Помощ - войната продължава!

Днес искам да си поговорим за войната, войната между половете. Не исках да зачеквам тази тема, но покрай 8 март в някои от коментарите ни обвиняваха във феминизъм. Тази лоша и страшна дума ФЕМИНИЗЪМ.(усмивка) Имам чувството, че наистина в наши дни феминизмът е заприличал на "двуглаво чудовище". Уж е трябвало да приравним правата си с тези на мъжете, а сега изглежда така, сякаш се опитваме да ги превземем. Да им натрием носовете, да покажем, че сме по-по-най, да ги поставим на мястото им... Всяко нещо, с което се прекалява води до нездравословни последици! Май точно това чудовище се е превърнало в "ябълката на раздора" между половете.


Кога и как е започнала войната?
Това със сигурност никой не може да каже. Някои разбирания ни отвеждат доста назад във времето в Древна Гърция. Според т.нар. Амазонен феминизъм се смята, че мъжете и жените са физически равнопоставени и не бива да има разделение на труда по полов признак, като се обосновава с ролята на жената в гръцката митология, с наличието на доста богини, които са също толкова силни като боговете. Културният феминизъм пък е на другата крайност - смята се че сексизмът ще бъде превъзмогнат като се признае специфичността и изключителността на женското - тъй като жените са по-нежни, по-чувствителни и състрадателни, ако те управляваха света, не би имало войни. Екофеминизмът пък смята, че матриархатът е бил първичният, а патриархатът се е появил доста по-късно. Ако сте по-любопитни и искате да се запознаете с всички видове феминизъм (а те били доста, с изненада установих аз) в Уикипедия има не малко информация.


Военните действия сега.
В съвременното общество феминизмът е възникнал като движение за отстояване правата на нежния пол, които - нека да сме честни - са били доста занижени в сравнение с тези на силния пол. Вероятно мъжете не са били много доволни и са искали да запазят статуквото, но след като светът се променя, не трябва ли и ние да се променяме с него? Жените може би допълнително сме се амбицирали да се докажем и леко сме се отдалечили от женската си същност, от ролята, която ни е отредила природата.

Според мен равенството между хората е една химера. Наистина звучи доста нереално, тъй като се раждаме различни, с различни физически и умствени възможности, с различни предпочитания, с различни интереси. Как могат да бъдат измерени и приравнени нашите различия? И все пак, за да живеем заедно би трябвало някак да се уравновесят тези различия, да ни се дадат равни възможности за развитие, за образование, за работа. Мисля, че "равенството", прокламирано в различни Декларации, гарантирано от различни Конвенции и Закони представлява точно това - равни права, които засягат всички сфери на живота - политика, образование, икономика, право, култура, изкуство, спорт...

Нали всички сме хора, по-голямата част от нас са родени с по две ръце, които могат да вършат не малко неща; с по два крака, които могат да ни отведат навсякъде; с по две очи, за да можем да възприемаме света около нас. Имаме и доста други еднакви, или почти еднакви дадености.


Кое ни превръща в непримирими врагове?
Отговорът е "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния". Да, толкова просто е! Някои различия и навици, които биха могли да изкарат извън равновесие другата страна. Тези различия толкова ни дразнят, че ... "войната" най-добре описва случващото се когато мъж и жена работят, пътуват, говорят и най-вече когато живеят заедно!


Изходът от войната!
Според мен изходите са няколко - пълно унищожение (доста вероятно), победа на едната страна (много малко вероятно) и мир (постижим с цената на компромиси и от едната и от другата враждуващи страни).


Аз избирам мира, а ти?!

"Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния" е една невероятна книга, която ми показа как да тръгна по пътя на разбирателството и хармонията. Чете се доста леко и е страшно увлекателна. Нейните автори са Алън и Барбара Пийз - съпрузи, учени които правят изследвания в областта на междуличностното общуване. 






В тази си книга дават отговор на въпроси като:
"Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта?
Защо жените имат "шесто чувство"?
Защо капещото кранче на чешмата може да влуди жената, докато мъжът си спи спокойно?
Защо казваме, че мъжете са нечувствителни, а жените - свръхчувствителни?
Защо мъжете могат да правят нещата само "едно по едно"?
Защо жените изпитват необходимост да говорят?
Защо момчетата харесват предмети, а момичетата - хора?
Защо момчетата се състезават, а момичетата си сътрудничат?
Защо мъжете са като газови котлони, а жените като електрически фурни?" и много други интересни въпроси, с които повечето от нас са се сблъсквали.


От известно време живея с моя приятел. Доста от нещата, описани в книгата съм ги преживяла. Докато я четях имаше моменти когато се смях с глас, главно на някои от описаните наши несъвършенства. Имаше моменти когато плаках - почувствах странно безсилие когато осъзнах, че вкъщи сме се карали за абсолютни дреболии. Именно поради факта, че сме различно устроени! Проблем бе, че аз говоря по-описателно, а мъжът до мен пита 'Защо трябва да ми вадиш вода от девет кладенеца, когато можеш простичко и синтезирано да ми кажеш това?'. Той не разбираше защо го правя и се дразнеше. Аз също не съм осъзнавала, че това е проблем. Исках да споделя всички чувства и мисли, които са ми минали покрай дадената случка, която искам да разкажа и за мен бе най-естественото нещо - да споделиш с любимия. А при това моят мозък е с по-мъжка ориентация, ако беше с по-женска не мога да си представя - сигурно трябваше да се бием.

Когато мъжът е в стрес той млъква, а когато жената е стресирана - има нужда да говори и говори .... Сега си представи какво става когато и двамата са в стрес! Или когато жената не си е изговорила целия арсенал от думи, с които разполага за деня, а мъжът е изчерпал своя до обед и като се прибере иска само да си хапне и да гледа телевизия ... ВОЙНА!

Книжката ми беше полезна, надявам се да бъде от полза и на теб!


По Коледа си купих друга тяхна книга "Мъжете и жените по Коледа", но все още не съм я прочела. Реших, че е коледна и оставих да отлежава за следващия такъв сезон. Определено ще имам нужда от свеж полъх на положително настроение и умерено дозиран хумор когато започне коледната треска, коледното пазаруване. Не знам защо празниците се превръщат в нещо ужасно, а трябва да даряват само тонове усмивки и обич.





Понеже си падам по книжки докато си разглеждах в store.bg разни интересни заглавия ми попадна едно друго тяхно творение - "Защо мъжете лъжат, а жените плачат". Заплюх си я, но за съжаление тиражът е изчерпан (вероятно ти си се ориентирала по-бързо от мен). Дано я преиздадат или едно слънчице, на което се примолих да потърси и за мен - да има късмет! Имам добро предчувствие и за тази книга, а нашето женско "шесто чувство", както е известно - работи! Вярвам, че ще ме отведе още няколко стъпки по-напред в постигането на хармонични отношения със силния пол.


Не си правя илюзии, че някога напълно ще разбера мъжете, защото сме различни. Предполагам същото важи и за тях. Бас ловя, че на тях дори им е по-трудно, защото понякога и ние не се разбираме. (усмивки)

Зная, че не мога да променя различията между нас, но пък мога да ги приема и да им се радвам. Не си представям каква скука би настанала, ако всички бяхме еднакви. В мен живее надеждата, че можем да се погаждаме, да работим заедно, да бъдем приятели и да се обичаме!

А ти какво мислиш?