Разговор с Бога

Сънувах, че разговарям с Бога.
- И така, искаш да говориш с Мен? пита ме Той.
- Ако имаш време? отговарям.
- Моето време е вечност. Какво искаш да ме питаш?
- Какво най-много те учудва в хората? задавам му въпрос.

Бог отвръща:
- Че толкова бързо им дотяга детството. Бързат да пораснат, а после много искат пак да станат деца. За да спечелят пари, погубват здравето си, след това ги харчат, за да го оправят. Взират се със страх в бъдещето и забравят за настоящето, така не живеят нито сега, нито после. Живеят като че ли никога няма да умрат, а умират сякаш никога не са живели.

Бог взима ръката ми и ние мълчим. Тогава аз питам:
- На какво искаш да научиш твоите деца?
- Искам да разберат, че не е възможно да накараш някого да те обича.
- Можеш само да му го позволиш.

- Че не е добре за човека да сравнява себе си с другите.
- Че прошката трябва да се потвърждава със самия живот.

- Че има хора, които обичат дълбоко и искрено.
- Но не умеят да го изразят.

- Че богат е не онзи, който има много,
- А този, който е доволен от малкото.

- Че двама души могат да гледат едно и също нещо,
- И да го виждат по различен начин.

- Че трябват само няколко секунди, за да нараниш човек,
- Но са необходими много години, за да излекуваш раните.

- Че понякога не е достатъчно да ти бъде простено,
- Но трябва и ти самият да простиш на себе си.

- И че аз съм тук...
- Винаги.

Facebook Comments

1 коментарa :

Анонимен каза...

Че трябват само няколко секунди, за да нараниш човек,
- Но са необходими много години, за да излекуваш раните....

единствен който може да изцели раната е този , който я е причинил- иначе я носим вечно в себе си

Публикуване на коментар