Записки от Едно Летище

На летището цари необикновено оживление. Странни каки с присъдени руси гриви крачат, като че ли са тръгнали на война, а около тях ситнят баби и дядовци, с уплашени погледи. Тълпа разнолика. Млади и стари към Европа тръгнали. Тук там някой заблуден чужденец търси познати надписи, за да поеме нанякъде.

Кафето стои пред мен. Горчи. Ръцете ми треперят като на алкохолик. Ще се разплача. Изправена пред утрешния ден. Тук думите ми свършиха. Отново. Броя минутите. Знам, че щом тръгна, всичко ще изчезне и ще останем само Аз и Пътят.

това е оргиналЪТ, надраскан върху бялата рекламка в списанието на летището.
ако не знаеш оживление - за мен е с У.
звучи ми по-Уживено ( усмивка ).