Доби Д. и пролетта
Като че ли пролетта предизвиква във всички нас само положителни емоции. Сякаш с магическа пръчица прогонва студа, измества посърналата зимна красота и предоставя благоприятни условия за развитие на всичко живо - от най-миниатюрното цветче до най-голямото животинче. Тя е една добра фея, която не проявява никакви капризи. Лятото, което всички обичаме, ни носи и непоносима жега. Есента, която впечатлява с пъстрите си топли цветове, с пукащите под стъпките ни сухи листа, ни носи и мъничко тъга от раздялата и възцаряването на студа. Зимата, забулваща земята с чистата си белота, някак ни сковава и на някои им се иска да я проспят, както мечките.
'Пролетта е невероятна!', мислеше си с усмивка Доби Д. 'Свързвам я с толкова много красиви неща. С пробуждането за нов живот на цялата природа. Със свежестта, която носи. С цветята, които предизвестяват идването й. С вдъхновяващите песни на птиците. С ароматната премяна на дърветата...'
Тя не можеше да си представи, че има хора по други географски ширини, които не познаваха преходните сезони. Чувстваше се невероятна късметлийка! Наслаждаваше се всеки ден на пролетното слънце, на пролетните цветя, на пролетните песни на птиците по път за работа и обратно към дома. От всички хора, с които се разминаваше, се излъчваше страхотно ведро настроение, което би могло да зарази и най-мрачно настроения човек. Дали всички бяха щастливи, заради това, че вече няма сняг и лед, и могат спокойно да крачат по тротоарите? Дали защото сметките им ще намалеят, тъй като вече няма нужда от парно? Дали заради лекотата, с която се придвижваха, лишени от тежките зимни пуловери, палта, балтони и ботуши? Дали защото можеха да излязат по-далеч от града на разходка и да загребат от живителната сила на природата? Доби Д. реши, че в случая не причините са толкова важни, а резултатът! Кой не обича да вижда спокойни и усмихнати хора?!
През пролетните дни настроението на Доби Д. също беше прекрасно. Идваше й да литне! Чувстваше една невероятна свобода. Нямаше я кошмарната киша, нямаше го сковаващия студ, всичко наоколо се пъстреше с цвят, с живот... Раздели се без проблем с дебелите зимни дрехи, а след малко пролетно пречистване на тялото щеше да се отърве и от няколкото натрупани през зимата килца. Да, Доби обичаше пресните пролетни зеленчуци и плодове, особено марулите, спанака, копривата и другите зелении. Можеше да си хапва и само от тях. През зимата се пресищаме с всевъзможни неща и през пролетта е време за промяна. Промяна, преминаваща през телата и душите ни. А нали казват, че зеленото е цветът на мъдростта - май можем да пречистим и умовете си.
Доби бе доволна, че през този сезон можеше да облече каквото поиска, без да се притеснява дали ще изглежда дебела, дали ще й бъде студено, дали ще се поти под лъчите на слънцето. Не трябваше да мисли дали ще прозира полата, или блузата й, а през лятото това много я дразнеше. Да, през пролетта беше далеч от суетата и успяваше да се доближи максимално до свободата... Някак виждаше само красотата, само доброто, само положителното, но това бе неминуемо, защото пролетта не бе капризна фея. Тя сякаш бе като майка, която е отдадена на всичко живо и дори за миг не помисля за себе си... Дали хората също можеха да бъдат определени като сезони? Доби се замисли за своята майка. Да, тя определено винаги е била като пролетта, усмихната, мила, подаваща ръка на всички. Тя й помагаше да открива истината, да бъде силна и самостоятелна, учеше я да обича, да прощава и да бъде щастлива.
Докато отиваше към дома на майка си и баща си, Доби Д. си мислеше за живота си там. Винаги я обземаше една странна смесица от чувства, когато се връщаше в първия си дом. Имаше благодарност, имаше радост, имаше утеха, имаше нужда, имаше обич - много обич, но и малко тъга, че не може да ги вижда толкова често, колкото би й се искало...
За миг цялата гама от чувства и мисли се изпари. Доби се прехласна по аромата на двете цъфнали плодни дръвчета пред блока. Бе толкова свеж, толкова мек, толкова истински! Тя се спря, за да може да му се наслади колкото може по-дълго. Знаеше, че хората никога няма да достигнат до съвършенството на природата и да произведат подобен аромат, който да можеш да отнесеш вкъщи. Застана под по-близкото от тях и погледна нагоре. Слънчо й се усмихваше между клонките, окичени в бяло и й разкри една феерия от цветове, които танцуват и се преливат, и се вливат в човешката душа. В този перфектен миг духна ветрец и нежните, полу-прозрачни листчета също затанцуваха във въздуха. С най-грациозните, плавни движения се разстилаха по пътечката, която водеше към входа и образуваха най-прелестния килим. Доби Д. се усмихна. Филмовите звезди вървяха по червен килим, но нейният бе неповторим, вълшебен. Тя се почувства като Пролетната принцеса, на която се радват цветчетата, дърветата, птиците. Всички те сътвориха най-приказния килим, с който застелиха пътя към замъка на Пролетната кралица. И когато принцесата влезе през портата на дома, тя сияеше. Сияеше като пролетта!
(Мамо, ти си моята пролет и аз те обичам безкрайно!)
'Пролетта е невероятна!', мислеше си с усмивка Доби Д. 'Свързвам я с толкова много красиви неща. С пробуждането за нов живот на цялата природа. Със свежестта, която носи. С цветята, които предизвестяват идването й. С вдъхновяващите песни на птиците. С ароматната премяна на дърветата...'
Тя не можеше да си представи, че има хора по други географски ширини, които не познаваха преходните сезони. Чувстваше се невероятна късметлийка! Наслаждаваше се всеки ден на пролетното слънце, на пролетните цветя, на пролетните песни на птиците по път за работа и обратно към дома. От всички хора, с които се разминаваше, се излъчваше страхотно ведро настроение, което би могло да зарази и най-мрачно настроения човек. Дали всички бяха щастливи, заради това, че вече няма сняг и лед, и могат спокойно да крачат по тротоарите? Дали защото сметките им ще намалеят, тъй като вече няма нужда от парно? Дали заради лекотата, с която се придвижваха, лишени от тежките зимни пуловери, палта, балтони и ботуши? Дали защото можеха да излязат по-далеч от града на разходка и да загребат от живителната сила на природата? Доби Д. реши, че в случая не причините са толкова важни, а резултатът! Кой не обича да вижда спокойни и усмихнати хора?!
През пролетните дни настроението на Доби Д. също беше прекрасно. Идваше й да литне! Чувстваше една невероятна свобода. Нямаше я кошмарната киша, нямаше го сковаващия студ, всичко наоколо се пъстреше с цвят, с живот... Раздели се без проблем с дебелите зимни дрехи, а след малко пролетно пречистване на тялото щеше да се отърве и от няколкото натрупани през зимата килца. Да, Доби обичаше пресните пролетни зеленчуци и плодове, особено марулите, спанака, копривата и другите зелении. Можеше да си хапва и само от тях. През зимата се пресищаме с всевъзможни неща и през пролетта е време за промяна. Промяна, преминаваща през телата и душите ни. А нали казват, че зеленото е цветът на мъдростта - май можем да пречистим и умовете си.
Доби бе доволна, че през този сезон можеше да облече каквото поиска, без да се притеснява дали ще изглежда дебела, дали ще й бъде студено, дали ще се поти под лъчите на слънцето. Не трябваше да мисли дали ще прозира полата, или блузата й, а през лятото това много я дразнеше. Да, през пролетта беше далеч от суетата и успяваше да се доближи максимално до свободата... Някак виждаше само красотата, само доброто, само положителното, но това бе неминуемо, защото пролетта не бе капризна фея. Тя сякаш бе като майка, която е отдадена на всичко живо и дори за миг не помисля за себе си... Дали хората също можеха да бъдат определени като сезони? Доби се замисли за своята майка. Да, тя определено винаги е била като пролетта, усмихната, мила, подаваща ръка на всички. Тя й помагаше да открива истината, да бъде силна и самостоятелна, учеше я да обича, да прощава и да бъде щастлива.
Докато отиваше към дома на майка си и баща си, Доби Д. си мислеше за живота си там. Винаги я обземаше една странна смесица от чувства, когато се връщаше в първия си дом. Имаше благодарност, имаше радост, имаше утеха, имаше нужда, имаше обич - много обич, но и малко тъга, че не може да ги вижда толкова често, колкото би й се искало...
За миг цялата гама от чувства и мисли се изпари. Доби се прехласна по аромата на двете цъфнали плодни дръвчета пред блока. Бе толкова свеж, толкова мек, толкова истински! Тя се спря, за да може да му се наслади колкото може по-дълго. Знаеше, че хората никога няма да достигнат до съвършенството на природата и да произведат подобен аромат, който да можеш да отнесеш вкъщи. Застана под по-близкото от тях и погледна нагоре. Слънчо й се усмихваше между клонките, окичени в бяло и й разкри една феерия от цветове, които танцуват и се преливат, и се вливат в човешката душа. В този перфектен миг духна ветрец и нежните, полу-прозрачни листчета също затанцуваха във въздуха. С най-грациозните, плавни движения се разстилаха по пътечката, която водеше към входа и образуваха най-прелестния килим. Доби Д. се усмихна. Филмовите звезди вървяха по червен килим, но нейният бе неповторим, вълшебен. Тя се почувства като Пролетната принцеса, на която се радват цветчетата, дърветата, птиците. Всички те сътвориха най-приказния килим, с който застелиха пътя към замъка на Пролетната кралица. И когато принцесата влезе през портата на дома, тя сияеше. Сияеше като пролетта!
(Мамо, ти си моята пролет и аз те обичам безкрайно!)
1 коментарa :
Това, което ти чувстваш към другите, то се враща със сто пъти по-голяма сила, мила !
Публикуване на коментар