София и Лондон : Открий разликите!

Тази констатация ще започна сега,
но кога ще я завършa?

Това не мога да кажа.

Един ден, някъде в бъдещето,
когато разликите вече не са разлики.

Няма да обобщавам - Англия, България.
Ще започна само с това, което съм видяла.
София и Лондон.

Бензиностанция.
Това беше първото нещо, което ме озадачи.
Няма бензинджии в Лондон.
Всеки сам си зарежда колата.
Не е като в София.
Аз винаги подмятам ключа,
докато се намери някой служител
да свърши работата вместо мен.
На пръв поглед странно.
Но не и случайно.
Няма го страха,
че някой ще избяга без да плати.
Не казвам, че не се случва.
Случва се.
Имат си високоговорители,
с които те подканват да си платиш,
ако виждаш ли случайно се опиташ
да избягаш.
Явно данъка обществено мнение
все още тежи.

Дъжд.
Понякога дори не спира да вали.
Всичко е много, много зелено и мокро.
В София с дни се радвам на прахта
и тайничко се надявам да плисне дъждец,
че малко да измие мръсната ми кола,
че никой полицай да не може да ме глоби
по тази причина.

Магазина за обувки.
Срамежливо поглеждам към рафта с обувки.
Боса съм, не нося чорапки,
как да пробвам тези червеничките.
В София някоя недоволна продавачка
би изръмжала срещу мен да си платя
минимум 80 стотинки за нови чорапки,
че чак тогава да пробвам.
Но в Лондон не е така.
Никой и не поглежда с какво съм обута
и как ще пробвам.
И виждаш ли носят ми двете обувки.
А не само дясна или само ляво.
А ако мястото е скъпичко,
сядат и ти асистират.
Искам такова обслужване
и в моята София.
Коя жена не обича да пазарува,
а с малко екстри
колко повече би похарчила.
Ех.

Цветя.
Мисля един път съм купувала цветя
ей тъй без повод - за вкъщи,
просто да украся новата си къща.
А хората в Лондон повод не търсят.
Да си купуваш цветя за Вкъщи
си е нещо нормално и естествено.
Супермаркетът е винаги отрупан с тях.
Има и намаления, та даже и прахчета..
че да те радват дълго.
Искам така и в София.
И навсякъде, където съм.

Списъкът няма тук да свърши,
но за Днес толкоз.

Утре пак.

Утре още е далеч.
А аз сетих за още нещо.

Благодаря.
Красива и звучна дума.
Използваемост - 1/1000.
Последно казах на сервитьорката,
която отнасяше празната чиния.
Но то е някак тихичко.
А хората не спират в Лондон
да си Благодарят.
Thank you.
Thank you.
За всичко Благодарят.
Станало е навик.
За който никой не се замисля.
А на мен ми прави впечатление.
А ако Благодаря на мама за Вечерята,
как ли ще ме изгледа,
едва ли ще ме приеме на сериозно.
Но ако си търся Нов навик
това е Добър вариант.

Къщи с Имена.
Къщите из Лондон и цяла Англия
си имат собствени имена.
По-малките си имат номера,
други номера и имена,
а наистина големите - само имена.
Mill House
The Orchard
Bede Cottage
такива Работи.
Как ли бих си кръстила моята Къща?

Билбордове.
Докато си пътувах по магистрала Хемус
леко се ужасих, няма и километър без билборд.
Замислих се къде другаде съм виждала такова нещо.
Никъде другаде в Европа.
В Англия - има сини, зелени и кафяви табели.
Най-много рекламно пано на близката бензиностанция.
И толкоз - няма спортни обувки,
банки и не знам си още какво.
Карам с 150, оглеждам се за отклонения ...
а сега и Билбордове ми се пречкат.
Луда работа.