Мутрите са Живи

Тези дни само тичане се очерта.
Ту напред, ту назад.
Цяла седмица, откакто ще стане.
Кацнах си в София и Щастието ме обля.
Не е случайно.
Нищо не е случайно.
Стана ясно, че тук хич не съм анонимна.
Изведнъж осъзнах.
В моето любимо Кафе ме знаят.
В банката са наясно с цялата ми история.
В магазина за бельо са ми фенове.
Аз съм Някой.

Но не за това искам да говоря (пиша) сега.
Искам да разкажа на какво попаднах в моето любимо кафе.
Отидoх аз рано сутринта, поръчах си дългооо кафенце.
Отворих лаптопа и започнах да отхвърлям задачки.
На съседната маса спокойно седеше някакъв мъж.
Нямаше и да го забележа...
Ако?

Не започнаха да прииждат разни мъже.
Да се отчитат и да си тръгват.
Как се отчитаха?
С тетрадчици.
С найлонови пликчета.
Един път се обърнах.
Втори път погледнах.

И май започнах да схващам.
Мутрите са Живи.
И как работят само?
Във века на Технологиите...
Те се разхождат с химикалки и тетрадки.
Размятат най-обикновени найлонови пликове.
Броят пари в публично заведение.
Събират се на приказки.

Хубавата новина е, че окупират любимото ми кафе само от 8 до 13 часа.
После изчезват в някоя фитнес зала..
и аз мога вече с удоволствие да се насладя на нова доза дългооо кафе.