Ако можех да отгледам ДЕТЕТО СИ отново...


Щях най-напред да се погрижа да има самочувствие,
а след това дом...

Щях повече да рисувам с пръсти
и по-малко да соча с пръст...

Щях да гледам по-малко часа
и час по час да си отварям очите...

Щях да ходя повече на екскурзии
и повече да пускам хвърчила...

Щях да престана да си играя на сериозна
и сериозно да играя...

Щях повече да тичам през полята
и да зяпам звездите...

Щях повече да гушкам
и по-малко да дърпам и тегля...

Щях по-честичко да виждам
дъба в жълъдчето...

Щях по-рядко да съм твърда
и да утвърждавам по-често...

Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.
И да се грижа повече за силата на любовта...

Даян Луманс



Facebook Comments

3 коментарa :

Майк Рам каза...

Прекрасно е, но и малко тъжно. Звучи сякаш човек завинаги е изгубил възможността да бъде дете и да бъде близо до детето си. А не е така! Никога не е късно да кажеш и да покажеш на някого, че го обичаш! Това с пълна сила се отнася и за децата ни.

Melisa каза...

На мен ми звучи по-скоро като разкаяние, съжаление, извинение...
Често в стремежа си да осигурят материалното за децата си, родителите пренебрегват другото - духовната, емоционалната близост с тях.
И също както е в Мечтата на моят СИН и Разкаянието на един БАЩА - в един момент се оказва, че годините са се изнизали неусетно и времето на близост е безвъзратно отминало вече. Децата са порастнали и са поели по своя си път, а междуврменно са пропуснати толкова много неща...
Казват, че именно затова бабите и дядовците са така привързани и отдадени на внуците си, защото с тях преживяват онова, което са пропуснали при отглеждането на собствените си деца. А доколко е така, ще кажат бабите и дядовците :)
Но с другото съм напълно съгласна - никога не е късно да кажеш, покажеш, докажеш... на някога, че го обичаш и цениш. Независимо дали става дума за дете, родител, приятел или любим човек...
И все пак е по-добре да не чакаме "последния момент" ;)

kekla каза...

Аз за сега гледам да спазвам правилата, дано след години животът не ме обърка :) НА едно дете му е нужна цялата ти любов и внимание, преди всички това. Топлината и вярата в него и силите му и това да го научиш да уважава преди всичко себе си, а после другите :)

Публикуване на коментар