в Starbucks на coffee tasting

отварям очи. неделя е. и си личи. много е тихо. съседите все още не са се показали на балконите с по цигара в ръка. пускам си един от албумите на Putumayo и отпивам глътка жасминов чай. но всъщност си мисля за кафе. за едно дълго кафе. чисто. и за едно усмихнато лице срещу мен. само преди 5 или вече станаха 6 години не близвах кафе под никаква форма. горчеше ми. сега го свързвам със споделянето. сподeлянето на емоция. и така се научих да пия кафе. пристрастена така и не станах. пия по 1 кафе на ден. най-много. и то, когато съм навън. вкъщи това не се случва. кафето е просто ритуал. ритуал на поръчването. ритуал на първата глътка. ритуал на празната чаша. ритуал на приказки или книжка в ръка.


седмица или може би 10 дни назад Камелия от gotvarstvo.georgievi.net ме замъкна в Starbucks. отивахме на coffee tasting. идея си нямах за какво иде реч. но нали обичам всичко дето не е ясно какво е. бях в кюпа. докато отворя лаптопчо и изгълтам един сандвич, тя доведе на масата ни още една кандидатка за кафе проба. както тя каза: от нашата порода е. и не беше се излъгала. усмихната. ведра. пишеща. и ново женско попълнение в reader(a) ми: Peaches & Cream и най-важното, пробваща.

приятна компания се заформи. и се започна. пробата имам предвид. сервираха ни чашки кафенце. чинийки със сладкишче и много вода. две усмихнати красавици ни поведоха из дебрите на дегустацията на кафето.

доближаваш чашката към ноздрите, закриваш с ръка и поемаш аромата с пълни дробове. още веднъж. и още веднъж. ммм. кафееее. понякога се е случвало да поръчвам кафе и само да го душкам, но така и да не го докосвам с устни. и обратно в Starbucks. ред е на звучното сърбане. за да усетим плътността и киселинността на кафето. ако съм разбрала правилно : плътността се усеща на върха на езика, а киселинността отстрани на небцето. кафето беше лекичко. приятно. може да изпиеш доволно количество без да разбереш. Breakfast Blend. следващата любима част. сръбване и отхапване от лимоненото сладкишче. божествена комбинация. остави кисело-сладък спомен в мен. последваха поредица приказки, въпроси и усмивки. забавлявахме се по детски. нищо, че сме пораснали жени.

всичко това ми напомни времето, когато работех в магазина за кубински пури при Опашката на Коня (срещу Народното събрание). времето, когато се учех да разпознавам коя каква е. времето, когато обличах униформата си с кеф, заради напоения в нея аромат на пури. и до ден днешен усетя ли и най-малкия полъх на пура аромат всичките ми сетива се изострят и съм готова да обиколя целия район, докато намеря ценителя и му се усмихна доволно. големият трик на пушенето на пури е в дръпването и задържането. това е мига, в който всичките ти рецептори намиращи се в устната кухина предават сигнали към мозъка ти. ох, колко научно прозвуча. но е така. след този миг идва наслаждението. {и още за пурите}

аз съм от онези хорица, дето не почитат особено цигарения дим. нямам нищо против хората палещи. те имат право на своя избор. и аз имам правото да напусна мястото, ако почувствам как дима завзема и малкото ми лично пространство. но с пурите не съм така. може би защото в паленето на пура няма нищо всекидневно. то е като моят ритуал с кафето. не се случва често. но когато се случи е наслаждаване.


докато бях в Starbucks се осветлих и по въпроса за правенето на кафе вкъщи. и да си призная се вдъхнових да стана следващия собственик на френска преса (като на картинката). какво се оказа. че с френска преса кафето става хубаво, силно и много ароматно. и за него ми трябва топла вода, кафе смляно по-едро и 4 минути. слагаш кафето на дъното. наливаш горещата вода. чакаш 4 минути. и натискаш буталото надолу. така твърдите частици остават на дъното на пресата. а кафето е готово за сервиране. предполагам този метод ще работи и за чайовете, които си купувам от чайната на Гладстоун {www.vedahouse.bg}. трябва да ги питам. те са специалистите в чая. а Starbucks ги признавам за кафето.

кой беше казал. ако си тъжен, ако си радостен, учи. това е единственото нещо, което никога няма да се изчерпа. и така. навземах си брошурки от Starbucks и реших да се уча на кафе. прилагам и доказателства (ха-ха-ха): {инфо+ за сортовете кафе}

вече си тръгвах от Starbucks, когато се загледах в надписа на салфетката: Less napkins. More plants. More planet. както по-късно прочетох из сайта им {www.starbucks.bg} = оказваме положителен принос към обществото, в което функционираме и към околната среда.

слънцето напече и е време да се скрия някъде, и да спра да мисля за кафе. вече знаеш каквото и аз за coffee tasting(a) на Starbucks. забравих да упомена, че не плащаш нищо. ако ти се прави нещо. това е идея.

Starbucks София
ул. Гурко 62 на ъгъла с бул. В.Левски
бул. В. Левски 1А срещу НДК

Starbucks Бургас
ул. Транспортна, Бургас Плаза Мол (Carrefour)

сега се сещам и за още една история с кафе. джезве кафе с бяло сладко. в едно малко скрито местенце в София. но тази история следващата неделя. когато пак ми се пие кафе.

красива ароматна неделя. дори и да не е неделя.

Facebook Comments

0 коментарa :

Публикуване на коментар