Да дариш Любов

Какво всъщност е да даваш Любов?
Първо ти чувстваш Любовта.
Тя е като топлина, която те облива.
От нея ти е хубаво.
Усмихваш се.
Щастлив си.
И няма конкретна причина.
Просто обичаш.

Даването на Любов започва още в мисълта.
Мислиш си нещо Хубаво.
Усмихваш се.
Даряваш топлина.
С прегръдка.
С дума.
С докосване.

Обичаш, човека до теб.
Приготвяш му закуска.
Поздравяваш го.
Успокояваш го.
Подкрепяш го.

Любовта е в..
Усмивката.
Целувката.
Докосването.
Жестта.
Мислите.

И то е както при храната.
Когато приготвяш храната.
Ти си щастлив.
Готвиш с любов.
Това е действие.

В следващия момент си още по-щастлив.
Защото правиш някой щастлив с храната си.
Виждаш как някой хапва с наслада.
Той е щастлив.
И ти си двойно по-щастлив.
Любовта ти е стигнала.

А когато става дума за Приятелите.
Ти ги обичаш, заради това, което са.
Виждаш се, говориш с тях.
Когато са нещастни, ги успокояваш.
Когато са щастливи, се радваш с тях.
Когато имат нужда от теб, им помагаш.
Когато са в тежко положение, предлагаш помощта си.

Любовта е Мисъл, но й Действие.

Какво се случва, ако ти обичаш?
А теб не те обичат.
Ти даваш от Любовта си.
Но отсреща нямат нужда от нея.
Продължаваш ли да даваш любов?
Или я насочваш другаде?
Защо да я пилееш?
Там някъде някой би бил щастлив.

Какво се случва, когато теб те обичат?
Но ти не обичаш.
Някой ти дава, дава.
Но ти не чувстваш същото.
Приемаш, защото си длъжен.
Или просто не обръщаш внимание.
Или пък даваш ясно да се разбере, че нямаш нужда.

Как е с Майките?
Майката обича по подразбиране.
Тя обича детето, още при зачеването.
Свързана е с него.
Любовта й е....
Млякото, което дава, за да го нахрани.
Прегръдката, когато плаче.
Учи го да говори.
Учи го да ходи.
До него е плътно,

докато не стъпи на крачетата си.
После му показва пътя.
Какво иска в замяна?
Да види щастливо детето си.
Ако детето й е нащастно.
Тя е нещастна с него.
Ако то е щастливо.
И тя е щастлива.