среднощна изповед на една домакиня


Ох, това, време! Едно време обичах есента и зимата. Харесваше ми да се сгушвам в шала си с високо вдигната яка или пък да се пъхна под дебелото одеяло с любима книга. Е, да, ама това беше... кога беше, всъщност?

Сега, когато съм омъжена с две деца нещата съвсем не стоят така! Не се оплаквам, ами ... всъщност няма да се обяснявам, може да ме разбере само този, който е в същото положение.

Понеже напоследък се улавям, че много мрънкам и непрестанно си мърморя, че денят не ми стига, а най-лошото е когато установя вечерта, че положението е пак същото и утре ме чака всичко отново.

Но, не щеш ли до преди малко водех среднощни разговори в skype с други мои приятелки, които бяха на същото дередже и сън не ги ловеше от нерви. Просто ми се иска да им кажа, че не е само при тях така, а и на мен като че ли ми поолекна, че не е и само при мен така.

Т.к. напоследък се получи, така че наистина нещата чакат САМО мен, а на мен ми писна да се карам, взех един лист и написах ежедневните неща, които са ми задължение и няма как да мине без тях:
1. подреждане на стаите(оборка)
2. пускане на пералня
3. готвене
4. пускане на миялна
5. прахосмукачка
6. парцал под
7. парцал секция
8. сгъване на дрехи
9. изхвърляне на боклука
към това естествено се добавят и разходка на детето, всекидневно ходене до детската кухня за храната (независимо от времето навън), пазаруване, воденето на каката на английски курс, понеже аз не ходя на работа... Добре, няма да продължавам, че чак аз се отегчих.

Вечерта с усмивка връчих този списък на мъжа ми и голямата щерка и им казах: изберете си вие двамата половината от неща (те са голяма комбина), аз ще върша другата половина. Ефект имаше точно ... една седмица, после пак по старо му: защо след като се навечеряш да си сложиш чиниите в миялната, като може да ги метнеш в мивката, защо да си прибереш дрехите и чорапите, като на другия ден ще мине оборката.... Да, да знам чувала съм го това "така си ги научила". Ама мен безпорядъка и бъркотията ме дразни мнооого. Пробвах 2-3 дни нищо не пипнах, ей така да видя какво ще се случи. И какво си мислиш, мръсните чинии започнаха да се разхождат и по шкафа и масата, защото мивката беше пълна, а миялната празна??? Странно, нали? И аз така си мислех. И тези дни с лошото време съвсем ми идва на нагорнище, и пак съм яхнала метлата, но си мълча, та затова те затормозвам тук сега с моите ... не знам дори, дали са проблеми.

Но, в един такъв момент, зарязах всичко, докато детето спеше на обяд и се зачетох в една книжка. И т.к. аз много вярвам, че в живота ни няма нищо случайно, ми попада следния пример пред очите:

Един човек, непрекъснато мърморел, че обувките му били скъсани, напомни ми за мен, докато .... докато един ден не видял човек в инвалидна количка без двата си крака.
Без коментар!

Затворих книгата и си казах, че това не е случайно. Всъщност, как мога да се дразня за такива дребни неща, а те наистина са дребни, просто аз си ги бях раздула до толкова, че се ядосвах сама. В крайна сметка имам съпруг, който ме обича и изкарва достатъчно пари, че не сме лишени от нищо. Имаме две прекрасни деца, за наша радост доста щурички, което обикновено ме ядосва, но това всъщност означава, че са щастливи...

Е, би било хубаво да има по-често дни, като през онази една седмица, но от разговора с моите приятелки разбрах, че явно нещата са си така откакто свят светува. Е, тук-там има изключение, надявам се при теб да едно от малкото.



Facebook Comments

13 коментарa :

Nina каза...

Здравей. През цялото време, четейки твоето писание,си мисля..Защо не започнеш някъде да работиш? Да се развиваш? Да си създадеш своя соц.среда..професионална ако щеш..Професията "Домакиня, майка и любима" не е лоша, но...дали ти е достатъчна...?
Усмивки !

RoujkaBG каза...

И у дома е същото. Колчем пъти реша да ги
превъзпитавам само си натрупвам работата, която се стоварва пак върху мен и ме хващат бесните.

Инцидентно ще измият всичките съдове, които са натрупали в мивката, защото вече няма къде по причина, че няма място да си измият чаща за кафето и после пак трупат ли трупат...Мен хаосът ме влудява, а те се хилят, че какво му е, нали за това е тази шибана мивка.

Уж личният пример възпитавал...ама виждам, че няма такова нещо.Комай негативният опит възпитава по- добре от позитивният, защото като оставя всичко "на вили и мотовили", когато ми писне...двамцата се вземат в ръце и почват да оправят, че не можели да търпят кочината, която сами са си направили.

Гледам от време на време по ТВ2 "Размяна на съпруги"...Давол да го вземе,колкото хора, толкова и взаимоотношения. Най- интересното е, че на жени мърлячки се падат мъже чистофайници и обратното, сякаш е някаква орисия.

В момента сме разхвърляни по света и останах сама у дома и вярвате ли? От месеци не съм бърсала праха от мебелите.И не ме дразни.

Сядам на компютъра и даже не го забелязвам, докато си хортувам тука сладко, сладко с Вас :)

Аз - Цвети каза...

благодаря за съветите и подкрепата.
Само да доуточня, че аз си имам професионална среда просто сега съм по майчинство. В момента в който електронната система класира детето за ясла, се връщам веднага на работа. Но това не променя нещата. Тогава трябва да лавирам между професионални, майчински, съпружески и домашни задължения.

Ena каза...

И аз бях същата-гледах деца, после тръгнах на работа, след работа пазарувах, готвех, чистех, перях, гладех, грижех се за децата - всичко правех аз. Моят само работеше-в службата и след работа. В къщи нямаше никакви ангажименти. Отгоре на всичко като кажех, че съм изморена, отговаряше-"че какво толкова си правила???"Децата, по примера на баща си също оказваха да помогнат поне с малко. Аз се примирих с това, че цялата работа е само мое задължение. Казвах си, че поне е работен мъж, не пие и не се заглежда по жени. Така бях свикнала с всичко това, че когато децата пораснаха и грижите по тях намаляха, аз не знаех какво да правя със свободното си време. И какво стана накрая? Разбрах, че има любовница и то от дълго време. Тя не правеше за него нищо от това, което правех аз, но за него това не беше важно. Няма да разправям какво се случи после. Резултатът е ясен- край на брака ни, въпреки моите усилия да го спася. Тогава разбрах, че не е трябвало да се примирявам с това, че аз ще правя всичко в къщи.Това ме бе превърнало в една уморена и мърмореща домакиня. Трябваше да изисквам и от него да поеме и той част от ежедневните задължения. Трябвяше да искам да уважава труда ми.Трябваше да искам да уважава мен и това, което правя засемейството ни.Трябваше, трябваше, трябваше- толкова неща трябваше да искам. Късно се разбира това обаче. Не знам защо все още у нас битува мнението, че има мъжка и женска работа. И мъжът като ходи на работа и носи пари в семейството с това свършват задълженията му. Според мен това не е правилно. Мъжът трябва да поеме своята част и в домашната работа и в грижите за децата. Не трябва да има такъв номер-аз ходя на работа, значи съм уморен, ти си стоиш в къщи, значи си си починала.
Не знам какво ме накара да напиша всичко това. Може би защото в тази домакиня аз видях себе си .

Zu каза...

Здравейте, почти няма семейна жена, която да не е минала през такъв период. У дома е същата идилия - пране, готвене, гладене, чистене, пазаруване и т.н. и т.н. Но в момента в който тръгнах на работа започнах да променям ситуацията. Пазаруване само в събота в голям супермаркет и задължителното присъствие на съпружеското тяло, за да влачи торбите. Миенето на съдове също спря да е мое задължение. Не е голяма философия да се зареди миялната. Така че най-нахално се оттеглям с чаша вино пред телевизора и с усмивка заявявам, че след като аз съм сервирала е ред на друг да отсервира. По този повод децата много бързо се научиха да се изнизват след хранене и така щастливият татко остава да раздига. Съветът ми към всички жени е: не се превръщайте в Пепеляшки! Много по-хитри и комбинативни сме от мъжете, затова прехвърлете полека-лека някои от домакинските задълженията на мъжа до вас. Отделяйте си време за типично женски глезотии - фризьор, маникюр, кафе с приятели или колеги. Защото децата си порастват и спират да ви ангажират. Темите за разговор със съпруга са силно намалели и започвате да се чувствате самотни и депресирани от изобилието на свободно време, което преди сте запълвали с домакинство. Все пак заслужаваме да сме усмихнати и щастливи всеки ден, след като се раздаваме толкова много за любимите хора :)

milena каза...

да ти имам проблемите!

STATICUS каза...

Аз пък се чудя защо са ти проблем чиниите, след като имасш миялна машина? Не си представям, ако трябваше да ги миеш на ръка :) И все пак, както казваш, това са незначителни неща, но аз като мъж ти казвам, че не би ми било много приятно ако съм бил на работа 10 часа и като се прибера жена ми да не е пипнала нищо :) Не казвам, че мъжът не трябва да помага. Даже напротив, но си представи ако ти ходеше на работа, а мъжът ти си стоеше вкъщи дали щеше да ти се иска да си поделяте тези задължения наполовина ;)

Поздрави.

interior каза...

Архитектура
Строителство
Интериорен Дизайн
Направи си сам
Финансиране
Озеленяване
Баня
Кухня
Спалня
Детска Стая
Хол
Обзавеждане
Фирми

Анонимен каза...

В миналото е било така - мъжът ходи на работа, жената вкъщи с децата, пере, готви, чисти и пр.
Но в наши дни и жените работят, следователно домакинството се разпределя на две.
Не искам да ви заприличам на феминистка, но щом жената след като се прибере изтощена от работа, не сяда пред телевизора, а готви и чисти, значи и мъжа няма да разпуска.АМАХА! :))

Анонимен каза...

И сега все още властва патриархата, макар да не е навсякъде. Аз лично съм студентка(задочно), домакиня и майка. Не ми е лесно, но се справям. Поделяме си основните задължения с мъжа ми, но няма нещо което само той да прави, и нещо което само аз да правя. Който е свободен когато трябва да се свърши нещо, той е човека. Моите задължения са подобни на изброените, само нямаме миялна машина, но нямаме и много чинии, защото аз през деня хапвам на крак и вечерта колкото се съберат. Дъщеря ми си има все още само 3 бурканчета за детската кухня, които са за 2 минути работа.
Но не всичко е домакинска работа, праха може да почака 1 ден, пералнята може да се пуска и през ден, аз наблягам на разходките и игра с детето през деня, а като се върне баща й от работа започва същинската част. Специализирала съм се да чистя за максимално кратко време и разбира се ефективно. Има изход от всичко, всичко се научава, важното е да сме щастливи. А аз се чувствам най-добре когато в 21 часа ми свършат задълженията и си пусна някое филмче за разпускане.

Анонимен каза...

Патки......Не дай си боже да стане някакъв катаклизъм и ще оревете небесата.Тогава ще се оглеждате за мъж и ще се криете на топло.

Анонимен каза...

И аз в отбора :) Моят мъж само ходи на работа и купува хляб на връщане :)
Иначе сме във Франция -тук вече си е практика да се наеме човек за чистенето и гладенето.
Децата си имат и бавачки .Вечерите и уикендите са време за семейството-разходки,кино,пикник...уикенд на океана...

английски език в София каза...

Това, което ни споделяш, че ..." Понеже напоследък се улавям, че много мрънкам и непрестанно си мърморя, че денят не ми стига, а най-лошото е когато установя вечерта, че положението е пак същото и утре ме чака всичко отново....." е съвсем нормално за една жена в твоето положение и мога да ти гарантирам че по голяма част от майките се чувстват по същият начин за това не се притеснявай.Можем само да ти кажем...добре дошла в клуба хахах особено когато е малко бебето има храна, преобличане , къпане, приготвяне, чистене и за теб не остава никакво време, да не говорим че имаш и мъж който трябва да гледаш.Надявам се че ще намираш време да ни пишеш, много поздрави и всичко най хубаво ти желая.

Публикуване на коментар