Доматена Раита или На поход за подправки!

Преди някой и друг час се почувствах не много добре.
Температура, обща отпадналост.
Грипът се опитваше да ме стисне за гушата.
Реших да не му се дам.

Намъкнах дънките.
Взех ключовете от колата.
Айде право до първата денонощна аптека.
Натоварих се с лекарства и се прибрах.
Взех една прилична доза.
Съблякох се.
И реших, че ще си готвя.

Обикновено на болните не им се яде.
Но явно аз съм от друга природа.
Винаги съм гладна.
Та така стигнахме до Доматената раита.



Вкусно, лесно и точно това ми се ядеше.
Като някоя бременна си наумих, че това искам.
И толкоз.

Разрових се за подправки из къщата.
Много ясно си спомнях как си купих синап от Дубай.
Заедно с още един куп други подправки.
Но тук синап, там синап.
Няма синап.

С какво можех да го заместя?
Явно с нищо.
Той беше в основата на рецептата.
Та пак дънките, пак ключовете.
И обратно навън.
Само че към денонощните магазини.

Първият изпречил се бе Фантастико.
Но тях хич не ги обичам.
Още от времето, когато бях Бранд Мениджър.
И те не плащаха редовно стоката ни.

Следващия бе 345.
Подправките забутани в едно ъгълче.
Докато ги открия, свят ми се зави.
Но нямаше синап.
Нямаше място за отказване.

Обратно към Фантастико.
Няма синап.

Следващия магазин беше пак 345.
Реших да опитам.
Какво пък може там да има.
Отидох и започнах да съзерцавам рафта.
Няма и няма, това си е.
Обърнах се към една от служителките.
Попитах и тя ме насочи към аптека.
Супер мило и супер интересно.
Аз нямаше да се сетя.
Незнаех го това нещо.
Но ето вече знам.

По път към аптеката ми се изпречи..
малко денонощно магазинче.
Айде да се пробваме.
Влизам и какво да видя - има на стената,
залепена опаковка.
Веднага се зарадвах и хоп...
то било само опаковка,
реално синап няма.
Но нищо и там ме насочиха към аптеката.

Та се върнах пак в аптеката,
с която започнах.
Взех синапа и доволна се завърнах у дома.

Сега идва ред и на самата доматена Раита.
Това е индийско хапване, като разядка.
Не е основно в никакъв случай.
За него знам, то е ясно, от курса по Аюрведа.

Какво ли не научих там?!
Много полезно занимание.
Жалко, че изпуснах последните уроци,
заради моите пътувания.
Но някой ден ще си наваксвам.
Препоръчвам го горещо на всеки фен на Кухнята.

И пак на темата - Раита Доматена.
Домати. Кисело мляко. Подправки.
Това е всичко!

Малко обяснения.
Доматите.
средни, здрави, хубави.

Киселото мляко.
гъсто и пълномаслено.

Подправките.
синап!
джинджифил.
асефатида или чесън на прах.
смлян кимион.

Айде сега да режем, кълцаме, бъркаме и ядем!

Първо си нарязах доматчета, на едричко.
Второ полях ги с кисело мляко, не много.
Трето подготвих си подправките.

Четвърто сложих в едно тиганче зехтин, защото нямах гхи.
Ако и него трябваше да търся по среднощ - щеше да е още по-весело.

Пето изчаках мазнината да се загрее леко, на слаб огън и добавих малко синап, около малка чаена лъжичка, изчаках да се изпука, и хоп сложих и щипка асафетида, би станало и с чесън на прах, малко нарязан джинджифил, разбърках и свалих от котлона.

Шесто изчаках малко, да не супер горещо, добавих и кимиона, пак малка лъжичка чаена.

Седмо изсипах мазнината с подправките при киселото мляко и доматите.


Осмо сервирах си доматената раита с накъсан на едро пресен копър и арабски хляб, купен при обиколката ми на Женския пазар.



Това беше!
Вкусно, ама вкусно!
Остава и да не е ...
след ралито из Софийските магазини в опит да открия ..
скъпоценния Синап!