Аз Благодаря

преди някой и друг ден (точно 2)
дадох обещание, че ще споделя една идея.
но не го удържах, с 1 ден закъснение сядам да пиша.
а казват - да не обещаваш, каквото не можеш да изпълниш.
в моя случай - аз просто се надценявам.
както и да го смятам денят има само 24 часа.
а те рядко стигат.

най-общо казано.
Най-хубавата българска дума ме вдъхнови.
за миг си представих, че стоя на трибуната на Оскарите.
и раздавам благодарности, обаче този списък хич не е кратък.
още повече е и много личен.

Благодаря ти Мамо, че си ме родила, че си ме кърмила, че не натрапваше съветите си, докато бях малка и ме остави сама да стана това, което съм сега, за грижата, разбирането и че не ми се сърдиш, когато вече не ти, а аз се карам.

Благодаря ти Бабо, че ме научи да чета и пиша, че беше строга и раздаваща се, че дори, когато сега не ме разбираш, не спираш да ме обичаш.

Благодаря ти Деди, че ми посвети времето си и направи годините на моето детство - най-хубавите, че ме научи да рисувам, да хвърлям камъчета в Дунава (от онези подскачащите), че ме оставяше да се въргалям в снега и да правя полегнал снежен човек, че сподели приказките от твоето детство с мен (те още са живи в мен).

Благодаря ти Баща ми, че не спря да ме критикуваш, и че никога не каза Браво, това събуди в мен ината - да ти покажа, че мога още и още.

Благодаря ти Братче, че ми даваше уроци по самозащита, че отказваше да спориш с мен, и че изтърпя мълчаливо съжителството ни, едва сега разбирам, че не ти е било лесно, че ми показа, че можеш да оцелееш далеч и да бъдеш Мъж на място.

Благодаря ти Учителю по Философия, че оцени моят подход към нещата и ме поощри да продължа по моя си начин, напук на зубрачите в училище.

Благодаря ти Мое Училище, че толкоз много ме дразнеше с надутите си ученици, вманиачените в материала учители, сплетните и интригите, коментарите зад гърба, че мотивира в мен желанието ми по-бързо да се махна от теб и да открия моя си свят.

Благодаря ти Цъф (Цветина), че вървеше с мен всяка сутрин до Училище, че бе винаги пряма, понякога болезнено пряма, но за какво са приятелите - ако не да те свалят понякога от розовото облаче, на което неясно как си се озовал, че след всички перипетии, през които минавахме и двете, все още сме Приятелки.

Благодаря ти Хазайке, също Марица и Димо, че ме накарахте да се почувствам като част от вашето семейство, че споделяхте с мен радостите и неволите, хубави години бяха.

Благодаря ти Цвети, за купоните и веселбата през едната година, когато живеехме заедно, също че ме зарази с твоята оригиналност в подаръците, изненадите и малките дребни жестове, че се включи с ентусиазъм към блога и споделяш твоите истории.

Благодаря ти Деси, че първа стана моя приятелка в София, че ми подаде ръка тогава, когато не познавах никой, че никога не си ми отказала помощ за каквото и да е.

Благодаря ти Майче, че си винаги открита и позитивна, че ме научи на малко практичност, че винаги си на линия за моите питаници, че бе до мен през всичките години на следването ни, че когато бях обсебена от връзката си не се поколеба да ми кажеш, че не е правилно да пренебрегвам приятелите си, и беше много права.

Благодаря ти Тинче, че сме приятелки, а и колежки, че заедно градим стъпка по стъпка imotite.com, че ме учиш на търпение и да слушам повече другите, и по-малко да виждам чуждия живот през призмата на моя. (What a World)

Благодаря ти Вики, че си вярна приятелка, интересен събеседник, от който винаги има какво да науча, че си грижиш за мен като майка и винаги ме изненадваш приятно къде с подарък, къде с жест и дума.

Благодаря ти Дени, че ми се довери и ми позволи да участвам активно в твоя проект (gladen.bg), че когато пътищата ни се разделиха (само на пръв поглед) успяхме да запазим приятелството си, че споделяш с мен интересното и красивото, и за куп още малки и големи неща.

Благодаря ти Юри (моят Аюрведа учител по готвене), въпреки че винаги съм готвела, твоят курс ме накара да се замисля за храната и за това, какво поглъщам, как то се отразява на живота ми, и че бе търпелив и методичен в отговорите си на моите въпроси.

Благодаря ти Мелиса, че се появи в живота ми точно в мига, в които губех интерес към писането и поддържането на блога си, че ми помагаш в списването му, че ме заместваш, когато ме няма, че си винаги позитивна и усмихната, което ме зарежда с много приятна емоция.

Благодаря ти Antonio, че си добър приятел и слушател, и пръв помощник в борбата с кода, без теб нямаше да има Късметчета, нито дните на седмицата, нито един куп малки и полезни нещица по Сайтът на Една Жена.

Благодаря ти Силве, че бе част от моят блог, че написа това, с което може би всяка млада жена се сблъсква къде на път за работа, къде в Любовта, къде в Душата си, и че не спираш да даваш израз на това, което е в теб (При Мен).

Благодаря ти Петя, че ме потърси и предложи услугите си без да поискаш нищо в замяна, че съветваш и ме подсещаш - колко важно е какво ям, какво пия и какво правя.

Благодаря ти Гери, че ми даде ценни съвети и напътствия, че откри пред мен, а и не само, твоят свят.

Благодаря ти Шефе, че ми даде възможност да работя това, което обичам, че не ограничи свободата ми да го правя, както искам, че ми позволи да работя от вкъщи, че никога не възропта срещи моите пътувания, местения, връщания.

Благодаря ти Моя Любов, че те срещнах, че ме научи да обичам, че ми показа какво е Любов и Лудост, че ме обичаше, че и през сълзи всеки миг бе наш, че ми даде най-важният в Живота ми урок, че ме подкрепяваше за щяло и нещяло, че вярваше в мен, може би повече, отколкото аз някога съм си вярвала, че открих колко щедра е Любовта, че дори когато боли, пак мога да желая цялото Щастие за теб, че мълчанието с теб бе хубаво, че запали в мен ... които времето не може да промени и изтрие, където и да съм, ти винаги си с мен - в Душата и Сърцето ми.

Благодаря ти Жар (немски дратхар), че нагледно ми демонстрира как страха се подушва, и че ако ме е страх, нападението ти е сигурно, а ако дишам дълбоко и преодолея тази моя слабост - ти винаги ще си готов за игра с мен - отне време да разбера, че между психологията на хората и кучетата има много общо.

Благодаря ти Мой мързел, ако не беше ти и скучните учебници едва ли някога щях да се зачета в готварските книжки на баба, и едва ли някога щях да открия страстта си към кухнята.

Благодаря ти Namby, че ме приемаш такава, каквато съм и не се опитваш да ме променяш, че ми показа не едно или две красиви кътчета на таз Земя, че не спираш да ми повтаряш колко много ме обичаш и че ми припомни колко рядко казвам Благодаря.


веднъж започнала и вече не мога да се спра.
има още толкоз много хора, на които има защо да кажа :
Благодаря.

Камелия, Весела, Горой, Yukie, Petia, Ваня....
към този списък трябва да добавя и мъжете,
по един и друг повод изпречели се на пътя ми.
всеки от тях ми е дал поне един ценен урок.

и т.н ... и т.н ...

Благодаря и на теб, че отдели от времето си да прочетеш.



Facebook Comments

8 коментарa :

Georgina каза...

Скъпа Натали, толкова хубаво си го написала. И аз от все сърце ти- БЛАГОДАРЯ за всичко, което направи за мен и най-вече, че повярва в мен още от самото начало и ми даде възможност да бъда една от Жените. Пожелавам ти цялото щастие на света, много творчески и лични успехи и никога не спирай да твориш.:)

а каза...

Благодаря, Натали!
Благодаря, че ме накара да се замисля на колко хора би трябвало да кажа "Благодаря"!
Усмихнат ден!
:):):)

Анонимен каза...

Спечелихте ме с това, че знаете кому за какво да благодарите. Което автоматично изключва позата в публикацията Ви.
Поздравявам Ви!
Графът

Петя Попова каза...

И аз ти благодаря от сърце,че ми гласува доверие и ме допусна в твоя свят.Желая ти много щастие и много радост.

Melisa каза...

И аз Благодаря!
Не само за оказаното доверие, но и за доказаното приятелство. И няма да се питам, кое от тях е по-важното. Радвам се, че усещам и двете ;)
А ако междувременно и аз съм успяла да бъда от полза с онова, което съм дала, удоволствието е изцяло мое. Усмивки!

Анонимен каза...

Благодаря за искрено и топло написаните думи...Накарахте ме да се замисля, точно в този миг, колко безкрайно важно е да благодарим - и колко ужасно рядко го правим!

Анонимен каза...

И Аз Благодаря!

Кремена каза...

Благодаря, Натали, че не си престанала да списваш този блог!

Публикуване на коментар