Завръщане УДОМА - Ден 15
Празник е.
Написах това и Запецнах.
Да, празник беше.
Да, горда съм, че Съм Българка.
Да, не празнувах.
Да, дори не знам как.
Би трябвало да изляза на Площада.
Но нямам навика да го правя.
На този ден Нищо не правя.
На Коледа поне се събирам със семейството.
На Великден боядисвам яйца.
На 3ти Март - Нищо!
Естествено, никой не ми е виновен.
Мило ми става.
Хубав Български Празник.
Гордост ме изпълва ..
И до Там.
Не може Така.
Ако не възпитам Празника в себе си..
Няма кой друг да го направи.
Имам идея..
Другата година каквото и да става ..
Съм на Шипка!
А по другата ..
на Ново непознато за мен Българско място!
И така току виж съм обиколила..
100те български места.
И съм станала Истинска Българка.
Майка-Дъщеря.
Сложничко си е за обяснение.
Сега сме Приятелки.
Преди бяхме Врагове.
А още преди Конкурентки.
Пак за същото си спорим.
Но сега аз не тръшвам вратата.
А тя не ми забранява да излизам.
Като цяло Нищо не се променя с годините.
Променя се начина, по който ние възприемаме нещата.
<< Завръщане УДОМА - Ден 13 и 14
0 коментарa :
Публикуване на коментар