Отново на 17

Мисля си, че човек трябва да помни! Ако сме допуснали грешка - трябва да помним, за да не я повтаряме. Ако пък сме изпитали нещо хубаво - също е добре да се помни, за да можем да се върнем отново на същото място и да почерпим сила и вдъхновение.

Нещо такова се случи с мен снощи. Сякаш отново бях на 17 години. На толкова завърших училище. Получи се така, защото съм започнала от 6 годишна. След цели десет години успяхме да се съберем със съучениците и с всеобщите ни любими учители. За мен си е равносилно на чудо! Същите лица, същите блеснали очи, същите усмивки ме върнаха назад във времето. Никой не се бе променил до неузнаваемост, нечии прически бяха по-различни, но иначе си бяхме същите. Всеки разказваше историите, които са оставили отпечатък и успях да се върна на старите чинове, в салона, в любимите кафенета, да се усмихна на спомена как понякога в голямото междучасие ходихме до Царевец... Уникално е да можеш да се върнеш назад и да усетиш вълненията, които са те движили в определения период. Беше приятно!

Дори смея да твърдя, че бе по-хубаво от самия бал, макар да не успяхме да се съберем абсолютно всички. Тръпката бе по-силна, желанието да се съберем - по-голямо, а нетърпението - няма нужда да споменавам за него (усмивка). По онова време не ми харесваше цялото суетене покрай подготовката за бала. Ама рокля, обувки, прически, бижута... Толкова далечно ми бе. Плюс това се изпокарахме дали да идем в чужбина, или да останем в града и да ни 'видят' накипрени... Доста разногласия имахме, няма какво да си кривя душата. Но тези спомени сякаш бяха избледнели - всички си спомняхме хубавото чувство да бъдем заедно, да усещаме, че ни предстоят нови неща, неистово да се смеем на щуротиите, които сме правили...

Какво си спомням от подготовката и вечерта на моя бал? Спомням си, че исках нещо семпло и удобно, което да мога да облека пак. Мама има златни ръце и ми уши рокля - съвсем обикновена, но красотата й беше в плата, който бе като рисуван. Преливаха се кафяво и бледо жълто, а отдолу имаше цветя. Държах обувките ми също да са удобни и се бях спряла на сандали на висока подметка. Предвидливо имах и манто... Защо ли? На бала ми би такава невероятна градушка, каквато май от тогава не е имало. Всеизвестно е, че по баловете вали, нали трябва на младите хора да им върви по вода. Обаче като знаеш, че може да ти се развали прическата, да ти се размаже гримът, да ти подгизнат краката (които и без това измъчваш достатъчно в неудобни, но красиви обувки) и т.н., едва ли си толкова положително настроена. Поне повечето не го понесоха добре - никой не ги видя, бяха се поизмокрили и поизнервили... Аз бях късметлийка във всяко едно отношение, но сама се погрижих да не си създам повече негативни емоции. Бях с джип и знаех, че каквото и да е положението по пътя, ще се придвижа до ресторанта. Имах си манто и ми беше топло (махахме тропоска в колата, но беше забавно). Бях си решила проблема с прическата като си подстригах косата по-късо. Грим по себе си не мога да търпя - само червило и молив на очите (в много редки случаи). Както казах по-горе обувките ми бяха супер удобни и просто нямаше какво да ме събори. Още повече, че от джипа се озовах направо в ресторанта и никой не ме е оглеждал като кон на парад! Пълно щастие за мен! То продължи и през празничната ни вечер. Настроението на всички от един момент, вече беше на ниво, започвахме да си липсваме, събрахме се да посрещаме изгрева, но имаше облаци и не беше кой знае колко успешно това начинание.

Хареса ми, че мога да се почувствам отново на 17, да знам, че мога да разчитам на любимите учители, да полудувам с тайфата. Да чувствам, че ми предстоят много хубави неща - доста от тях вече са налице, други има време също да ми се случат... Направих си равносметка, което винаги е полезно. Имах една невероятна вечер, пълна със смях, с танци, с песни и с поне милион усмивки. Май се получи така, че преживях отново своя бал, но в подобрен вариант!

А каква бе твоята бална вечер?



Facebook Comments

3 коментарa :

Lil каза...

Прекрасни емоции си имала @Dimana :) Благородно ти завиждам,защото нашият клас така и не се събрахме повече,а станаха 10 години откакто сме завършили-жалко!Моят бал беше прекрасен.Освен,че "вкарах" нова мода в балните тоалети се мъчих на 15 см токчета,6 см нокти и дълго манто от ръчно плетена дантела.Имам много светъл спомен от приготовленията и особено от шиенето на тоалета ми.Горната част беше с полурамо и все падаше.Бях в брокатено сиво и трябваше да намерим презрамка-спешно!А платът беше такъв,че както го дръпнеш така стои-горката ми шивачка :(Но няколко дни преди събитието ,лутайки се в търсене на въпросната презрамка срещнахме една приятелка на майка ми.След обесненията и поздравленията аз все си стоях загледана във врата й.Там намерих моята заветна презрамка.Жената бе така добра да свали сребърното си колие от врата и да ми го подари.И така то стана моята презрамка!А за преживяванията със 6 см ноктопластика не искам да си спомням,защото в таксито за дискотеката след бала единият нокът ми остана на вратата,а тъпият шофьор ми се смееше и ме питаше дали да викнел линейка.Общо взето така-забавно!

Dimana каза...

Lili, да си призная не беше толкова трудно да се съберем, колкото очаквах. Бях си навила, че трябва да се видим, а и оттук - оттам ми подаваха инфо, че и на другите не им е неприятна идеята да се съберем. Не бяхме задружен клас, доста сме се карали, мисляхме, че балът е последният път, когато сме всички. Оказа се, че ме свършили добра работа - пораснали сме, разумни сме, всеки се занимава с нещо, някои са мами и т.н.! Всички, които казаха, че ще са налице дойдоха, което ми показва, че няма да ни е за последно...

Опитайте и вие, наистина не е трудно, но е хубаво да сте поне 2. Нали 2 глави мислят по-добре от 1, пък и си давате кураж. Успех!

Lil каза...

Благодаря ти @Dimana!Аз лично за себе си не съм особено сигурно,че искам да ги видя всичките на куп.Доста сложен клас бяхме,макар и само 19 човека.Експериментална парарелка отгоре на всичкото.Да,виждам някои като се прибера в родния си град ,и да искам да видя някои-но не всички.Може и да не съм права,ама това съм си аз.Те всъщност може и да са се събирали ,но аз незнам.Както и да е :)
Благодаря ти,че ме върна ..и че за малко отново бях като на 17 :)

Публикуване на коментар