300 писма или трениране на чувствата

напъвам се да си спомня. кога за последно писах любовно писмо? emailите и съобщенията в мрежата не се броят. истинско любовно писмо на хвърчащ лист. истината е, че не мога да си спомня.

напъвам се да си спомня. кога за последно написах писмо, дори email и си казах всичко от начало до край, без да пресмятам думите като счетоводител или да внимавам за тях като адвокат? и пак същото.

попаднах на един откачено-налудничав-чувствен-женски проект. една жена сяда и пише 300 любовни писма, които обаче стават 400 любовни писма. да започна отначало, а? една жена решава, че иска да тренира сърцето си, така както артиста тренира окото си за света около него, да вижда нещата. да тренираш сърцето си да чувства? щом можеш да научиш окото си да вижда ..то защо да не може и да изостриш чувствителността си? да виждаш със сърцето си връзките между хората, нотките нежност, възхитата, страстта, любовта. да ги откриваш, разпознаваш, възхваляваш, и акцента - споделяш. да даваш, вместо да спотайваш в себе си. в основата са писмата. писма до стари приятели, любовни писма, писма за влюбвания, секс, невъзможни любови. писма до семейството. писма предлагащи помощ, забавни писма. писма до онези, които правят денят ти по-добър по толкова хиляди начини. писма до онези, които не харесваш. всякакви писма.

има толкова неща, които чакат да бъдат написани.


и тази една жена го прави. сяда и пише всичките тези писма и когато стига до писмо номер 300. сяда и препрочита всичко наново и открива, че едва в последните 100 писма се e доближила до целта си. и пише още 100, и завършва проекта си, доволна от добре свършената работа.

300 любовни писма + още 100 = написани от Asia

всяко квадратче е писмо. писмо до някой. всеки някой си има цвят. червения: любовите. оранжевия: забавните. жълтия: непознатите. бялото: писмата писани от нея за нея. синьото: приятелите. тъмно синьото: семейството. кафявото: хората, които не са любими. и така.нататък. може да проследиш нишката на писмата по цветовете. подредени са и хронологично по реда на писане. от ляво на дясно. и отгоре-надолу.

не ми стигна времето днес да ги прочета всичките. но пък истински се забавлявах. и за пореден път се убедих, че писането много помага да излезеш от черупката си и да покажеш себе си, дори и само на себе си.


Facebook Comments

4 коментарa :

Dimana каза...

Ммм, аз много обичам да пиша хартиени писма, но за съжаление напоследък не ми остава време, колкото ми е необходимо да се насладя на едно такова. Имам си приятелка (една от малкото ми), с която се запознахме и опознахме именно с такива писма. А като се замисля опознах и себе си :)))

Изабела Васковска каза...

Аз много обичам да пиша. Пиша често писма на лист хртия до някой, но никога не ги изпращам. Важното е мислите ми да излязат от мен.

Nathalie каза...

идеята е добра. пишеш и не пращаш. така освобождаваш напрежението натрупано в теб, без да нараняваш чувствата на другите. отделно, ако прочетеш писанията си след ден, разбираш, че малко си прекалил.

Анонимен каза...

Идеята за писане на писма много ми харесва.. Наскоро приятелят ми реши, че е по-добре да се разделим, това ми повлиява доста отрицателно и реших, че искам да му напиша писмо, в което да му обясня с подробности как се чувствам.. но не съм сигурна, че има смисъл той да го чете, може би и аз ще направя така (да го напиша и да не го пращам)

Публикуване на коментар