МОЛИТВАТА на ЕДИН МЪЖ

Една сутрин Той се събуди в ужасно състояние. Чувстваше се толкова отпаднал, беше така изморен, болеше го навсякъде и трябваше да положи доста усилия, за да успее да се надигне от леглото. Никак не му се ходеше на работа този ден. Но..., нямаше как, трябваше да отиде.

И в този момент в съзнанието му се прокрадна странна мисъл, която в следващия миг се превърна в желание и той искрено се помоли:

- Господи! - рече отчаяно той - Всеки ден отивам на работа и в продължение на 10 дълги часа се трепя като магаре за доброто и благополучието на семейството ни, а съпругата ми... Тя просто си стои по цял ден вкъщи и дори не подозира, какво ми е на мен. Моля те, Господи, направи така, че поне за един ден тя да мине на моето място и да види, да разбере колко трудно е да си Мъж!...


И... колкото и невероятно да звучи, молбата му бе чута и желанието му се осъществи. На следващата сутрин Той се събуди... в тялото на жена си! А ролите им вече бяха разменени...

Скочи веднага Той... всъщност нали вече Той беше се превърнал в Тя! Стана Тя и отиде право в кухнята, за да приготви закуска за съпруга си, после отиде да събуди децата, нагласи им дрехите, които да облекат, направи и тяхната закуска, изчака ги да се нахранят и ги заведе на училище.

Когато се върна отново вкъщи, разтреби наоколо, изми натрупалите се мръсни съдове, после лъсна банята, изтърка тоалетната, пусна пералнята с насъбралото се пране. Имаше няколко неща и за химическо чистене, тях пък занесе, когато излезе за банката, където трябваше да се нареди и да чака на дълга опашка, за да плати фактурите. Като приключи и с тях, отиде да напазарува продукти за вечерята. Когато се прибра вкъщи, с увиснали от тежките чанти ръце, вече беше станало обяд.

Хвана се да почисти, забърса праха, разтреби в кухнята и запретна ръкави да направи кекс за децата, които щяха да се приберат след малко. Докато той се опече, вече беше станало време да отиде да вземе малките от училище. По пътя си говори с тях, разпитва ги как е минал денят им, дали са имали някакви проблеми. Като се прибраха вкъщи, ги изчака да се преоблекат, викна ги в кухнята, сервира им кекс и мляко, за да се подсилят и после да отидат да си подготвят уроците и домашните за следващия ден. Междуврменно се сети, че трябва да оглади прането, което пусна сутринта.

Когато приключи с гладенето, вече имаше време само колкото да приготви вечерята. Веднага се хвана да обели картофите, почисти и нагласи останалите продукти, извади месото от хладилника и също го обработи и подготви за печене. Докато те станат готови, направи и салатата.

Когато съпругът й се прибра от работа вечерта, Тя тъкмо подреждаше приборите на масата. След като приключиха с вечерята, стана и отиде да направи кафе на мъжа си, И докато Той го пиеше пред телевизора, Тя се върна в кухнята да разчисти и измие съдовете. Когато приключи с тях, взе няколко портокала, изстиска сока им и добави към него малко водка. Сервира питието на съпруга си, а за децата обели и наряза плодове.

След като нагласи дрехите, които децата и съпругът й щяха да облекат на сутринта, отиде да сложи децата да си легнат, Разбира се, разказа им и приказка за лека нощ. Тъкмо когато вече си мислеше да отиде в хола, за да погледа малко ТВ и да разгърне някой вестник или списание, Той я повика в спалнята.Стана и отиде при него. Все пак Той цял ден беше се трудил заради тях, беше много изморен и имаше право да се отпусне и релаксира малко сега. А и това си беше част от задълженията й като съпруга...

Като се събуди на следващата сутрин, първото нещо, което Той направи, беше отчаяно да се помоли отново на Бог:

- Мили Боже, прости ми, моля те! Не съм знаел какво говоря и какво си пожелавам. Сега осъзнавам, колко съм се заблуждавал, като си мислех, че ежедневието на жена ми е леко и безгрижно. Моля те, Господи, върни нещата така, както си бяха преди...

А Господ отговори:

- Да, виждам, че си взе поука от преживяното. Ще поправя нещата, всичко ще се върне по местата, обаче... ще трябва да почакаш 9 месеца.

- Девет месеца ли? Но защо?! - попита недоумяващо.

- Защото снощи Ти... забременя!


Автор - анонимен
Превод на български - Melisa





Facebook Comments

7 коментарa :

komitata каза...

ако беше така, щеше да има във всяко семейство по 20 деца ;-)

MartinSotirov каза...

Ок, каква е поуката от тази леко глупава историйка, не можеща да се похвали с особени литературни достойнства?
Отдавна ролите не на мъжа и жената не са така ясно разпределени в повечето семейства. Вече всичко е омешано, всеки работи, всеки помага с каквото може в къщи. А дори да не беше така, пак не виждам смисъл от историйката!

Анонимен каза...

Искам да попитам в колко български семейства се наблюдава описаната идилична картина?
Та нали и жената по цял ден се бъхти, за да допринесе мъничко към скромния семеен бюджет. Остава ли й въобще време да погледне къщата и семейството си? Май не съвсем. А и мъжете вече все повече се отдалечават от описания образ - те много добре виждат на какъв хал са съпругите им и все по-често можете да ги видите с чантите в ръце, пред печката в кухнята или пред мивката, ако не са купили съдомиялна машина на половинката си. Е, не мога да кажа, че няма нищо вярно в описаната историйка. Може би по-важното е да можем да се поставим на мястото на другия.

Melisa каза...

Поуката е в това, че често не оценяваме онова, което другите дават или правят за нас.
В повечето случаи си мислим, че ние носим по-голямата част от товара. Но то е само, защото не сме взели на гърба си чуждия товар, за да преценим реално неговата тежест...
И много пъти си пожелаваме да бъдем на мястото на някой друг, защото в нашите очи неговото положение изглежда много по-добро, по-леко и по-приятно от нашето. А дали реално е така?!

puhin каза...

Къде е тази идеална жена? Такава няма!

lunna_neti каза...

Стара мъдрост има "Докато не дойдеш на мяра, не хващаш вяра" така и с героя и с нас самите е така. А, най-хубаво е там, къдете не сме...

Тох каза...

оффффффффффффф.........

Публикуване на коментар