Тежи ли любовта?
Напоследък се замислям над този въпрос.
Честно казано на мен ми е леко, но като гледам хората около мен ми се струва, че това е невероятно усилие от тяхна страна.
Да, наистина, ако си обект на нечия любов, но тя не е взаимна, е тежичко. И то най-вече, защото е сложно да покажеш незаинтересованост, без да нараниш човека срещу теб. Но винаги можеш да намериш начин да му обясниш нещата, така че той да не остане с напразни надежди.
Това, което мен ме вълнува, е когато някой поради някакви си негови предразсъдъци, комплекси или собствени задръжки се отдели от човека, който обича.
Е, тогава тежи, не само на този, който се е отделил, а и на изоставения. Единият се бори със себе си и със своите демони, другият се лута в самотата си и се чуди защо му се е случило това. В тази ситуация не знам как може да реагираш.
Дали, ако си изоставен, трябва да продължиш да се бориш, виждайки, че любовта не е умряла или да оставиш всичко, да закърпиш с дебел конец разбитото си сърце и да продължиш напред?
Ако някой може да ми даде отговор на този последния въпрос ще съм му благодарна.
Искам да намеря отговорът...
Честно казано на мен ми е леко, но като гледам хората около мен ми се струва, че това е невероятно усилие от тяхна страна.
Да, наистина, ако си обект на нечия любов, но тя не е взаимна, е тежичко. И то най-вече, защото е сложно да покажеш незаинтересованост, без да нараниш човека срещу теб. Но винаги можеш да намериш начин да му обясниш нещата, така че той да не остане с напразни надежди.
Това, което мен ме вълнува, е когато някой поради някакви си негови предразсъдъци, комплекси или собствени задръжки се отдели от човека, който обича.
Е, тогава тежи, не само на този, който се е отделил, а и на изоставения. Единият се бори със себе си и със своите демони, другият се лута в самотата си и се чуди защо му се е случило това. В тази ситуация не знам как може да реагираш.
Дали, ако си изоставен, трябва да продължиш да се бориш, виждайки, че любовта не е умряла или да оставиш всичко, да закърпиш с дебел конец разбитото си сърце и да продължиш напред?
Ако някой може да ми даде отговор на този последния въпрос ще съм му благодарна.
Искам да намеря отговорът...
5 коментарa :
мога само да ти кажа, че отговорът, който търсиш, не е един за всички. не е общо-валиден.
когато любовта е налична, всичко е леко. сама по себе си, тя не тежи. тежат ни страховете, притесненията, комплексите...но не и любовта. любовта е безусловна.
и другият момент.
можеш да даваш и даваш любов, но ако насреща нямат нужда от нея - повярвай ми, светът е пълен с хора, които имат нужда от твоята любов. дай я на тях.
Наистина много хора имат нужда от любов, но колко от тях са я заслужили пък и в един момент всеки трябва да погледне и себе си. Да бъде мъничко егоист и да не се грижи за целия свят а за себе си.
batpep:
това, което ще ти кажа е от личен опит.
ако счупиш любимата си ваза - дали е разумно да се опитваш да я слепиш наново? даа - тя е невероятно красива и ценна за тебе, но дали след като евентуално успееш да я слепиш тя ще бъде също толкова красива и любима? няма ли да нараниш същността й по този начин?
и не е ли по-добре да се усмихнеш, да излезеш навън и да си потърсиш нова?
понякога не е толкова лесно да замениш чувствата, които изпитваш към един човек...с чувствата към друг.
народът е казал - клин клин избива.
но към това има и добавка - първо трябва да се излекуваш, и едва тогава може да тръгнеш на поход за нова любов.
Ако наистина вярваш, че любовта още я има, "Да" трябва да се бориш. Разбира се, не на всяка цена. Да се бориш, но не със зъби и нокти, а с това, което любовта ти диктува. Да направиш онова, което чувстваш; да кажеш това, което мислиш; да бъдеш себе си - обичаща. Това не е формула той да се върне, но е начин да провериш любовта, начин да продължиш напред, малко по-уверена, малко по-силна.
Публикуване на коментар