По-добре късно, отколкото никога

Като малка обичах да рисувам. Майка ми много ми се смееше на картините. Един ден направо си “умря” от смях на една моя картина. Още я помня „есен в парка”, бях нарисувала майка, която бута количка с бебе. Това й беше най-смешното, а на мен последната ми картина, трябва да съм била първи, втори клас.

Сега много внимавам в преценките си относно възможностите на моите деца, винаги ги поощрявам и ги стимулира да изразяват собственото си аз. И така, до ден днешен, все ми се иска да нарисувам картина върху платно с истински бои. И … и съпругът ми ми подари истинско платно, маслени бои, четки и професионален скицник за тренировки. Сега само ми трябва малко време, иначе имам идея за няколко неща. Техниката е нестандарта и моя си, разбира се, или поне аз си я измислих не знам, може и да съществува. Скоро ще покажа какво съм измайсторила, ако обещаете да не се смеете. Кой знае, с какво щях да се занимавам сега, ако майка ми не беше потиснала това мое желание? Едно е сигурно всички около мен казват, че съм по-скоро творческа натура и съм много далеч от финансовата сфера, в която се изявявам. Ето и първата ми тренировка.











По-добре късно, отколкото никога, нали?