Двете листенца

Расли някога на едно клонче две листенца. Те се познавали още от малки, от деца били неразделни. Съдбата на листенцата е такава, че отредено ли е да са заедно, остават така за цял живот. И не могат да се движат и да избират къде да отидат...

Минало време и листенцата пораснали. И както се очаквало и както обикновено става, двете листенца се влюбили едно в друго. Любовта им била силна и искрена и нямало
по-голяма любов от тяхната на света. Те двете били родени едно за друго, били щастливи и завършени...

Но любовта им била толкова голяма, че всяко едно от тях се опитвало непрекъснато да покаже на другото колко много го обича и че не може да живее без него и любовта му. Всичко било прекрасно и за двете листенца не можело да има по-голямо щастие на света...


Всичко това продължило дълго време. Един ден едното листенце, за да докаже на другото, колко много го обича и като обещание, че това ще продължи цял живот, изрязало част от себе си във формата на сърчице. Така то пожертвало целостта си и почувствало силна болка. Но увереността му, че постъпва правилно била толкова голяма, че то я пренебрегнало. След това великодушно подарило частта от себе си на другото листенце.

Другото листенце приело подаръка. То оценило жеста, но не му било достатъчно само да получи, искало и то да направи нещо в замяна. Тогава решило да направи жест по-голям и красноречив, който да докаже, че неговата любов е още по-силна и истинска. Не можело да измисли нещо по-оригинално, затова решило също да изреже от себе си парченце под формата на сърчице. Но за да докаже, че обича повече, изрязало по-голямо сърчице в гърдите си.

Така всяко едно от листенцата загубило целостта си и имало дупчица в гърдите си. Но в същото време то притежавало част от същността на другото. Въпреки това, всяко едно от тях започнало да се чувства странно и незавършено. Но и двете не смеели да признаят едно пред друго, как се чувстват и че може би са допуснали грешка. Всяко от тях се опитвало да постави подаръка, който било получило, на мястото на собствената си дупка, но имало разминаване и двете съжалили за това което са направили. Преди нещата били много по-добри. Всяко искало нещата да се върнат обратно и осъзнало грешката, която допуснало, но нищо вече не можело да се направи.

Тогава листенцата разбрали, че Любовта няма нужда от доказване. Че когато я притежаваш трябва да си много внимателен, защото лесно можеш да я загубиш. Че понякога и най-добрите намерения могат да унищожат любовта...

Листенцето с по-малка дупка и по-голямо сърце след време решило и пришило сърцето върху празнината си. Кръпката била грозна, не пасвала на мястото и то така и никога не почувствало тази кръпка като част от себе си. И макар, че все пак успяло някак да прикрие дупката си, то никога повече не станало цяло и завършено...

Другото листенце взело по-малкото сърчице и го поставяло в дупката на мястото на сърцето си, но то все се провирало и падало. Листенцето пак опитвало, но сърчицето пак преминавало през отвора и така продължавало своите отчаяни опити, но никога не успяло да възвърне целостта си. И отношенията между двете листенца никога не станали както преди. Листенцето с по-малкото сърчице обвинявало другото, че не го обича достатъчно и така любовта си отишла завинаги.

Двете листенца прекарали остатъка от живота си слети и същевременно обвиняващи се едно друго. И най-накрая им станало ясно, че любовта не обича да бъде сравнявана и да се съревновава. И трябва да обичаш когато си цял и завършен, а не поради това че искаш да прикриеш някаква празнина в себе си. Любовта изисква двамата да се раздават докрай без да мислят колко да дадат, защото има ли неравенство, любовта е наранена. И никога, когато получиш любов, не се опитвай да доказваш, че твоята любов е повече, защото ако мислиш, че даваш повече любов отколкото получаваш, в сърцето ти ще се отвори празнина и с нищо не ще можеш да я запълниш...


И от тогава, та до ден днешин, при всяка любов, листенцата-хора издълбават по едно сърчице в себе си. Отначало хората са цели и завършени, и колкото повече време минава, толкова по-пробити и разкъсани стават. Когато и последното сърчице, което могат да изрежат в гърдите си разкъса целостта им, те се превръщат в прах и разкъсани ненужни парченца, които тъжно падат на земята...


от нета...






Facebook Comments

3 коментарa :

lunna_neti каза...

Точно написано! За жалост всички го знаем...но затова сме съвършенни уж,и несъвършенни в чувствата си!

Анонимен каза...

ne v stil,tova koeto sa pisali!
pone az taka smqtam!
bravo kriZ!
SYPER si

Анонимен каза...

kriz,iskam da se vijdame po na 4esto v skaip!
stra6no mn mi lipsva6.....xaxaxa:)
tova estestveno ne e komentar
no..........xexexx bazikam si
ti li go sa4enqva
........xaxaxaxaxa za men e tapo!

Публикуване на коментар