Басмати ориз със Сос от сирене Лейчестър

Така става като гледаш само Кулинарни Шоута.
Започваш да Изкрейзваш и да Готвиш прости Неща.
Но по Измислен начин.
Коментарът на Майка ми за това Произвeдение.
Което тя дори не е Опитала.
Само чу за Него.
Бе, че Си нямам Друга работа.
Май така става.
Но усилието си Заслужаваше.
Вкусотийка. При това Простичка.
Прекрасно Предястие.



Какво сложих вътре?
голяма жълта пиперка/чушка

басмати ориз
доматче
кимион
соев сос

масло
брашно
мляко
сирене Лейчестър (Leicester cheese)

Оръдия на труда.

фурна
тиган
тенджера
хаванче
дъска за рязане
остър нож

Готвене! Старт!
Започнах с Оризът. Особено, когато става дума за Басматито - Кралицата на Ориза. За да не се повтарям. Ето как става Варен Басмати Ориз.

Докато Оризът се приготвяше. Разрязах голямата пиперка (камба) на две, без да махам дръжката й. Все пак и красиво трябва да стане. Почистих я от семчиците и я сложих да се запече във фурната. Но съвсем леко, за да остане хрупкава.

Оставаше ми само да нарежа доматчето. Първо го обелих. След това го нарязах на осморки, и го почистих от семчиците. Остана само месестата част. Нея нарязах на малки парченца.

В хаванчето сложих малко кимион на семена и хубаво ги разтрих. Ароматът е очарователен. Завладяващ.

Когато оризът бе готов, добавих му суровите доматки, малко соев сос и кимиона. Напълних чушките с ориза. Стана красиво. Остана сосът. Но той е последен, защото трябва да се консумира, докато е топъл, иначе се втвърдява и не е толкоз вкусен.

Сосът от Сирене.
Взех едно малко тиганче. Сложих парченце масло, поръсих с брашно. Винаги използвам сито/цедка за брашното. Не е само да пресея, ако има по-твърди частици в брашното. По-скоро е, защото така мога да контролирам малко по-добре количеството, което добавят, и така не го изсипвам на едно място, а го разпределям сравнително равномерно. Дойде редът и на млякото. Вече всичко бе в тиганчето. Включих на малка степен, за да няма опасност от прегаряне. Грабнах бъркалката. Добре е, когато тя е равна повърхност в края, за да може да по-добре да се остъргва дъното и да не загаря соса. Започна се бъркането. Тъй като количеството ми бе малко, всичко се случваше бързо. Сосът се сгъсти бързо. Вече бях подготвила нарязаното на малки парченца сирене Лейчестър или Лестър (Leicester cheese). Не случайно си подбрах точно това Сирене. То е много близко до Чедар сиренето, и до вкуса на нашия Мек Кашкавал. И с него ще стане. За да се докара червеникавия му отенък може просто да се добави щипка червен пипер и Готово. Та, докъде стигнах. Добавих сиренцето и продължих да бъркам, докато сместа стана хомогенна и бих казала - Красива. Тогава бързичко полях вече подготвените чушки. Гледката радваше окото. Уви, снимката не стана толкоз хубава. Но усилието си заслужаваше.

Стига толкоз Приказки, Време е за Нож и Виличка!


Facebook Comments

3 коментарa :

batpep каза...

опаа, конкурент!

batpep каза...

опаа, конкурент!

Nathalie каза...

хехе...(усмивка)

Публикуване на коментар