Кой ми взе Сиренцето?
Автор: Спенсър Джонсън
Превод: Веселин Лаптев
Героите на притчата : черти от нашата самоличност Простото и Сложното. Четиримата въображаеми герои на тази малка притча : мишоците Остроноско и Бързобежко и дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко. Те са метафора на простите и сложни черти от самоличността на всяко човешко същество. Независимо от неговите възраст, пол, раса или националност. Понякога всеки от нас постъпва като Остроноско, който отрано надушва промяната. Или като Бързобежко, който е готов на секундата да се впусне в действие. Или като Колебливко, който отрича и се съпротивлява на промяната тъй като се опасява, че тя ще доведе до нещо лошо,. Или като Разсъдливко, който се учи да се адаптира навреме, когато вижда, че промяната води до нещо по-добро! Независимо коя черта от своята самоличност използваме. Всички ние споделяме нещо общо : необходимостта да откриваме своя път в лабиринта на живота и да преуспяваме в съвременния свят на бързи и често неочаквани промени.
Ето я и самата история.......
В една далечна приказна страна живеели четири мънички същества. Всеки ден те тичали насам-натам из един Лабиринт, за да търсят сиренце, което да ги нахрани и да ги направи щастливи. Две от тези мънички същества били мишоците Остроноско и Бързобежко. А другите две дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко. Те били толкова дребнички, колкото и мишките, но имали същите възгледи за света, същите чувства и постъпки като нас, хората.
Тъй като тези четири същества били наистина много мънички, често никой от останалите обитатели на тази приказна страна не забелязвал какво правят. Но при един поглед по-отблизо се откривали наистина удивителни неща! Всеки ден мишоците и дребосъчетата търчали насам-натам в Лабиринта, за да търсят своето предпочитано и много специално сиренце.
Мишоците Остроноско и Бързобежко, които имали простички мозъци на гризачи, но пък невероятно остри инстинкти, търсели любимото на всички мишки твърдо, хрупкаво сиренце.
Дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко използвали своите високоразвити човешки мозъци, натъпкани с какви ли не мъдри убеждения, за да търсят едно съвсем различно и мно-о-ого специално сиренце всъщност Сиренце с главна буква, за което вярвали, че ако успеят да го намерят, то ще им донесе успех и ще ги направи щастливи во веки веков.
Но колкото и различни да били мишоците и дребосъчетата, помежду им имало и нещо много общо: всяка сутрин те обличали подходящи за тичане дрехи, обували маратонките си, излизали от мъничките си домове и се устремявали в Лабиринта, за да търсят всеки каквото сиренце предпочитал.
А този Лабиринт представляваше сложна плетеница от коридори, с много и най-различни помещения, пръснати тук и там, в някои от които имало чудесно сиренце. Но в Лабиринта имало и много тъмни ъгли, празни стаи и слепи улици, които не водели наникъде. Накратко, това било място, където всеки можел много лесно да се изгуби. Но за онзи, които умеел да намира пътя си, Лабиринтът криел приказни тайни и му давал възможност да се радва на много по-добър живот.
Мишоците Остроноско и Бързобежко използвали простичкия, но доста неефективен метод на пробата и грешката, за да намират своето сиренце. Те се втурвали в някой коридор, претърсвали го набързо и ако се окажел празен, хуквали обратно и влизали в друг. Със своя страхотен нос Остроноско надушвал накъде приблизително трябва да тичат, а Бързобежко се втурвал напред да наднича тук и там из помещенията. Както можело да се очаква, те се губели, поемали в неправилна посока и често се случвало да се блъснат в някоя стена.
Двете дребосъчета обаче използвали съвсем различен метод за намиране на Сиренце. Колебливко и Разсъдливко се осланяли на способността си да мислят и да извличат поуки от миналия си опит. Но също се губели и удряли в стени, защото често ставали жертва на своите убеждения и сложни емоции.
Но най-сетне и мишоците, и дребосъчетата, всеки по своя си начин - намерили каквото търсели.
В един прекрасен ден всяка двойка от тези приказни същества открила по един склад с любимото им сиренце - в дъното на един от коридорите на голямото Хранилище за Сиренце. Оттогава насетне всяка сутрин мишоците и дребосъчетата намъквали бързо анцузите и маратонките си и хуквали направо всеки към своя си Склад за Сиренце. Не минало много време и те си създали определени навици и си установили рутинен стил на работа.
Остроноско и Бързобежко продължавали все така да стават в ранни зори и тичешком да се отправят през Лабиринта към своя Склад за Сиренце, винаги по един и същ маршрут. А когато пристигнели там, събували маратонките си, връзвали ги една за друга с връзките им и ги премятали през вратовете си, така че винаги да са им под ръка, в случай на нужда. А после с наслада започвали да гризкат любимото си Сиренце.
В първите дни след като открили своя добре зареден Склад за Сиренце, Колебливко и Разсъдливко продължавали както и преди да стават всяка сутрин рано-рано и да хукват през глава към него, предвкусвайки удоволствието от очакващите ги там вкусни парченца Сиренце.
Много скоро обаче навиците на дребосъчетата някак неусетно се променили. Ден след ден Колебливко и Разсъдливко започнали да се излежават все по до късно, обличали се все по-лениво и поемали към своя Склад за Сиренце все по-бавно и по-спокойно - та нали вече знаели къде е Сиренцето и как да стигнат до него! Дребосъчетата нямали никаква представа откъде се е взело Сиренцето, нито си задавали въпроса кой е заредил склада. Те просто си живеели с убеждението, че най-сетне са решили проблемите си и че оттук насетне ще живеят охолно и щастливо до края на дните си. Веднага щом сутрин пристигнели в своя Склад за Сиренце, Колебливко и Разсъдливко се разполагали удобно като у дома си. Събличали костюмчетата си за тичане и намъквали меки халатчета; захвърляли в един ъгъл маратонките си и обували удобни пантофи. Сега, когато вече били открили своето Сиренце, те наистина се чувствали невероятно комфортно.
- Страхотно! - току подхвърлял някой от тях. - Имаме достатъчно Сиренце за цял живот.
Спокойни за бъдещето си, Колебливко и Разсъдливко се чувствали щастливи и преуспели. Не след дълго дребосъчетата започнали да смятат Сиренцето, което били открили в Склада за Сиренце, за лично тяхно Сиренце. А складът бил толкова огромен и така претъпкан със Сиренце, че по едно време те дори преместили домовете си по-наблизо, за да не им се налага да вървят чак толкова много и постепенно организирали целия си социален живот около склада така, че Сиренцето да им е винаги под ръка. А за да се почувстват още по-уютно и като у дома си, дребосъчетата украсили стените на своя склад със забавни рисунки на Сиренце и поучителни сентенции, които ги карали да се смеят доволно всеки път щом ги погледнели.
Любимата им сентенция била : Притежанието на Сиренце = Щастие.
Понякога Колебливко и Разсъдливко водели приятелите си, за да им покажат купищата Сиренце в своя склад и като сочели с широки жестове наоколо, гордо подхвърляли: Е, какво ще кажете, а? Доста добро Сиренце! Понякога им давали да опитат по парченце, друг път - не.
- Заслужили сме си го това Сиренце - не минавало ден да не отбележи Разсъдливко със задоволство. - Дълго и упорито работихме, за да го намерим!
После си подбирал някое хубаво, свежо парченце Сиренце и го изяждал. След което лягал да подремне. Колебливко също си похапвал и подремвал. Всяка вечер дребосъчетата поемали към вкъщи, натоварени със Сиренце. И всяка сутрин се връщали уверено и спокойно в склада за още. И така, в щастие и доволство, минавали ден след ден. Това продължило доста дълго време. Постепенно увереността на дребосъчетата, че животът им е подсигурен прераснала в арогантна самонадеяност. Били толкова самоуверени и се чувствали така уютно, че скоро вече дори не забелязвали какво става наоколо им.
Междувременно мишоците Остроноско и Бързобежко също се наслаждавали на любимото си хрупкаво сиренце. Както и преди, те всяка сутрин скачали рано-рано и хуквали към открития от тях Склад за Сиренце. По пътя си не спирали да душат насам-натам с нослета, а после припкали и ровели край склада и вътре в него, като проверявали внимателно дали нещо не се е променило от предишния ден. Едва после присядали да си гризнат от сиренцето.
Но ето, че една сутрин Остроноско и Бързобежко пристигнали в Склада за Сиренце и открили, че той е празен - в склада за сиренце нямало абсолютно никакво сиренце!Впрочем, това изобщо не изненадало мишоците. От известно време насам те вече били забелязали, че запасите от сиренце намаляват с всеки изминал ден, така че били готови за неизбежното и инстинктивно знаели какво трябва да направят.
Те се спогледали и пристегнали връзките на маратонките си. На мишоците не им било присъщо да се впускат в задълбочени и пространни анализи на станалото. Нито били обременени с куп сложни убеждения и заплетени емоции. За един мишок и проблемът, и решението му са нещо пределно простичко. Положението в Склада за Сиренце се било променило. Така че Остроноско и Бързобежко просто решили също да се променят.
Застанали пред входа на вече празния склад за сиренце, двамата се поогледали насам-натам към разкриващите се пред очите им коридори на Лабиринта. После Остроноско вдигнал нос, подушил във всички посоки и кимнал с глава към един от коридорите. Бързобежко веднага се втурнал натам, а Остроноско го следвал по петите. Без да се замислят много-много, двата мишока се устремили да търсят нов склад за сиренце.
Доста по-късно през деня, Колебливко и Разсъдливко също пристигнали в своя Склад за Сиренце. Но тъй като междувременно не били обръщали внимание на дребните промени, които ден след ден наставали в склада, те си въобразявали, че Сиренцето им е гарантирано во веки веков. И били напълно неподготвени за това, което заварили.
- Какво? Къде е Сиренцето? - изкрещял Разсъдливко.
После се защурал насам-натам, като продължавал да кърши отчаяно ръце и да крещи:
- Къде е Сиренцето? Къде е Сиренцето? - може би си въобразявал, че ако вика достатъчно силно, някой отново ще напълни склада със сиренце.
- Кой ми взе Сиренцето? - крещял вече истерично той.
Най-сетне спрял като закован, сложил заканително ръце на хълбоците си, лицето му почервеняло като домат и изпищял колкото му глас държи: - Не е честно! Колебливко само клател глава в недоумение. И той също нито за миг не се бил усъмнил, че някой ден може и да не намерят Сиренце в склада си. Ето защо сега дълго стоял като парализиран от шок. Просто не бил готов за това, което му се случвало. Разсъдливко крещял нещо, но Колебливко просто не желаел да го чуе. Не желаел да му се налага да се справя с това, с което се сблъсквал, затова просто изключил тотално. Поведението и реакциите на дребосъчетата не били нито особено приятни, нито кой знае колко продуктивни, но то си било напълно разбираемо. Намирането на Сиренцето не било никак лесно. Пък и то означавало за тях нещо много-много повече от достатъчно храна за всеки ден.
За дребосъчетата намирането на Сиренцето означавало да получат онова, от което вярвали, че имат нужда, за да бъдат щастливи. Имали си своя собствена представа какво означава Сиренцето за тях - в зависимост от личните им вкусове и предпочитания. За някой намирането на Сиренцето означавало да имат материални придобивки. За други - да се радват на добро здраве или да развият духовно усещане за благополучие.
За Колебливко Сиренцето означавало просто да се чувства в безопасност, някой ден да има хубаво семейство и да живее в удобна и уютна еднофамилна къща в някой спокоен и добре уреден квартал на града.
За Разсъдливко Сиренцето означавало да стане Баш-Шеф-на-Сиренцето, всички да му се кланят и да притежава огромна луксозна къща в най-баровския квартал на града.
И тъй като Сиренцето било наистина от огромно значение за тях, двете дребосъчета дълго-дълго се чудели и маели, като се опитвали да решат какво да правят. Но единственото за което можели да се сетят, било отново да обиколят и да преровят своя Склад за Сиренце, но без Сиренце, за да видят дали Сиренцето наистина е изчезнало и дали пък междувременно някой не е заредил пак склада.
Остроноско и Бързобежко отдавна вече се били втурнали из Лабиринта, за да търсят нов склад за сиренце.
А Колебливко и Разсъдливко продължавали все така да се колебаят и да разсъждават. Те се възмущавали, роптаели и гневяли срещу несправедливостта на онова, което им се било случило. Колебливко започнал да изпада в депресия. Ами какво ще стане, ако и утре никой не им върне тяхното си сиренце? Та той си бил начертал куп бъдещи планове, разчитайки на това Сиренце!
Дребосъчетата просто не можели да го повярват. Как било възможно да им се случи подобно нещо?! И никой да не ги предупреди своевременно! Не, не било правилно! Не по този начин било предвидено да се развиват нещата!
Същата вечер Колебливко и Разсъдливко се прибрали по домовете си гладни и обезкуражени. Но преди да си тръгнат, Разсъдливко написал на стената: Колкото по-голямо значение има твоето Сиренце за теб, толкова повече ти се иска да го
задържиш.
На другия ден двете дребосъчета излезли от вкьщи и отново се върнали в Склада за Сиренце, защото някак си все още се надявали, че ще открият там своето Сиренце. Положението обаче си било все същото. Сиренцето все така го нямало. Дребосъчетата не знаели какво да правят. И просто стояли насред празния склад, вцепенени като две статуи на безнадеждното отчаяние.
Колебливко стиснал здраво очи и запушил с длани ушите си. Не искал нито да вижда, нито да чува каквото и да било. Преди той просто бе отказвал да забележи, че запасите от Сиренце постепенно намаляват. И сега бил убеден, че то е изчезнало изведнъж. Че някой му го е отмъкнал.
Разсъдливко анализирал ситуацията от всички възможни ъгли, отново и отново, и най-сетне неговият високоразвит мозък, изградил си сложна система от вярвания и убеждения, блокирал.
- Защо ми свиха такъв номер?! - попитал той. -Какво всъщност става тук?
Колебливко най-сетне отворил очи, огледал се и казал:
- Впрочем, къде са Остроноско и Бързобежко? Мислиш ли, че те знаят нещо, което ние не знаем?
Разсъдливко обаче го срязал:
- Те пък какво ли могат да знаят! - А после продължил: - Те са просто едни най-прости мишки. Реагират според ситуацията. А ние, ние сме мънички хора. Ние сме специални. Би трябвало да сме способни да осмислим станалото. Пък и заслужаваме нещо много по-добро. Това просто не би трябвало да ни се случва. Или щом все пак ни се случи, трябва да получим поне някакви компенсации за станалото.
- Защо трябва да получим компенсации? - попитал Колебливко.
- Защото то ни се полага по право! - твърдо заявил Разсъдливко.
- Какво ни се полага по право? - поискал да узнае Колебливко.
- Нашето Сиренце ни се полага по право!
- Защо?
- Защото не ние сме причина за възникналия проблем - обяснил Разсъдливко. - Някой друг го е причинил, така че сме в правото си да получим компенсация за причинените ни щети.
Тогава Колебливко предложил:
- Може би е по-добре да престанем да анализираме ситуацията чак толкова издълбоко, а
просто да тръгнем из Лабиринта и да си намерим Ново Сиренце.
- Ааа, не! - възкликнал възмутено Разсъдливко. - Ще разнищя нещата до край.
Докато Колебливко и Разсъдливко все още се опитвали да решат какво да правят, Остроноско и Бързобежко вече били навлезли много навътре в Лабиринта. Притичвали нагоре-надолу по коридорите, заничали във всяко срещнато помещение, за да видят дали случайно не е склад за Сиренце. Те не мислели за нищо друго, освен да открият Ново Сиренце. Известно време не открили нищо, докато най-сетне не стигнали до един участък от Лабиринта, където никога преди не били стъпвали. И се озовали пред Нов склад за Сиренце. Двата мишока не можели да повярват на очите си. Това бил най-огромният склад за Сиренце на света, нещо невиждано до този момент в цялата миша история.
През това време Колебливко и Разсъдливко все още се въртяли из пустия Склад за Сиренце и напразно се опитвали да достигнат до някакво удовлетворително обяснение за станалото и до решение какво ще е най-добре да предприемат в тази ситуация. Вече били започнали да страдат от ефектите от липсата на Сиренце. Обземало ги все по-голямо отчаяние и все по-силен гняв, като в един момент започнали да се обвиняват взаимно за станалото.
От време на време Колебливко си мислел за своите приятели - мишоците Остроноско и Бързобежко, и се чудел дали вече са намерили някакво Сиренце. Предполагал, че сигурно ще им е много трудно, защото тичането из Лабиринта обикновено криело много неизвестности и предизвикателства. Но също така знаел, че трудностите не могат все пак да продължат вечно.
Понякога Колебливко си представял как Остроноско и Бързобежко вече са намерили Сиренце и му се наслаждават. И си мислел, че всъщност сигурно би му харесало да излезе отново в Лабиринта, да изживее някое приключение и да открие прясно и вкусно Ново Сиренце. Почти осезаемо усещал вкуса му в устата си.
Колкото по-ясно си представял Колебливко как намира и вкусва от Новото Сиренце, толкова по-лесно му било да се види и как излиза най-сетне от вече пустия и неприветлив Склад за Сиренце.
- Да тръгваме! - изведнъж възкликнал той.
- Не! - бързо отрязал Разсъдливко. - Тук ми харесва. Тук се чувствам удобно. Всичко ми е познато и привично. Пък и навън е много опасно.
- Не, не е - възразил Колебливко. - И преди сме обикаляли къде ли не из Лабиринта,
всъщност почти целия сме го минали, така че можем пак да го направим.
- Много стар съм вече за подобно нещо - отвърнал Разсъдливко. - И ми се струва, че вече не ме привлича перспективата да се изгубя, да се правя на глупак и всички да ми се смеят. А ти? Нима това искаш да ти се случи?
При тези негови думи Колебливко отново бил обзет от предишния си страх, че може да се провали и надеждата му за Ново Сиренце постепенно угасвала. И така, ден след ден дребосъчетата продължавали да правят все едно и също. Сутрин ставали, отивали до своя пуст Склад за Сиренце, не намирали в него никакво Сиренце, по цял ден се тюхкали, кършели ръце, мърморели и се възмущавали от несправедливостта на живота, а после се връщали по домовете си все по-загрижени, по-обезверени и по-отчаяни.
Като си легнели вечер, се опитвали да не мислят за станалото, но им било все по-трудно и по-трудно да заспиват, на другия ден се чувствали все по-уморени и ставали все по-раздразнителни.
Някога уютните им домове вече не им вдъхвали сигурност и спокойствие. А когато най-сетне успеели да заспят, дребосъчетата сънували кошмари за това как никога повече няма да намерят никакво Сиренце. Въпреки това обаче Колебливко и Разсъдливко всяка сутрин отново се връщали в празния Склад за Сиренце.
Един ден Разсъдливко заявил:
- Знаеш ли какво, ако просто се хванем по-яко на работа, ще видим, че всъщност нищо не се е променило чак толкова много. Сиренцето сигурно е някъде наблизо. Може би те просто са го скрили от нас зад стената.
На другия ден Колебливко и Разсъдливко дошли в Склада за Сиренце, въоръжени с най-различни инструменти. Колебливко държал длетото, а Разсъдливко удрял с чука, докато най-сетне успели да пробият една дупка в стената на склада. Надникнали вътре, но не открили никакво Сиренце.
Били много разочаровани, но вярвали, че са открили решение на проблема. Започнали да идват още от ранни зори в Склада за Сиренце, оставали по до късно, работели още по-яко. Но единственото което постигнали, било една още по-голяма дупка в стената. Разсъдливко започнал да осъзнава, че между активност и продуктивност има някаква разлика.
- А, може би - казал Колебливко - трябва просто да седнем и да чакаме какво ще се случи. Все някога те трябва да върнат Сиренцето обратно, нали така?
Разсъдливко се съгласил, защото много му се искало да вярва, че именно така ще стане. И така, вечер те се връщали по домовете си да си починат, а сутрин отново отивали да седят и да чакат в празния Склад за Сиренце. Но Сиренцето така и не се появявало.
С течение на времето дребосъчетата ставали все по-слаби и по-немощни от глада и стреса, който изживявали. Разсъдливко се чувствал изтощен до краен предел просто от самото чакане положението им да се подобри. Постепенно започнал да осъзнава, че колкото по-дълго стоят в тази тяхна без-Сиренце ситуация, толкова по-зле ще става. Разсъдливко разбрал, че са попаднали в задънена улица и че вече са на ръба на силите си. И ето че един хубав ден той изведнъж започнал да се смее над себе си:
- Ама че съм смешен, ама че съм глупав! Продължавам да правя едни и същи неща, отново и отново, пък се чудя защо нищо не се подобрява. И ако цялата тази работа не беше толкова комична, щях да се забавлявам дори още повече.
Разсъдливко все така не харесвал мисълта, че трябва да тича отново през Лабиринта, защото знаел, че сигурно ще се изгуби, пък и представа си нямал къде да търси каквото и да било Сиренце. Но просто не можел да се сдържи да не се надсмее над глупостта си, когато видял докъде го докарал страхът му да излезе в Лабиринта.
И тогава попитал Колебливко:
- Къде си забутахме дрехите и маратонките за тичане?
Наложило им се доста дълго да ги търсят, защото когато навремето се настанили в претъпкания със Сиренце склад, те решили, че никога повече няма да им се наложи да тичат и затова наистина били забутали маратонките в най-тъмния ъгъл.
Когато Колебливко видял приятелят му да си връзва маратоните, казал:
- Нали нямаш намерение пак да излизаш навън в Лабиринта? Защо просто не останеш тук с мен да почакаме докато ни върнат Сиренцето?
- Ти просто не разбираш - отвърнал Разсъдливко. - Аз също си затварях очите и не исках да видя как стоят нещата в действителност, но сега вече ми е ясно, че те никога няма да ни върнат нашето Старо Сиренце. То беше вчерашно Сиренце. Крайно време е да открием Ново Сиренце.
Колебливко обаче започнал да спори:
- Ами ако там, навън, няма никакво Сиренце? Пък и дори да има, какво ще стане, ако не го намерим?
- Не знам - отговорил Разсъдливко. Той самият неведнъж си бил задавал същите въпроси и ето че сега пак започнал да се страхува, а това го разколебавало в решението му да излезе в Лабиринта.
Но после Разсъдливко отново си помислил как ще намери Ново Сиренце и се размечтал за всички хубави неща, които ще се появят в живота му заедно със Сиренцето, и се окуражил.
- Понякога - казал той, - нещата се променят и никога повече не са такива, каквито са били. Струва ми се, че за нас е настъпило именно такова време, Колебливко. Това е животът! Животът продължава напред. Същото трябва да направим и ние.
Докато говорел, Разсъдливко гледал отслабналия си и пребледнял от глад и изтощение приятел. Опитвал се да го убеди в правотата си, но страхът на Колебливко се бил превърнал в гняв и той просто не искал да слуша какво му се говори. Разсъдливко не искал да обиди приятеля си, но не успял да се сдържи и се разсмял - толкова комична му се виждала разправията им. Приготвяйки се да излезе, Разсъдливко започнал да се чувства все по-жизнен и окрилен от съзнанието, че вече е способен да се надсмива над себе си, да загърбва миналото и да продължава напред. Когато се приготвил, той оповестил бедро и насърчително:
- Време е за Лабиринта!
Колебливко обаче нито се разсмял, нито му отговорил каквото и да било. Разсъдливко взел едно остро камъче и написал на стената една мъдра мисъл, защото много му се искало Колебливко да поразмисли над нея. Дори нарисувал картинка на Сиренце около нея, с надеждата, че това ще накара Колебливко да се усмихне, да се отърси от отчаянието и страха си и да излезе да търсят Ново Сиренце. Тази мисъл гласяла: Ако не се промениш, ще бъдеш заличен.
После Разсъдливко подал глава през вратата на склада и надникнал тревожно към Лабиринта. Размислил се колко глупаво се бил напъхал сам в тази без-Сиренце ситуация. Предполагал, че в Лабиринта може и да няма никакво Сирение и се страхувал, че дори да има, той няма да успее да го намери. А тези вдъхващи страх предположения го парализирали и малко по малко буквално го убивали.
Разсъдливко се усмихнал. Знаел, че Колебливко си задава въпроса : Кой ми взе Сиренцето?, но самият той вече се питал : Защо не се надигнах по-рано и не тръгнах след Сиренцето по-скоро?
След като направил няколко крачки навътре в Лабиринта, Разсъдливко погледнал назад към мястото, откъдето бил тръгнал и което го мамело с привичния си уют. Искало му се да се върне обратно на познатата си територия - въпреки че от известно време там нямало никакво Сиренце.
Разсъдливко усетил, че го обзема още по-силна тревога и се зачудил дали пък наистина иска да излиза навън, в Лабиринта. Взел острото си камъче и надраскал един въпрос на стената пред себе си, а после известно време останал загледан в него: Какво би направил, ако не се страхуваше?
Замислил се над собствения си въпрос. Знаел, че понякога известна доза страх може да е от полза и да е за добро. Когато си уплашен, нещата обикновено се влошават, ако не предприемеш нещо - в този случай страхът е за добро, защото те подтиква към действие. Но ако си толкова силно уплашен, че страхът ти те възпира да направиш каквото и да било и буквално те парализира - е, това вече не е никак добре.
Разсъдливко погледнал надясно, към онази част от Лабиринта, в която никога не бил навлизал, и съвсем осезаемо усетил ноктите на страха да сграбчват сърцето му. И тогава си поел дълбоко дъх и се затичал бавно именно надясно, към неизвестното. Докато се опитвал да открие пътя си, Разсъдливко отначало се тревожел, че може би е чакал прекалено дълго в Склада за Сиренце. От толкова отдавна бил напълно лишен от Сиренце, че сега се чувствал много слаб. Когато навлязъл в първия коридор на Лабиринта, си дал сметка, че преминаването през него му отнема много повече време, а тичането му причинява много повече болки от преди. Решил, че ако някога пак изпадне в подобна ситуация на промяна, ще се нагоди по-бързо към нея, за да си спести сегашните мъки. Така щяло да му е далеч-далеч по-лесно.
После Разсъдливко се усмихнал, като си помислил: До-добре късно, отколкото никога. През следващите няколко дни намирал по малко Сиренце тук и там из коридорите на Лабиринта, но никога достатъчно, та да има за по-дълго време. Бил се надявал да открие достатъчно много, за да може да отнесе и на Колебливко и така да му вдъхне кураж да го последва в Лабиринта.
Но Разсъдливко все още не се чувствал достатъчно уверен. Всичко му се струвало някак много объркващо. Нещата изглежда се били променили значително, откакто бил близал за последен път в Лабиринта.
Точно когато вече му се струвало, че е открил правилния път и напредва, изведнъж се изгубвал из коридорите. Сякаш напредвал по системата две крачки напред, една назад. Това било предизвикателство и Разсъдливко открил, че излизането в Лабиринта и ловът на Сиренце изобщо не е чак толкова ужасяващо занимание, колкото се бил страхувал, че Ще бъде.
С течение на времето обаче започнал да се пита дали очакванията му да намери Ново Сиренце са реалистични. Чудел се дали начинанието му не е прекалено голям залък за неговата уста. После се разсмял, защото осъзнал, че поне за момента няма не само голям, но и никакъв залък, който да сложи в устата си.
Всеки път когато започнел да се обезкуражава, Разсъдливко си напомнял, че колкото и неприятно и некомфортно да е това, с което се е заел понастоящем, в действителност то е далеч по-добро, отколкото да продължава да седи в ситуация на без - Сиренце. Защото сега той бил поел инициативата в свои ръце и имал контрол над нещата, Вместо да седи и да чака те да го сполетяват по свое усмотрение.
А после си напомнял, че щом Остроноско и Бързобежко могат да се адаптират към промяната и да продължат напред, значи и той също може!
По-късно, като поразмислил над нещата, Разсъдливко осъзнал, че Сиренцето не се било изпарило за една нощ от Склада за Сиренце, както си бил въобразявал първоначално. Количествата намалявали постепенно, а към края онова Сиренце, което било останало, вече било старо и вкусът му не бил добър. То дори било започнало леко да плесенясва, въпреки че той изобщо не бил забелязал промяната. Но трябвало да си признае все пак, че ако бил пожелал, вероятно би видял накъде вървят нещата. Но той си затварял очите.
Сега вече Разсъдливко осъзнавал, че сигурно изобщо нямало да бъде толкова изненадан, ако още от самото начало е следял какво става и е очаквал, че рано или късно промяната неминуемо ще настъпи. Може би именно така били постъпили Остроноско и Бързобежко. Разсъдливко спрял да си почине и написал на стената в Лабиринта: Помирисвай пo-често Сиренцето, за да знаеш кога започва да се разваля.
По-късно, след като не бил намирал Сиренце, както му се сторило, цяла вечност, Разсъдливко най-сетне попаднал на един склад, който отвън му изглеждал много обещаващ. Когато влязъл вътре обаче, изживял огромно разочарование - складът бил празен. Това усещане за пустота ме спохожда твърде често, помислил си той. Искало му се да махне с ръка и да се откаже.
Постепенно Разсъдливко отпадал и се изтощавал все повече. Боял се, че се е изгубил в Лабиринта и се страхувал, че няма да оживее. Помислил си да тръгне по обратния път и да се опита да се върне в Склада за Сиренце. Ако успеел да намери обратния път, разбира се. А ако Колебливко все още бил там, нямало повече да бъде толкова самотен. Разсъдливко пак си задал въпроса: Какво бих направил, ако не се страхувах?
Но се страхувал по-често и по-много, отколкото би искал да си признае дори пред самия себе си. Не винаги бил сигурен от какво всъщност се страхува, но сега, когато бил толкова отпаднал, знаел, че го е страх най-вече от самотата. Разсъдливко не го осъзнавал, но в действителност напредвал по-бавно, защото на плещите му тежали куп плашещи предположения и убеждения.
Чудел се дали Колебливко е поел нанякъде из Лабиринта или все още седи в празния склад, парализиран от страховете си. После си припомнил някогашните времена, когато се чувствал страхотно добре в Лабиринта - тогава, когато вървял неотклонно напред. Поспрял и написал на стената, като напомняне на самия себе си, а също и като указание за Колебливко, с надеждата, че е решил да го последва: Движението в нова посока помага за намиране на Сиренце.
Разсъдливко се загледал в изпречилия се на пътя му потънал в мрак проход и усетил, че го обзема още по-голям страх. Какво го очакваше там? Празен ли е проходът? Или вътре го дебне скрита някаква зловеща опасност? Започнал да си представя всички ужасяващи неща, които биха могли да му се случат. Уплашил се до смърт. Но после се присмял на самия себе си, защото осъзнал, че страховете му само влошават положението. Така че направил това, което би направил, ако не го било страх. Поел в новата посока.
Втурвайки се в мрачния проход Разсъдливко изведнъж започнал да се усмихва. И въпреки че все още не го съзнавал, но точно в този момент той открил откъде избира душевната сила: Разсъдливко бил отхвърлил страха си и гледал уверено напред независимо, че не знаел какво го очаква там.
За негова изненада, изпитвал все по-голямо и по-голямо задоволство.
- Защо ли се чувствам толкова добре? - питал се той на глас. - Нямам никакво Сиренце и не знам къде отивам, а ми е толкова леко и ведро на душата. Не след дълго открил защо се чувства така добре. Поспрял и написал на стената: Отърсиш ли се от страха си, чувстваш се свободен.
Разсъдливко най-сетне осъзнал, че до този момент е бил в плен на собствения си страх. Поемането в новата и неизвестна посока му било помогнало да се освободи. Сега най-сетне почувствал прохладния ветрей, който подухвал в тази част на Лабиринта. Било много освежаващо и приятно. Разсъдливко направил няколко вдишвания и издишвания и почувствал прилив на нови сили. Веднага щом се отърсил от страха си, пътешествието през Лабиринта започнало да му се струва много по-приятно и по-увлекателно, отколкото изобщо би могъл да предположи.
От много отдавна Разсъдливко не се бил чувствал така добре. Вече почти бил забравил колко забавно е изживяването на такива приключения.
И за да му бъде още по-приятно, Разсъдливко започнал да си рисува в ума една картина. В най-живи и ярки краски той се видял как седи сред купчини от най-любимите си видове сиренца - от Чедар до Бри! Видял се как си похапва вкусно-вкусно от тях. И тази картина страшно му харесала. Дори усетил в устата си вкуса на всяко от тях. И това му харесало още повече.
Колкото по-ярко си представял своето Ново Сиренце, толкова по-реално му се струвало то и толкова по-уверен ставал, че в най-скоро време ще го намери. И тогава Разсъдливко написал на стената: Представата как се наслаждавам на Новото си Сиренце, дори още преди да съм го намерил, ме води към него.
- Защо не съм го правил и преди? - почудил се Разсъдливко на глас.
А после се устремил през Лабиринта с нови сили и увереност. Не след дълго зърнал един склад и потръпнал от радостно вълнение, когато забелязал край входа му малки парченца Ново Сиренце. Те били от някакъв вид Сиренце, какъвто никога преди не бил виждал, но изглеждали страхотно. Опитал ги и открил, че вкусът им е великолепен. Изял повечето от разпилените пред входа на склада парченца, а няколко пъхнал в джоба си за по-късно, а също и да отнесе от тях на Колебливко. Усетил, че силите му се възстановяват. Разсъдливко влязъл в склада, обзет от радостна възбуда. Но за негово огромно учудване, складът бил празен. Някой го бил изпреварил и бил оставил само онези няколко мънички парченца Ново Сиренце.
Разсъдливко осъзнал с горчивина, че ако не се бил туткал толкова дълго време в стария празен Склад за Сиренце, сигурно е щял да стигне тук пръв и сега да се наслаждава на прекрасно Ново Сиренце. Решил да се върне и да види дали Колебливко междувременно не е размислил и дали вече не е готов да вървят заедно през лабиринта.
Тръгвайки обратно, Разсъдливко поспрял и написал на стената: Колкото по-бързо се отърсиш от тъгата по Старото Сиренце, толкова no-скоро ще откриеш своето Ново Сиренце.
Не след дълго Разсъдливко стигнал до стария празен Склад за Сиренце, където намерил Колебливко, доста отпаднал и изнемощял. Предложил му няколкото парченца Ново Сиренце, които бил скътал за него, но Колебливко не пожелал да ги вземе.Той казал, че оценява с благодарност жеста на своя приятел и добавил:
- Не мисля, че Новото Сиренце ще ми хареса. Не съм свикнал с него. Искам си обратно моето собствено Сиренце и няма да променя вкусовете си, докато не си го получа.
Разсъдливко поклатил глава разочаровано и отново поел сам към Лабиринта. И когато стигнал до най-далечната точка, където изобщо бил стъпвал някога, той осъзнал, че макар да му е мъчно за неговия приятел, същевременно изпитва удоволствие от приключението и се радва на новите си открития, независимо какви са те. Още преди да е намерил онова, за което се надявал, че ще са най-неизчерпаемите запаси от най-страхотното Ново Сиренце на света, Разсъдливко разбрал, че не самото притежание на Сиренце го прави щастлив. Осъзнал, че е щастлив, защото вече не бил жертва на страха си. И защото харесвал това, което правел.
Въпреки че пак бил гладен, сега Разсъдливко не се чувствал толкова слаб и отчаян, както когато стоял в Склада за Сиренце, но без Сиренце. Самата мисъл, че е победил страха си и че е поел в нова посока, подхранвала силите му и повдигала духа му.
Сега бил абсолютно уверен, че е само въпрос на бреме да намери онова, от което има нужда. В действителност дори имал усещането, че вече е открил каквото е търсел. Разсъдливко се усмихнал и написал: По-безопасно е да търсиш напосоки из Лабиринта, отколкото да оставаш в ситуация на без Сиренце.
И Разсъдливко за пореден път си дал сметка, че онова, от което се страхуваш, никога не е чак толкова страшно, колкото си го представяш. Страхът, който ти самият насаждаш в ума си, е много по-страшен от реалната ситуация.
Преди, в празния склад, той бил толкова уплашен от мисълта, че никога повече няма да открие Ново Сиренце, че това му отнемало всякакво желание да започне да го търси. Но после, когато започнал пътешествието си, откривал тук и там из коридорите достатъчно сиренце, че да поддържа силите си. А сега се надявал да открие още повече. За него дори самото търсене вече било станало изключително вълнуващо.
Преди умът му бил замъглен от куп притеснения, предположения и страхове. Почти непрекъснато се тревожел, че няма достатъчно Сиренце или че количеството, което има, няма да му стигне за толкова дълго време, колкото би му се искало. Обикновено мислел най-вече за това, което би могло да се обърка и да тръгне накриво, а не за хубавото.
Но тази негова мисловна нагласа постепенно се била променила, откакто бил напуснал празния Склад за Сиренце. Навремето вярвал, че Сиренцето трябва да си е винаги на обичайното място, че никога не бива да бъде премествано, и че всяка промяна е нещо лошо и неправилно. Сега вече съзнавал, че е напълно естествено винаги да настъпва някаква промяна, независимо дали я очакваш или не. Но промяната може да те изненада неподготвен единствено, когато изобщо не я очакваш и не я търсиш.
Когато Разсъдливко осъзнал промяната в своята мисловна нагласа, поспрял и написал на стената: Старият начин на мислене не може да те отведе до Сиренце.
Разсъдливко все още не бил открил никакво Сиренце, но докато тичал из Лабиринта, размислял над онова, което вече бил научил. И разбрал, че неговите нови убеждения пораждат и нов начин на действие. Сега той се държал по съвършено различен начин, отколкото когато непрекъснато се връщал към старата и позната ситуация на без Сиренце. Така Разсъдливко научил, че когато промениш начина си на мислене, променяш и това, което правиш.
Може да си мислиш, че някоя промяна ще ти навреди и затова да й се съпротивляваш. Но може и да си мислиш, че намирането на Ново Сиренце ще ти помогне да пожелаеш промяната.
Всичко зависи от това в какво ще избереш да вярваш. И Разсъдливко написал на стената: Когато осъзнаеш, че можеш да намериш и да се наслаждаваш на Ново Сиренце, променяш посоката си на мислене и на движение.
Разсъдливко осъзнал, че сега би бил в много по-добра форма, ако навремето бил предвидил и приел промяната много по-отрано и бил напуснал по-скоро празния Склад за Сиренце. Би се чувствал по-силен и тялом, и духом и би се справял по-добре с предизвикателствата по пътя към намирането на Новото Сиренце. В действителност досега вече би могъл и да го е намерил, ако бил очаквал настъпването на промяната и своевременно се бил подготвил за нея, вместо да губи време в отричане на факта, че нещата вече се променят.
И така, Разсъдливко мобилизирал волята си и решил да продължи да върви и да изследва непознатите за него кътчета от Лабиринта. Тук и там откривал по малки количества Сиренце, което му помагало да възстановява силите и увереността си.
Като се замислел за празния склад, откъдето бил тръгнал, Разсъдливко бил доволен, че на много места по пътя си бил оставял надписи по стените. Бил сигурен, че те могат да послужат на Колебливко като пътеводни знаци през Лабиринта, ако той изобщо се решал да напусне празния Склад за Сиренце.
Горещо се надявал, че върви в правилната посока. И като си мислел, че има вероятност Колебливко да прочете неговите Надписи по стената, Разсъдливко написал още нещо, което отдавна му се въртяло в главата: Ако забелязваш отрано малките промени, това ще ти помогне да се адаптираш към по-големите, които тепърва ще настъпят.
Разсъдливко вече се бил отърсил от миналото и се адаптирвал към бъдещето. Продължавал да върви през Лабиринта, все по-уверено и по-бързо. И не след дълго чудото се случило. Точно когато вече било започнало да му се струва, че е в Лабиринта от незапомнени времена и сякаш завинаги, пътешествието му - или поне тази част от неговото пътешествие - приключило изведнъж и щастливо.
Разсъдливко открил своето Ново Сиренце в Склада за Ново Сиренце! Когато влязъл в изпречилия се пред очите му склад, той бил поразен от гледката вътре. Целият склад бил претъпкан, от пода до тавана, с най-огромните запаси от Сиренце, които бил виждал през живота си. Не разпознавал всички видове сиренце, които виждал, защото някои от тях никога не бил опитвал.
За момент се почудил реална ли е гледката пред очите му или само плод на неговото въображение, но после зърнал своите стари приятели Остроноско и Бързобежко. Остроноско поздравил Разсъдливко с кимване, а Бързобежко му помахал с лапичка. По дебелите им тумбачета личало, че от доста време са в този склад.
Разсъдливко ги поздравил набързо, а после си отхапал по парченце от най-любимите си видове Сиренце. Свалил спортния екип и маратонките си и ги сгънал внимателно до себе си, за да са му под ръка, когато му потрябват. После се нахвърлил върху Новото Сиренце. Когато се нахранил до насита, вдигнал парченце свежо Сиренце и като се обърнал към двата мишока, вдигнал тост: Ура за Промяната!
Докато се наслаждавал на Новото Сиренце, Разсъдливко размислял над всичко онова, което междувременно бил научил. Осъзнал, че когато се страхувал да се промени, се бил вкопчил в илюзията за Старото Сиренце, което вече го нямало. Но какво го било накарало да се промени? Дали страхът, че ще умре от глад? Разсъдливко си помислил: Е, и това също помогна. Но после се разсмял и осъзнал, че е започнал да се променя веднага след като се бил научил да се надсмива над себе си и над грешките си. И разбрал, че най-бързият начин да се промениш е като се надсмееш над собствената си глупост - защото това ти помага да се отърсиш от нея и бързо да продължиш напред
Разсъдливко си дал сметка, че е научил нещо изключително полезно от своите приятели - мишоците Остроноско и Бързобежко. Те не усложнявали излишно живота. Не се впускали в пространни анализи за нещата и не правели от мухата слон. Когато ситуацията се променила и Сиренцето се преместило някъде другаде, те също се променили и поели след него. Щял да запомни този урок за цял живот. После Разсъдливко се възползвал от високоразвития си мозък, за да направи онова, което хората правят по-добре от мишоците. Разсъдливко премислил грешките, които бил допуснал в миналото, и стъпил върху тях, за да планира бъдещето си. Вече знаел, че човек може да се научи да се справя с промяната:
• Трябва да съзнаваш необходимостта да не усложняваш нещата от живота, да си гъвкав и бързоподвижен.
• Не е необходимо да правиш от мухата слон или да се парализираш от всяващи страх убеждения.
• Необходимо е да следиш и да забелязваш кога започват да настъпват малки промени, защото това ще ти помогне да се подготвиш за евентуалната голяма промяна.
• Необходимо е да се адаптираш по-бързо към промяната, защото ако не се адаптираш навреме, има опасност никога да не успееш да го направиш.
Разсъдливко осъзнал, че най-голямата задръжка по отношение на промяната е в теб самия и че нищо няма да се подобри, докато ти не се промениш. И което може би било най-важното от всичко, Разсъдливко осъзнал, че винаги има Ново Сиренце, независимо дали ще го познаеш, когато го видиш, или не. И че ще бъдеш възнаграден с него, когато отхвърлиш страха си и започнеш да се наслаждаваш на приключението.
Разбирал, че известна доза страх е полезна, защото може да те предпази от реална опасност. Но същевременно и съзнавал, че повечето от страховете му били неоснователни и фантасмагорични и му пречели да се промени, когато му било необходимо да го направи. Навремето не му харесвало да се променя, но постепенно разбрал, че промяната в трайна сметка е вид благословия свише, защото именно тя му била помогнала да намери по-свежо Сиренце.
А също и да открие една по-добра част от самия себе си. Докато си преговарял наученото, Разсъдливко си спомнил за своя приятел Колебливко. Почудил се дали той е прочел поне някои от надписите, които бил написал по стените в Склада за Сиренце и по пътя си през Лабиринта.
Дали Колебливко най-сетне се е решил да се откаже от безплодните си илюзии и убеждения, да се отърси от миналото и от страховете си и да продължи напред? Дали се е решил да навлезе в Лабиринта и да открие онова, което би могло да направи живота му по-добър?
Разсъдливко си помислил, че може би трябва да се върне в празния Склад за Сиренце и да потърси Колебливко - стига да намери обратния път. Мислел си, че ако открие Колебливко, може би ще успее да му покаже как да се освободи от страха си от промяната. Но веднага се сетил, че вече бил опитал веднъж да помогне на приятеля си да се промени, но всичко се било оказало безполезно.
Не, Колебливко трябвало да открие сам своя път - да се откаже от смазващия уют на познатите неща и да се отърси от страховете си. Никой друг не можел да го направи вместо него, нито пък да го убеди да го направи, ако той самият не го искал. Той сам трябвало да открие предимствата на това да промени начина си на мислене.
Разсъдливко знаел, че е оставил пътеводна нишка за Колебливко и бил сигурен, че приятелят му ще успее да открие правилния път, стига само да прочете неговите Надписи по стените.
После Разсъдливко се огледал, избрал си най-голямата стена на Склада за Ново Сиренце и записал на нея всички поуки, които си бил извлякъл от своето пътешествие през Лабиринта и към промяната. После нарисувал около тях едно голямо парче Сиренце и се усмихнал, докато ги препрочитал:
Непрекъснато настъпват промени. Някой постоянно ни взема Сиренцето. Предвиждай промяната. Приготви се да тръгнеш със Сиренцето. Следи за промени. Адаптирай се бързо към промяната. Променяй се. Върви заедно със Сиренето. Радвай се на промяната. Бъди готов да се променяш бързо и се радвай на всяка промяна. Колкото по-бързо се отървеш от Старото Сиренце, толкова no-скоро ще се наслаждаваш на Ново Сиренце. Често подушвай Сиренцето, за да доловиш кога започва да остарява. Изпитвай удоволствие от приключението и се наслаждавай на вкуса на Новото Сиренце.
Разсъдливко си давал сметка колко много се е променил, откакто се бил разделил с Колебливко и бил напуснал празния Склад за Сиренце. Но същевременно съзнавал, че ако не внимава и се отпусне в уюта на удобството, твърде лесно може да изгуби всичко постигнато. Ето защо всеки ден внимателно обхождал целия Склад за Ново Сиренце, за да види в какво състояние е неговото Сиренце. Бил твърдо решен никога повече да не допуска да бъде изненадан от някоя неочаквана промяна.
И въпреки че запасите от Сиренце изглеждали неограничени, Разсъдливко всеки ден излизал в Лабиринта и изследвал нови и непознати коридори, за да е винаги в течение на това, което става наоколо. Разбирал, че е много по-безопасно да е наясно с какви реални възможности разполага, отколкото да се изолира в своето уютно и комфортно гнезденце.
Един ден Разсъдливко чул шумове от някакво движение в Лабиринта. Постепенно те долитали все по-ясно и отчетливо и скоро станало ясно, че някой приближава. Дали не идвал Колебливко? Дали ей сега нямало да види приятеля си да се появява иззад ъгъла?
Разсъдливко горещо се помолил наистина да е така и зачакал, преизпълнен с надежда - както, впрочем, вече му се било случвало и друг път, - че може би, най-сетне, приятелят му се е решил да...Върви след Сиренцето с радост от промяната!
Край
Превод: Веселин Лаптев
Героите на притчата : черти от нашата самоличност Простото и Сложното. Четиримата въображаеми герои на тази малка притча : мишоците Остроноско и Бързобежко и дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко. Те са метафора на простите и сложни черти от самоличността на всяко човешко същество. Независимо от неговите възраст, пол, раса или националност. Понякога всеки от нас постъпва като Остроноско, който отрано надушва промяната. Или като Бързобежко, който е готов на секундата да се впусне в действие. Или като Колебливко, който отрича и се съпротивлява на промяната тъй като се опасява, че тя ще доведе до нещо лошо,. Или като Разсъдливко, който се учи да се адаптира навреме, когато вижда, че промяната води до нещо по-добро! Независимо коя черта от своята самоличност използваме. Всички ние споделяме нещо общо : необходимостта да откриваме своя път в лабиринта на живота и да преуспяваме в съвременния свят на бързи и често неочаквани промени.
Ето я и самата история.......
В една далечна приказна страна живеели четири мънички същества. Всеки ден те тичали насам-натам из един Лабиринт, за да търсят сиренце, което да ги нахрани и да ги направи щастливи. Две от тези мънички същества били мишоците Остроноско и Бързобежко. А другите две дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко. Те били толкова дребнички, колкото и мишките, но имали същите възгледи за света, същите чувства и постъпки като нас, хората.
Тъй като тези четири същества били наистина много мънички, често никой от останалите обитатели на тази приказна страна не забелязвал какво правят. Но при един поглед по-отблизо се откривали наистина удивителни неща! Всеки ден мишоците и дребосъчетата търчали насам-натам в Лабиринта, за да търсят своето предпочитано и много специално сиренце.
Мишоците Остроноско и Бързобежко, които имали простички мозъци на гризачи, но пък невероятно остри инстинкти, търсели любимото на всички мишки твърдо, хрупкаво сиренце.
Дребосъчетата Колебливко и Разсъдливко използвали своите високоразвити човешки мозъци, натъпкани с какви ли не мъдри убеждения, за да търсят едно съвсем различно и мно-о-ого специално сиренце всъщност Сиренце с главна буква, за което вярвали, че ако успеят да го намерят, то ще им донесе успех и ще ги направи щастливи во веки веков.
Но колкото и различни да били мишоците и дребосъчетата, помежду им имало и нещо много общо: всяка сутрин те обличали подходящи за тичане дрехи, обували маратонките си, излизали от мъничките си домове и се устремявали в Лабиринта, за да търсят всеки каквото сиренце предпочитал.
А този Лабиринт представляваше сложна плетеница от коридори, с много и най-различни помещения, пръснати тук и там, в някои от които имало чудесно сиренце. Но в Лабиринта имало и много тъмни ъгли, празни стаи и слепи улици, които не водели наникъде. Накратко, това било място, където всеки можел много лесно да се изгуби. Но за онзи, които умеел да намира пътя си, Лабиринтът криел приказни тайни и му давал възможност да се радва на много по-добър живот.
Мишоците Остроноско и Бързобежко използвали простичкия, но доста неефективен метод на пробата и грешката, за да намират своето сиренце. Те се втурвали в някой коридор, претърсвали го набързо и ако се окажел празен, хуквали обратно и влизали в друг. Със своя страхотен нос Остроноско надушвал накъде приблизително трябва да тичат, а Бързобежко се втурвал напред да наднича тук и там из помещенията. Както можело да се очаква, те се губели, поемали в неправилна посока и често се случвало да се блъснат в някоя стена.
Двете дребосъчета обаче използвали съвсем различен метод за намиране на Сиренце. Колебливко и Разсъдливко се осланяли на способността си да мислят и да извличат поуки от миналия си опит. Но също се губели и удряли в стени, защото често ставали жертва на своите убеждения и сложни емоции.
Но най-сетне и мишоците, и дребосъчетата, всеки по своя си начин - намерили каквото търсели.
В един прекрасен ден всяка двойка от тези приказни същества открила по един склад с любимото им сиренце - в дъното на един от коридорите на голямото Хранилище за Сиренце. Оттогава насетне всяка сутрин мишоците и дребосъчетата намъквали бързо анцузите и маратонките си и хуквали направо всеки към своя си Склад за Сиренце. Не минало много време и те си създали определени навици и си установили рутинен стил на работа.
Остроноско и Бързобежко продължавали все така да стават в ранни зори и тичешком да се отправят през Лабиринта към своя Склад за Сиренце, винаги по един и същ маршрут. А когато пристигнели там, събували маратонките си, връзвали ги една за друга с връзките им и ги премятали през вратовете си, така че винаги да са им под ръка, в случай на нужда. А после с наслада започвали да гризкат любимото си Сиренце.
В първите дни след като открили своя добре зареден Склад за Сиренце, Колебливко и Разсъдливко продължавали както и преди да стават всяка сутрин рано-рано и да хукват през глава към него, предвкусвайки удоволствието от очакващите ги там вкусни парченца Сиренце.
Много скоро обаче навиците на дребосъчетата някак неусетно се променили. Ден след ден Колебливко и Разсъдливко започнали да се излежават все по до късно, обличали се все по-лениво и поемали към своя Склад за Сиренце все по-бавно и по-спокойно - та нали вече знаели къде е Сиренцето и как да стигнат до него! Дребосъчетата нямали никаква представа откъде се е взело Сиренцето, нито си задавали въпроса кой е заредил склада. Те просто си живеели с убеждението, че най-сетне са решили проблемите си и че оттук насетне ще живеят охолно и щастливо до края на дните си. Веднага щом сутрин пристигнели в своя Склад за Сиренце, Колебливко и Разсъдливко се разполагали удобно като у дома си. Събличали костюмчетата си за тичане и намъквали меки халатчета; захвърляли в един ъгъл маратонките си и обували удобни пантофи. Сега, когато вече били открили своето Сиренце, те наистина се чувствали невероятно комфортно.
- Страхотно! - току подхвърлял някой от тях. - Имаме достатъчно Сиренце за цял живот.
Спокойни за бъдещето си, Колебливко и Разсъдливко се чувствали щастливи и преуспели. Не след дълго дребосъчетата започнали да смятат Сиренцето, което били открили в Склада за Сиренце, за лично тяхно Сиренце. А складът бил толкова огромен и така претъпкан със Сиренце, че по едно време те дори преместили домовете си по-наблизо, за да не им се налага да вървят чак толкова много и постепенно организирали целия си социален живот около склада така, че Сиренцето да им е винаги под ръка. А за да се почувстват още по-уютно и като у дома си, дребосъчетата украсили стените на своя склад със забавни рисунки на Сиренце и поучителни сентенции, които ги карали да се смеят доволно всеки път щом ги погледнели.
Любимата им сентенция била : Притежанието на Сиренце = Щастие.
Понякога Колебливко и Разсъдливко водели приятелите си, за да им покажат купищата Сиренце в своя склад и като сочели с широки жестове наоколо, гордо подхвърляли: Е, какво ще кажете, а? Доста добро Сиренце! Понякога им давали да опитат по парченце, друг път - не.
- Заслужили сме си го това Сиренце - не минавало ден да не отбележи Разсъдливко със задоволство. - Дълго и упорито работихме, за да го намерим!
После си подбирал някое хубаво, свежо парченце Сиренце и го изяждал. След което лягал да подремне. Колебливко също си похапвал и подремвал. Всяка вечер дребосъчетата поемали към вкъщи, натоварени със Сиренце. И всяка сутрин се връщали уверено и спокойно в склада за още. И така, в щастие и доволство, минавали ден след ден. Това продължило доста дълго време. Постепенно увереността на дребосъчетата, че животът им е подсигурен прераснала в арогантна самонадеяност. Били толкова самоуверени и се чувствали така уютно, че скоро вече дори не забелязвали какво става наоколо им.
Междувременно мишоците Остроноско и Бързобежко също се наслаждавали на любимото си хрупкаво сиренце. Както и преди, те всяка сутрин скачали рано-рано и хуквали към открития от тях Склад за Сиренце. По пътя си не спирали да душат насам-натам с нослета, а после припкали и ровели край склада и вътре в него, като проверявали внимателно дали нещо не се е променило от предишния ден. Едва после присядали да си гризнат от сиренцето.
Но ето, че една сутрин Остроноско и Бързобежко пристигнали в Склада за Сиренце и открили, че той е празен - в склада за сиренце нямало абсолютно никакво сиренце!Впрочем, това изобщо не изненадало мишоците. От известно време насам те вече били забелязали, че запасите от сиренце намаляват с всеки изминал ден, така че били готови за неизбежното и инстинктивно знаели какво трябва да направят.
Те се спогледали и пристегнали връзките на маратонките си. На мишоците не им било присъщо да се впускат в задълбочени и пространни анализи на станалото. Нито били обременени с куп сложни убеждения и заплетени емоции. За един мишок и проблемът, и решението му са нещо пределно простичко. Положението в Склада за Сиренце се било променило. Така че Остроноско и Бързобежко просто решили също да се променят.
Застанали пред входа на вече празния склад за сиренце, двамата се поогледали насам-натам към разкриващите се пред очите им коридори на Лабиринта. После Остроноско вдигнал нос, подушил във всички посоки и кимнал с глава към един от коридорите. Бързобежко веднага се втурнал натам, а Остроноско го следвал по петите. Без да се замислят много-много, двата мишока се устремили да търсят нов склад за сиренце.
Доста по-късно през деня, Колебливко и Разсъдливко също пристигнали в своя Склад за Сиренце. Но тъй като междувременно не били обръщали внимание на дребните промени, които ден след ден наставали в склада, те си въобразявали, че Сиренцето им е гарантирано во веки веков. И били напълно неподготвени за това, което заварили.
- Какво? Къде е Сиренцето? - изкрещял Разсъдливко.
После се защурал насам-натам, като продължавал да кърши отчаяно ръце и да крещи:
- Къде е Сиренцето? Къде е Сиренцето? - може би си въобразявал, че ако вика достатъчно силно, някой отново ще напълни склада със сиренце.
- Кой ми взе Сиренцето? - крещял вече истерично той.
Най-сетне спрял като закован, сложил заканително ръце на хълбоците си, лицето му почервеняло като домат и изпищял колкото му глас държи: - Не е честно! Колебливко само клател глава в недоумение. И той също нито за миг не се бил усъмнил, че някой ден може и да не намерят Сиренце в склада си. Ето защо сега дълго стоял като парализиран от шок. Просто не бил готов за това, което му се случвало. Разсъдливко крещял нещо, но Колебливко просто не желаел да го чуе. Не желаел да му се налага да се справя с това, с което се сблъсквал, затова просто изключил тотално. Поведението и реакциите на дребосъчетата не били нито особено приятни, нито кой знае колко продуктивни, но то си било напълно разбираемо. Намирането на Сиренцето не било никак лесно. Пък и то означавало за тях нещо много-много повече от достатъчно храна за всеки ден.
За дребосъчетата намирането на Сиренцето означавало да получат онова, от което вярвали, че имат нужда, за да бъдат щастливи. Имали си своя собствена представа какво означава Сиренцето за тях - в зависимост от личните им вкусове и предпочитания. За някой намирането на Сиренцето означавало да имат материални придобивки. За други - да се радват на добро здраве или да развият духовно усещане за благополучие.
За Колебливко Сиренцето означавало просто да се чувства в безопасност, някой ден да има хубаво семейство и да живее в удобна и уютна еднофамилна къща в някой спокоен и добре уреден квартал на града.
За Разсъдливко Сиренцето означавало да стане Баш-Шеф-на-Сиренцето, всички да му се кланят и да притежава огромна луксозна къща в най-баровския квартал на града.
И тъй като Сиренцето било наистина от огромно значение за тях, двете дребосъчета дълго-дълго се чудели и маели, като се опитвали да решат какво да правят. Но единственото за което можели да се сетят, било отново да обиколят и да преровят своя Склад за Сиренце, но без Сиренце, за да видят дали Сиренцето наистина е изчезнало и дали пък междувременно някой не е заредил пак склада.
Остроноско и Бързобежко отдавна вече се били втурнали из Лабиринта, за да търсят нов склад за сиренце.
А Колебливко и Разсъдливко продължавали все така да се колебаят и да разсъждават. Те се възмущавали, роптаели и гневяли срещу несправедливостта на онова, което им се било случило. Колебливко започнал да изпада в депресия. Ами какво ще стане, ако и утре никой не им върне тяхното си сиренце? Та той си бил начертал куп бъдещи планове, разчитайки на това Сиренце!
Дребосъчетата просто не можели да го повярват. Как било възможно да им се случи подобно нещо?! И никой да не ги предупреди своевременно! Не, не било правилно! Не по този начин било предвидено да се развиват нещата!
Същата вечер Колебливко и Разсъдливко се прибрали по домовете си гладни и обезкуражени. Но преди да си тръгнат, Разсъдливко написал на стената: Колкото по-голямо значение има твоето Сиренце за теб, толкова повече ти се иска да го
задържиш.
На другия ден двете дребосъчета излезли от вкьщи и отново се върнали в Склада за Сиренце, защото някак си все още се надявали, че ще открият там своето Сиренце. Положението обаче си било все същото. Сиренцето все така го нямало. Дребосъчетата не знаели какво да правят. И просто стояли насред празния склад, вцепенени като две статуи на безнадеждното отчаяние.
Колебливко стиснал здраво очи и запушил с длани ушите си. Не искал нито да вижда, нито да чува каквото и да било. Преди той просто бе отказвал да забележи, че запасите от Сиренце постепенно намаляват. И сега бил убеден, че то е изчезнало изведнъж. Че някой му го е отмъкнал.
Разсъдливко анализирал ситуацията от всички възможни ъгли, отново и отново, и най-сетне неговият високоразвит мозък, изградил си сложна система от вярвания и убеждения, блокирал.
- Защо ми свиха такъв номер?! - попитал той. -Какво всъщност става тук?
Колебливко най-сетне отворил очи, огледал се и казал:
- Впрочем, къде са Остроноско и Бързобежко? Мислиш ли, че те знаят нещо, което ние не знаем?
Разсъдливко обаче го срязал:
- Те пък какво ли могат да знаят! - А после продължил: - Те са просто едни най-прости мишки. Реагират според ситуацията. А ние, ние сме мънички хора. Ние сме специални. Би трябвало да сме способни да осмислим станалото. Пък и заслужаваме нещо много по-добро. Това просто не би трябвало да ни се случва. Или щом все пак ни се случи, трябва да получим поне някакви компенсации за станалото.
- Защо трябва да получим компенсации? - попитал Колебливко.
- Защото то ни се полага по право! - твърдо заявил Разсъдливко.
- Какво ни се полага по право? - поискал да узнае Колебливко.
- Нашето Сиренце ни се полага по право!
- Защо?
- Защото не ние сме причина за възникналия проблем - обяснил Разсъдливко. - Някой друг го е причинил, така че сме в правото си да получим компенсация за причинените ни щети.
Тогава Колебливко предложил:
- Може би е по-добре да престанем да анализираме ситуацията чак толкова издълбоко, а
просто да тръгнем из Лабиринта и да си намерим Ново Сиренце.
- Ааа, не! - възкликнал възмутено Разсъдливко. - Ще разнищя нещата до край.
Докато Колебливко и Разсъдливко все още се опитвали да решат какво да правят, Остроноско и Бързобежко вече били навлезли много навътре в Лабиринта. Притичвали нагоре-надолу по коридорите, заничали във всяко срещнато помещение, за да видят дали случайно не е склад за Сиренце. Те не мислели за нищо друго, освен да открият Ново Сиренце. Известно време не открили нищо, докато най-сетне не стигнали до един участък от Лабиринта, където никога преди не били стъпвали. И се озовали пред Нов склад за Сиренце. Двата мишока не можели да повярват на очите си. Това бил най-огромният склад за Сиренце на света, нещо невиждано до този момент в цялата миша история.
През това време Колебливко и Разсъдливко все още се въртяли из пустия Склад за Сиренце и напразно се опитвали да достигнат до някакво удовлетворително обяснение за станалото и до решение какво ще е най-добре да предприемат в тази ситуация. Вече били започнали да страдат от ефектите от липсата на Сиренце. Обземало ги все по-голямо отчаяние и все по-силен гняв, като в един момент започнали да се обвиняват взаимно за станалото.
От време на време Колебливко си мислел за своите приятели - мишоците Остроноско и Бързобежко, и се чудел дали вече са намерили някакво Сиренце. Предполагал, че сигурно ще им е много трудно, защото тичането из Лабиринта обикновено криело много неизвестности и предизвикателства. Но също така знаел, че трудностите не могат все пак да продължат вечно.
Понякога Колебливко си представял как Остроноско и Бързобежко вече са намерили Сиренце и му се наслаждават. И си мислел, че всъщност сигурно би му харесало да излезе отново в Лабиринта, да изживее някое приключение и да открие прясно и вкусно Ново Сиренце. Почти осезаемо усещал вкуса му в устата си.
Колкото по-ясно си представял Колебливко как намира и вкусва от Новото Сиренце, толкова по-лесно му било да се види и как излиза най-сетне от вече пустия и неприветлив Склад за Сиренце.
- Да тръгваме! - изведнъж възкликнал той.
- Не! - бързо отрязал Разсъдливко. - Тук ми харесва. Тук се чувствам удобно. Всичко ми е познато и привично. Пък и навън е много опасно.
- Не, не е - възразил Колебливко. - И преди сме обикаляли къде ли не из Лабиринта,
всъщност почти целия сме го минали, така че можем пак да го направим.
- Много стар съм вече за подобно нещо - отвърнал Разсъдливко. - И ми се струва, че вече не ме привлича перспективата да се изгубя, да се правя на глупак и всички да ми се смеят. А ти? Нима това искаш да ти се случи?
При тези негови думи Колебливко отново бил обзет от предишния си страх, че може да се провали и надеждата му за Ново Сиренце постепенно угасвала. И така, ден след ден дребосъчетата продължавали да правят все едно и също. Сутрин ставали, отивали до своя пуст Склад за Сиренце, не намирали в него никакво Сиренце, по цял ден се тюхкали, кършели ръце, мърморели и се възмущавали от несправедливостта на живота, а после се връщали по домовете си все по-загрижени, по-обезверени и по-отчаяни.
Като си легнели вечер, се опитвали да не мислят за станалото, но им било все по-трудно и по-трудно да заспиват, на другия ден се чувствали все по-уморени и ставали все по-раздразнителни.
Някога уютните им домове вече не им вдъхвали сигурност и спокойствие. А когато най-сетне успеели да заспят, дребосъчетата сънували кошмари за това как никога повече няма да намерят никакво Сиренце. Въпреки това обаче Колебливко и Разсъдливко всяка сутрин отново се връщали в празния Склад за Сиренце.
Един ден Разсъдливко заявил:
- Знаеш ли какво, ако просто се хванем по-яко на работа, ще видим, че всъщност нищо не се е променило чак толкова много. Сиренцето сигурно е някъде наблизо. Може би те просто са го скрили от нас зад стената.
На другия ден Колебливко и Разсъдливко дошли в Склада за Сиренце, въоръжени с най-различни инструменти. Колебливко държал длетото, а Разсъдливко удрял с чука, докато най-сетне успели да пробият една дупка в стената на склада. Надникнали вътре, но не открили никакво Сиренце.
Били много разочаровани, но вярвали, че са открили решение на проблема. Започнали да идват още от ранни зори в Склада за Сиренце, оставали по до късно, работели още по-яко. Но единственото което постигнали, било една още по-голяма дупка в стената. Разсъдливко започнал да осъзнава, че между активност и продуктивност има някаква разлика.
- А, може би - казал Колебливко - трябва просто да седнем и да чакаме какво ще се случи. Все някога те трябва да върнат Сиренцето обратно, нали така?
Разсъдливко се съгласил, защото много му се искало да вярва, че именно така ще стане. И така, вечер те се връщали по домовете си да си починат, а сутрин отново отивали да седят и да чакат в празния Склад за Сиренце. Но Сиренцето така и не се появявало.
С течение на времето дребосъчетата ставали все по-слаби и по-немощни от глада и стреса, който изживявали. Разсъдливко се чувствал изтощен до краен предел просто от самото чакане положението им да се подобри. Постепенно започнал да осъзнава, че колкото по-дълго стоят в тази тяхна без-Сиренце ситуация, толкова по-зле ще става. Разсъдливко разбрал, че са попаднали в задънена улица и че вече са на ръба на силите си. И ето че един хубав ден той изведнъж започнал да се смее над себе си:
- Ама че съм смешен, ама че съм глупав! Продължавам да правя едни и същи неща, отново и отново, пък се чудя защо нищо не се подобрява. И ако цялата тази работа не беше толкова комична, щях да се забавлявам дори още повече.
Разсъдливко все така не харесвал мисълта, че трябва да тича отново през Лабиринта, защото знаел, че сигурно ще се изгуби, пък и представа си нямал къде да търси каквото и да било Сиренце. Но просто не можел да се сдържи да не се надсмее над глупостта си, когато видял докъде го докарал страхът му да излезе в Лабиринта.
И тогава попитал Колебливко:
- Къде си забутахме дрехите и маратонките за тичане?
Наложило им се доста дълго да ги търсят, защото когато навремето се настанили в претъпкания със Сиренце склад, те решили, че никога повече няма да им се наложи да тичат и затова наистина били забутали маратонките в най-тъмния ъгъл.
Когато Колебливко видял приятелят му да си връзва маратоните, казал:
- Нали нямаш намерение пак да излизаш навън в Лабиринта? Защо просто не останеш тук с мен да почакаме докато ни върнат Сиренцето?
- Ти просто не разбираш - отвърнал Разсъдливко. - Аз също си затварях очите и не исках да видя как стоят нещата в действителност, но сега вече ми е ясно, че те никога няма да ни върнат нашето Старо Сиренце. То беше вчерашно Сиренце. Крайно време е да открием Ново Сиренце.
Колебливко обаче започнал да спори:
- Ами ако там, навън, няма никакво Сиренце? Пък и дори да има, какво ще стане, ако не го намерим?
- Не знам - отговорил Разсъдливко. Той самият неведнъж си бил задавал същите въпроси и ето че сега пак започнал да се страхува, а това го разколебавало в решението му да излезе в Лабиринта.
Но после Разсъдливко отново си помислил как ще намери Ново Сиренце и се размечтал за всички хубави неща, които ще се появят в живота му заедно със Сиренцето, и се окуражил.
- Понякога - казал той, - нещата се променят и никога повече не са такива, каквито са били. Струва ми се, че за нас е настъпило именно такова време, Колебливко. Това е животът! Животът продължава напред. Същото трябва да направим и ние.
Докато говорел, Разсъдливко гледал отслабналия си и пребледнял от глад и изтощение приятел. Опитвал се да го убеди в правотата си, но страхът на Колебливко се бил превърнал в гняв и той просто не искал да слуша какво му се говори. Разсъдливко не искал да обиди приятеля си, но не успял да се сдържи и се разсмял - толкова комична му се виждала разправията им. Приготвяйки се да излезе, Разсъдливко започнал да се чувства все по-жизнен и окрилен от съзнанието, че вече е способен да се надсмива над себе си, да загърбва миналото и да продължава напред. Когато се приготвил, той оповестил бедро и насърчително:
- Време е за Лабиринта!
Колебливко обаче нито се разсмял, нито му отговорил каквото и да било. Разсъдливко взел едно остро камъче и написал на стената една мъдра мисъл, защото много му се искало Колебливко да поразмисли над нея. Дори нарисувал картинка на Сиренце около нея, с надеждата, че това ще накара Колебливко да се усмихне, да се отърси от отчаянието и страха си и да излезе да търсят Ново Сиренце. Тази мисъл гласяла: Ако не се промениш, ще бъдеш заличен.
После Разсъдливко подал глава през вратата на склада и надникнал тревожно към Лабиринта. Размислил се колко глупаво се бил напъхал сам в тази без-Сиренце ситуация. Предполагал, че в Лабиринта може и да няма никакво Сирение и се страхувал, че дори да има, той няма да успее да го намери. А тези вдъхващи страх предположения го парализирали и малко по малко буквално го убивали.
Разсъдливко се усмихнал. Знаел, че Колебливко си задава въпроса : Кой ми взе Сиренцето?, но самият той вече се питал : Защо не се надигнах по-рано и не тръгнах след Сиренцето по-скоро?
След като направил няколко крачки навътре в Лабиринта, Разсъдливко погледнал назад към мястото, откъдето бил тръгнал и което го мамело с привичния си уют. Искало му се да се върне обратно на познатата си територия - въпреки че от известно време там нямало никакво Сиренце.
Разсъдливко усетил, че го обзема още по-силна тревога и се зачудил дали пък наистина иска да излиза навън, в Лабиринта. Взел острото си камъче и надраскал един въпрос на стената пред себе си, а после известно време останал загледан в него: Какво би направил, ако не се страхуваше?
Замислил се над собствения си въпрос. Знаел, че понякога известна доза страх може да е от полза и да е за добро. Когато си уплашен, нещата обикновено се влошават, ако не предприемеш нещо - в този случай страхът е за добро, защото те подтиква към действие. Но ако си толкова силно уплашен, че страхът ти те възпира да направиш каквото и да било и буквално те парализира - е, това вече не е никак добре.
Разсъдливко погледнал надясно, към онази част от Лабиринта, в която никога не бил навлизал, и съвсем осезаемо усетил ноктите на страха да сграбчват сърцето му. И тогава си поел дълбоко дъх и се затичал бавно именно надясно, към неизвестното. Докато се опитвал да открие пътя си, Разсъдливко отначало се тревожел, че може би е чакал прекалено дълго в Склада за Сиренце. От толкова отдавна бил напълно лишен от Сиренце, че сега се чувствал много слаб. Когато навлязъл в първия коридор на Лабиринта, си дал сметка, че преминаването през него му отнема много повече време, а тичането му причинява много повече болки от преди. Решил, че ако някога пак изпадне в подобна ситуация на промяна, ще се нагоди по-бързо към нея, за да си спести сегашните мъки. Така щяло да му е далеч-далеч по-лесно.
После Разсъдливко се усмихнал, като си помислил: До-добре късно, отколкото никога. През следващите няколко дни намирал по малко Сиренце тук и там из коридорите на Лабиринта, но никога достатъчно, та да има за по-дълго време. Бил се надявал да открие достатъчно много, за да може да отнесе и на Колебливко и така да му вдъхне кураж да го последва в Лабиринта.
Но Разсъдливко все още не се чувствал достатъчно уверен. Всичко му се струвало някак много объркващо. Нещата изглежда се били променили значително, откакто бил близал за последен път в Лабиринта.
Точно когато вече му се струвало, че е открил правилния път и напредва, изведнъж се изгубвал из коридорите. Сякаш напредвал по системата две крачки напред, една назад. Това било предизвикателство и Разсъдливко открил, че излизането в Лабиринта и ловът на Сиренце изобщо не е чак толкова ужасяващо занимание, колкото се бил страхувал, че Ще бъде.
С течение на времето обаче започнал да се пита дали очакванията му да намери Ново Сиренце са реалистични. Чудел се дали начинанието му не е прекалено голям залък за неговата уста. После се разсмял, защото осъзнал, че поне за момента няма не само голям, но и никакъв залък, който да сложи в устата си.
Всеки път когато започнел да се обезкуражава, Разсъдливко си напомнял, че колкото и неприятно и некомфортно да е това, с което се е заел понастоящем, в действителност то е далеч по-добро, отколкото да продължава да седи в ситуация на без - Сиренце. Защото сега той бил поел инициативата в свои ръце и имал контрол над нещата, Вместо да седи и да чака те да го сполетяват по свое усмотрение.
А после си напомнял, че щом Остроноско и Бързобежко могат да се адаптират към промяната и да продължат напред, значи и той също може!
По-късно, като поразмислил над нещата, Разсъдливко осъзнал, че Сиренцето не се било изпарило за една нощ от Склада за Сиренце, както си бил въобразявал първоначално. Количествата намалявали постепенно, а към края онова Сиренце, което било останало, вече било старо и вкусът му не бил добър. То дори било започнало леко да плесенясва, въпреки че той изобщо не бил забелязал промяната. Но трябвало да си признае все пак, че ако бил пожелал, вероятно би видял накъде вървят нещата. Но той си затварял очите.
Сега вече Разсъдливко осъзнавал, че сигурно изобщо нямало да бъде толкова изненадан, ако още от самото начало е следял какво става и е очаквал, че рано или късно промяната неминуемо ще настъпи. Може би именно така били постъпили Остроноско и Бързобежко. Разсъдливко спрял да си почине и написал на стената в Лабиринта: Помирисвай пo-често Сиренцето, за да знаеш кога започва да се разваля.
По-късно, след като не бил намирал Сиренце, както му се сторило, цяла вечност, Разсъдливко най-сетне попаднал на един склад, който отвън му изглеждал много обещаващ. Когато влязъл вътре обаче, изживял огромно разочарование - складът бил празен. Това усещане за пустота ме спохожда твърде често, помислил си той. Искало му се да махне с ръка и да се откаже.
Постепенно Разсъдливко отпадал и се изтощавал все повече. Боял се, че се е изгубил в Лабиринта и се страхувал, че няма да оживее. Помислил си да тръгне по обратния път и да се опита да се върне в Склада за Сиренце. Ако успеел да намери обратния път, разбира се. А ако Колебливко все още бил там, нямало повече да бъде толкова самотен. Разсъдливко пак си задал въпроса: Какво бих направил, ако не се страхувах?
Но се страхувал по-често и по-много, отколкото би искал да си признае дори пред самия себе си. Не винаги бил сигурен от какво всъщност се страхува, но сега, когато бил толкова отпаднал, знаел, че го е страх най-вече от самотата. Разсъдливко не го осъзнавал, но в действителност напредвал по-бавно, защото на плещите му тежали куп плашещи предположения и убеждения.
Чудел се дали Колебливко е поел нанякъде из Лабиринта или все още седи в празния склад, парализиран от страховете си. После си припомнил някогашните времена, когато се чувствал страхотно добре в Лабиринта - тогава, когато вървял неотклонно напред. Поспрял и написал на стената, като напомняне на самия себе си, а също и като указание за Колебливко, с надеждата, че е решил да го последва: Движението в нова посока помага за намиране на Сиренце.
Разсъдливко се загледал в изпречилия се на пътя му потънал в мрак проход и усетил, че го обзема още по-голям страх. Какво го очакваше там? Празен ли е проходът? Или вътре го дебне скрита някаква зловеща опасност? Започнал да си представя всички ужасяващи неща, които биха могли да му се случат. Уплашил се до смърт. Но после се присмял на самия себе си, защото осъзнал, че страховете му само влошават положението. Така че направил това, което би направил, ако не го било страх. Поел в новата посока.
Втурвайки се в мрачния проход Разсъдливко изведнъж започнал да се усмихва. И въпреки че все още не го съзнавал, но точно в този момент той открил откъде избира душевната сила: Разсъдливко бил отхвърлил страха си и гледал уверено напред независимо, че не знаел какво го очаква там.
За негова изненада, изпитвал все по-голямо и по-голямо задоволство.
- Защо ли се чувствам толкова добре? - питал се той на глас. - Нямам никакво Сиренце и не знам къде отивам, а ми е толкова леко и ведро на душата. Не след дълго открил защо се чувства така добре. Поспрял и написал на стената: Отърсиш ли се от страха си, чувстваш се свободен.
Разсъдливко най-сетне осъзнал, че до този момент е бил в плен на собствения си страх. Поемането в новата и неизвестна посока му било помогнало да се освободи. Сега най-сетне почувствал прохладния ветрей, който подухвал в тази част на Лабиринта. Било много освежаващо и приятно. Разсъдливко направил няколко вдишвания и издишвания и почувствал прилив на нови сили. Веднага щом се отърсил от страха си, пътешествието през Лабиринта започнало да му се струва много по-приятно и по-увлекателно, отколкото изобщо би могъл да предположи.
От много отдавна Разсъдливко не се бил чувствал така добре. Вече почти бил забравил колко забавно е изживяването на такива приключения.
И за да му бъде още по-приятно, Разсъдливко започнал да си рисува в ума една картина. В най-живи и ярки краски той се видял как седи сред купчини от най-любимите си видове сиренца - от Чедар до Бри! Видял се как си похапва вкусно-вкусно от тях. И тази картина страшно му харесала. Дори усетил в устата си вкуса на всяко от тях. И това му харесало още повече.
Колкото по-ярко си представял своето Ново Сиренце, толкова по-реално му се струвало то и толкова по-уверен ставал, че в най-скоро време ще го намери. И тогава Разсъдливко написал на стената: Представата как се наслаждавам на Новото си Сиренце, дори още преди да съм го намерил, ме води към него.
- Защо не съм го правил и преди? - почудил се Разсъдливко на глас.
А после се устремил през Лабиринта с нови сили и увереност. Не след дълго зърнал един склад и потръпнал от радостно вълнение, когато забелязал край входа му малки парченца Ново Сиренце. Те били от някакъв вид Сиренце, какъвто никога преди не бил виждал, но изглеждали страхотно. Опитал ги и открил, че вкусът им е великолепен. Изял повечето от разпилените пред входа на склада парченца, а няколко пъхнал в джоба си за по-късно, а също и да отнесе от тях на Колебливко. Усетил, че силите му се възстановяват. Разсъдливко влязъл в склада, обзет от радостна възбуда. Но за негово огромно учудване, складът бил празен. Някой го бил изпреварил и бил оставил само онези няколко мънички парченца Ново Сиренце.
Разсъдливко осъзнал с горчивина, че ако не се бил туткал толкова дълго време в стария празен Склад за Сиренце, сигурно е щял да стигне тук пръв и сега да се наслаждава на прекрасно Ново Сиренце. Решил да се върне и да види дали Колебливко междувременно не е размислил и дали вече не е готов да вървят заедно през лабиринта.
Тръгвайки обратно, Разсъдливко поспрял и написал на стената: Колкото по-бързо се отърсиш от тъгата по Старото Сиренце, толкова no-скоро ще откриеш своето Ново Сиренце.
Не след дълго Разсъдливко стигнал до стария празен Склад за Сиренце, където намерил Колебливко, доста отпаднал и изнемощял. Предложил му няколкото парченца Ново Сиренце, които бил скътал за него, но Колебливко не пожелал да ги вземе.Той казал, че оценява с благодарност жеста на своя приятел и добавил:
- Не мисля, че Новото Сиренце ще ми хареса. Не съм свикнал с него. Искам си обратно моето собствено Сиренце и няма да променя вкусовете си, докато не си го получа.
Разсъдливко поклатил глава разочаровано и отново поел сам към Лабиринта. И когато стигнал до най-далечната точка, където изобщо бил стъпвал някога, той осъзнал, че макар да му е мъчно за неговия приятел, същевременно изпитва удоволствие от приключението и се радва на новите си открития, независимо какви са те. Още преди да е намерил онова, за което се надявал, че ще са най-неизчерпаемите запаси от най-страхотното Ново Сиренце на света, Разсъдливко разбрал, че не самото притежание на Сиренце го прави щастлив. Осъзнал, че е щастлив, защото вече не бил жертва на страха си. И защото харесвал това, което правел.
Въпреки че пак бил гладен, сега Разсъдливко не се чувствал толкова слаб и отчаян, както когато стоял в Склада за Сиренце, но без Сиренце. Самата мисъл, че е победил страха си и че е поел в нова посока, подхранвала силите му и повдигала духа му.
Сега бил абсолютно уверен, че е само въпрос на бреме да намери онова, от което има нужда. В действителност дори имал усещането, че вече е открил каквото е търсел. Разсъдливко се усмихнал и написал: По-безопасно е да търсиш напосоки из Лабиринта, отколкото да оставаш в ситуация на без Сиренце.
И Разсъдливко за пореден път си дал сметка, че онова, от което се страхуваш, никога не е чак толкова страшно, колкото си го представяш. Страхът, който ти самият насаждаш в ума си, е много по-страшен от реалната ситуация.
Преди, в празния склад, той бил толкова уплашен от мисълта, че никога повече няма да открие Ново Сиренце, че това му отнемало всякакво желание да започне да го търси. Но после, когато започнал пътешествието си, откривал тук и там из коридорите достатъчно сиренце, че да поддържа силите си. А сега се надявал да открие още повече. За него дори самото търсене вече било станало изключително вълнуващо.
Преди умът му бил замъглен от куп притеснения, предположения и страхове. Почти непрекъснато се тревожел, че няма достатъчно Сиренце или че количеството, което има, няма да му стигне за толкова дълго време, колкото би му се искало. Обикновено мислел най-вече за това, което би могло да се обърка и да тръгне накриво, а не за хубавото.
Но тази негова мисловна нагласа постепенно се била променила, откакто бил напуснал празния Склад за Сиренце. Навремето вярвал, че Сиренцето трябва да си е винаги на обичайното място, че никога не бива да бъде премествано, и че всяка промяна е нещо лошо и неправилно. Сега вече съзнавал, че е напълно естествено винаги да настъпва някаква промяна, независимо дали я очакваш или не. Но промяната може да те изненада неподготвен единствено, когато изобщо не я очакваш и не я търсиш.
Когато Разсъдливко осъзнал промяната в своята мисловна нагласа, поспрял и написал на стената: Старият начин на мислене не може да те отведе до Сиренце.
Разсъдливко все още не бил открил никакво Сиренце, но докато тичал из Лабиринта, размислял над онова, което вече бил научил. И разбрал, че неговите нови убеждения пораждат и нов начин на действие. Сега той се държал по съвършено различен начин, отколкото когато непрекъснато се връщал към старата и позната ситуация на без Сиренце. Така Разсъдливко научил, че когато промениш начина си на мислене, променяш и това, което правиш.
Може да си мислиш, че някоя промяна ще ти навреди и затова да й се съпротивляваш. Но може и да си мислиш, че намирането на Ново Сиренце ще ти помогне да пожелаеш промяната.
Всичко зависи от това в какво ще избереш да вярваш. И Разсъдливко написал на стената: Когато осъзнаеш, че можеш да намериш и да се наслаждаваш на Ново Сиренце, променяш посоката си на мислене и на движение.
Разсъдливко осъзнал, че сега би бил в много по-добра форма, ако навремето бил предвидил и приел промяната много по-отрано и бил напуснал по-скоро празния Склад за Сиренце. Би се чувствал по-силен и тялом, и духом и би се справял по-добре с предизвикателствата по пътя към намирането на Новото Сиренце. В действителност досега вече би могъл и да го е намерил, ако бил очаквал настъпването на промяната и своевременно се бил подготвил за нея, вместо да губи време в отричане на факта, че нещата вече се променят.
И така, Разсъдливко мобилизирал волята си и решил да продължи да върви и да изследва непознатите за него кътчета от Лабиринта. Тук и там откривал по малки количества Сиренце, което му помагало да възстановява силите и увереността си.
Като се замислел за празния склад, откъдето бил тръгнал, Разсъдливко бил доволен, че на много места по пътя си бил оставял надписи по стените. Бил сигурен, че те могат да послужат на Колебливко като пътеводни знаци през Лабиринта, ако той изобщо се решал да напусне празния Склад за Сиренце.
Горещо се надявал, че върви в правилната посока. И като си мислел, че има вероятност Колебливко да прочете неговите Надписи по стената, Разсъдливко написал още нещо, което отдавна му се въртяло в главата: Ако забелязваш отрано малките промени, това ще ти помогне да се адаптираш към по-големите, които тепърва ще настъпят.
Разсъдливко вече се бил отърсил от миналото и се адаптирвал към бъдещето. Продължавал да върви през Лабиринта, все по-уверено и по-бързо. И не след дълго чудото се случило. Точно когато вече било започнало да му се струва, че е в Лабиринта от незапомнени времена и сякаш завинаги, пътешествието му - или поне тази част от неговото пътешествие - приключило изведнъж и щастливо.
Разсъдливко открил своето Ново Сиренце в Склада за Ново Сиренце! Когато влязъл в изпречилия се пред очите му склад, той бил поразен от гледката вътре. Целият склад бил претъпкан, от пода до тавана, с най-огромните запаси от Сиренце, които бил виждал през живота си. Не разпознавал всички видове сиренце, които виждал, защото някои от тях никога не бил опитвал.
За момент се почудил реална ли е гледката пред очите му или само плод на неговото въображение, но после зърнал своите стари приятели Остроноско и Бързобежко. Остроноско поздравил Разсъдливко с кимване, а Бързобежко му помахал с лапичка. По дебелите им тумбачета личало, че от доста време са в този склад.
Разсъдливко ги поздравил набързо, а после си отхапал по парченце от най-любимите си видове Сиренце. Свалил спортния екип и маратонките си и ги сгънал внимателно до себе си, за да са му под ръка, когато му потрябват. После се нахвърлил върху Новото Сиренце. Когато се нахранил до насита, вдигнал парченце свежо Сиренце и като се обърнал към двата мишока, вдигнал тост: Ура за Промяната!
Докато се наслаждавал на Новото Сиренце, Разсъдливко размислял над всичко онова, което междувременно бил научил. Осъзнал, че когато се страхувал да се промени, се бил вкопчил в илюзията за Старото Сиренце, което вече го нямало. Но какво го било накарало да се промени? Дали страхът, че ще умре от глад? Разсъдливко си помислил: Е, и това също помогна. Но после се разсмял и осъзнал, че е започнал да се променя веднага след като се бил научил да се надсмива над себе си и над грешките си. И разбрал, че най-бързият начин да се промениш е като се надсмееш над собствената си глупост - защото това ти помага да се отърсиш от нея и бързо да продължиш напред
Разсъдливко си дал сметка, че е научил нещо изключително полезно от своите приятели - мишоците Остроноско и Бързобежко. Те не усложнявали излишно живота. Не се впускали в пространни анализи за нещата и не правели от мухата слон. Когато ситуацията се променила и Сиренцето се преместило някъде другаде, те също се променили и поели след него. Щял да запомни този урок за цял живот. После Разсъдливко се възползвал от високоразвития си мозък, за да направи онова, което хората правят по-добре от мишоците. Разсъдливко премислил грешките, които бил допуснал в миналото, и стъпил върху тях, за да планира бъдещето си. Вече знаел, че човек може да се научи да се справя с промяната:
• Трябва да съзнаваш необходимостта да не усложняваш нещата от живота, да си гъвкав и бързоподвижен.
• Не е необходимо да правиш от мухата слон или да се парализираш от всяващи страх убеждения.
• Необходимо е да следиш и да забелязваш кога започват да настъпват малки промени, защото това ще ти помогне да се подготвиш за евентуалната голяма промяна.
• Необходимо е да се адаптираш по-бързо към промяната, защото ако не се адаптираш навреме, има опасност никога да не успееш да го направиш.
Разсъдливко осъзнал, че най-голямата задръжка по отношение на промяната е в теб самия и че нищо няма да се подобри, докато ти не се промениш. И което може би било най-важното от всичко, Разсъдливко осъзнал, че винаги има Ново Сиренце, независимо дали ще го познаеш, когато го видиш, или не. И че ще бъдеш възнаграден с него, когато отхвърлиш страха си и започнеш да се наслаждаваш на приключението.
Разбирал, че известна доза страх е полезна, защото може да те предпази от реална опасност. Но същевременно и съзнавал, че повечето от страховете му били неоснователни и фантасмагорични и му пречели да се промени, когато му било необходимо да го направи. Навремето не му харесвало да се променя, но постепенно разбрал, че промяната в трайна сметка е вид благословия свише, защото именно тя му била помогнала да намери по-свежо Сиренце.
А също и да открие една по-добра част от самия себе си. Докато си преговарял наученото, Разсъдливко си спомнил за своя приятел Колебливко. Почудил се дали той е прочел поне някои от надписите, които бил написал по стените в Склада за Сиренце и по пътя си през Лабиринта.
Дали Колебливко най-сетне се е решил да се откаже от безплодните си илюзии и убеждения, да се отърси от миналото и от страховете си и да продължи напред? Дали се е решил да навлезе в Лабиринта и да открие онова, което би могло да направи живота му по-добър?
Разсъдливко си помислил, че може би трябва да се върне в празния Склад за Сиренце и да потърси Колебливко - стига да намери обратния път. Мислел си, че ако открие Колебливко, може би ще успее да му покаже как да се освободи от страха си от промяната. Но веднага се сетил, че вече бил опитал веднъж да помогне на приятеля си да се промени, но всичко се било оказало безполезно.
Не, Колебливко трябвало да открие сам своя път - да се откаже от смазващия уют на познатите неща и да се отърси от страховете си. Никой друг не можел да го направи вместо него, нито пък да го убеди да го направи, ако той самият не го искал. Той сам трябвало да открие предимствата на това да промени начина си на мислене.
Разсъдливко знаел, че е оставил пътеводна нишка за Колебливко и бил сигурен, че приятелят му ще успее да открие правилния път, стига само да прочете неговите Надписи по стените.
После Разсъдливко се огледал, избрал си най-голямата стена на Склада за Ново Сиренце и записал на нея всички поуки, които си бил извлякъл от своето пътешествие през Лабиринта и към промяната. После нарисувал около тях едно голямо парче Сиренце и се усмихнал, докато ги препрочитал:
Непрекъснато настъпват промени. Някой постоянно ни взема Сиренцето. Предвиждай промяната. Приготви се да тръгнеш със Сиренцето. Следи за промени. Адаптирай се бързо към промяната. Променяй се. Върви заедно със Сиренето. Радвай се на промяната. Бъди готов да се променяш бързо и се радвай на всяка промяна. Колкото по-бързо се отървеш от Старото Сиренце, толкова no-скоро ще се наслаждаваш на Ново Сиренце. Често подушвай Сиренцето, за да доловиш кога започва да остарява. Изпитвай удоволствие от приключението и се наслаждавай на вкуса на Новото Сиренце.
Разсъдливко си давал сметка колко много се е променил, откакто се бил разделил с Колебливко и бил напуснал празния Склад за Сиренце. Но същевременно съзнавал, че ако не внимава и се отпусне в уюта на удобството, твърде лесно може да изгуби всичко постигнато. Ето защо всеки ден внимателно обхождал целия Склад за Ново Сиренце, за да види в какво състояние е неговото Сиренце. Бил твърдо решен никога повече да не допуска да бъде изненадан от някоя неочаквана промяна.
И въпреки че запасите от Сиренце изглеждали неограничени, Разсъдливко всеки ден излизал в Лабиринта и изследвал нови и непознати коридори, за да е винаги в течение на това, което става наоколо. Разбирал, че е много по-безопасно да е наясно с какви реални възможности разполага, отколкото да се изолира в своето уютно и комфортно гнезденце.
Един ден Разсъдливко чул шумове от някакво движение в Лабиринта. Постепенно те долитали все по-ясно и отчетливо и скоро станало ясно, че някой приближава. Дали не идвал Колебливко? Дали ей сега нямало да види приятеля си да се появява иззад ъгъла?
Разсъдливко горещо се помолил наистина да е така и зачакал, преизпълнен с надежда - както, впрочем, вече му се било случвало и друг път, - че може би, най-сетне, приятелят му се е решил да...Върви след Сиренцето с радост от промяната!
Край
1 коментарa :
Chudesno e - tova e edna ryadko pouchitelna istoriya :) Blagodarya vi za neya :)
Публикуване на коментар