещо, а е точно обратното. и аз оня ден мислех по този въпрос - как в разговор с "другият" пропускам да "чуя" много неща, а споделено време отминава и няма да се върне.

Анонимен каза...

Телефонът ми звънни. прекъсвам,после замлъквам и пак прекъсвам... За да успея да кажа това,което искам....Думите се срещат и разминават някъде...

Публикуване на коментар