Когато Любовта те позове...
Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови. |
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.
Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. |
*
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
*
да познаете болката на твърде много нежност;
*
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
*
и да кървите драговолно, с радост;
*
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
*
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
*
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
*
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си."
Откъс от "Пророкът"
на Джубран Халил Джубран
0 коментарa :
Публикуване на коментар